Решение № 27 от 03.04.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Н., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. С.а при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. С.а Административно наказателно дело № 20253620200533 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Л. А., гр. Н., ул. „***“ № 44, срещу наказателно постановление № 25-0307-000904/04.11.2025г. на Началник РУ-Н. при ОД на МВР гр.

Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 4-то от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. с евров еквивалент 153,39 за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 200,00 лв. с евров еквивалент 102,25 и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Счита, че не е извършил нарушенията, които са му вменени, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган счита жалбата за допустима, но неоснователна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа наведените в жалбата доводи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че не е съставен от очевидец на визираните в него административни нарушения, както и в присъствието на свидетел, който също не е очевидец, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че такива имало като визира пътниците в управлявания от него автобус, но администратинонаказващият орган, не ги издирил. Акцентира, че в актът би следвало изрично да бъде отбелязано, че актосъставителят и свидетелят при съставянето на акта не са очевидци на нарушението. Сочи, че неправилно била приложена разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН –коригиране на грешка, допусната при изписване на обвинението. Поддържа становището си, че не е извършил нарушението, което не било разколебано от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Моли наказателното постановление да бъде 1 отменено. Прави искане в случай, че съдът приеме, че е извършил нарушението, да бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН( наказателното постановление е връчено на 11.11.2025г. , а жалбата е депозирана при административнонаказващия орган на 20.11.2025г. ) от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:

На 23.09.2025г. около 07,00 часа жалбоподателят К. Л. А. управлявал МПС-автобус, марка и модел „***“с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Й.Ф., превозвайки пътници по път 3-701 в посока от с. С. към гр. Н.. В участъка на км. 55.400, където пътят бил под наклон и правел ляв завой, автобусът, управляван от жалбоподателя, спускайки си надолу, навлязъл в насрещното платно, където изкачвайки се нагоре, се движел товарен автомобил, марка и модел „***“ с рег. № ***, управляван от св. И.

С. М.. Навлизайки в насрещното платно автобусът, управляван от жалбоподателя, ударил лявото странично огледало на товарния автомобил, което се счупило. От удара се счупило и страничното стъкло на вратата му. Щети имало и по автобуса-било счупено лявото странично огледало.

Въпреки настъпилото пътно-транспортно произшествие, жалбоподателят не спрял и продължил движението си, докато св. М. спрял товарния автомобил след около петнадесет метра в отбивка вдясно от пътното платно. Сигнализирал на телефона за спешни повиквания-112. На место пристигнали служителите на МВРсвидетелите П. С. П. и К. Б. Б.. Св. М. описал при какви обстоятелства настъпило произшествието и автобуса, участвал него. В следобедните часове на същия ден служители на МВР успели да установят, че водачът на другия участник в пътно-транспортното произшествие е жалбоподателят.

В сградата на РУ-Н. св. П. С. П. съставил протокол за ПТП № 2025-1038-50260-1 и акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3663902, в който било посочено, че жалбоподателят на 23.09.2025г. около 07,35 часа при управление по път 3-701, км. 55.400 в посока към гр. Н., управлявал автобус, марка и модел „***“с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, навлязъл в лентата за насрещно движение при завой наляво и ударил страничното огледало на насрещно движещия се влекач- товарен автомобил, марка и модел „***“ с рег. № ***, управляван от св. И. С. М., при което възникнало ПТП с материални щети Посочено било и че водачът на автобуса напуснал възникналото ПТП, с което виновно нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че не контролира превозното средство, което управлява и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП-не спира и не установява последиците от ПТП. Свидетел при съставяне на акта станал св. К. Б. Б., който е и свидетел при установяване на нарушението. Както протокола за ПТП, така и акта за установяване на административно нарушение, били подписани от жалбоподателя. Същият подписал акта без възражения. В срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН въз основа на акта за установяване на административно нарушение началникът на РУ-Н. съставил обжалваното наказателно постановление № 25-0307-000904/04.11.2025г.

2

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на П. С. П., К. Б. Б., И. С. М., обясненията на жалбоподателя А. и от писмените доказателства-акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3663902/23.09.2025г, протокол за ПТП № 2025-1038-50260-1/23.09.2025г. и другите документи по делото.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, при правилно приложение на материалния административен закон.

Съдът намира, че деятелността на жалбоподателя К. Л. А. правилно е определена от административнонаказващия орган като нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. До този извод съдът достигна анализирайки събраните по делото гласни доказателствени средства-разпитаните свидетели и обясненията на обвиняемия, и писмените доказателства. Жалбоподателят А. не отрича, че на 23.09.2025г. е управлявал МПС-автобус, марка и модел „***“с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, по път 3-701 в посока гр. Н.. Същият отрича, да извършил нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, която задължава водачите на МПС непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват, твърдейки, че не той, а св. И. С. М. е навлязъл в неговата лета на движение и е предизвикал пътно транспортно произшествие. Съдът изцяло кредитира показанията на св. М., въпреки че няма други свидетели очевидци, които да потвърдят или отрекат версията на всеки един от участниците в пътно-транспортното произшествие, защото те се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, макар и косвен. От показанията на полицейските служители се установява какво е било поведението на единия и другия участник в произшествието- св. М. е сигнализирал на телефона за спешни повиквания, останал е на место, изчакал е идването на полицейски служители, дал е обяснения относно механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, докато жалбоподателят го напуснал. Установява се от показанията на св. П.

С., че в опитите си да установи кой е водача на автобуса, е разговарял с работодателя на жалбоподателя, който му казал, че А. му съобщил, че се бил ударил с един друг, но нямало проблеми. Бе дадена възможност на жалбоподателя да посочи лица, за които твърди, че са били в автобуса, който е управлявал, за да бъдат разпитани като свидетели, но в съдебно заседание същият заяви, че не е открил такива.

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбоподателят А. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство, вследствие на което то е навлязло в насрещното платно и е предизвикало ПТП с причиняване на материални щети.

Правилно административнонаказващият орган е санкционирал деятелността на А. и му е наложил глоба в размер на 153,99 евро на основание чл. 179, ал. 2, предл. 4 от ЗДвП, която в редакцията си от 07.09.2025г. предвижда административно наказание глоба в точно фиксиран размер от 300 лв. с евров еквивалент 153,99.

Съдът намира, че безспорно е установено и извършено от А. нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който изисква от водачите на пътни превозни средства в качеството им на участници в ПТП да предприемат действия за установяване на щетите по предвидения в закона ред, което той безспорно не е направил. Както от протокола за ПТП, така и от 3 показанията на всички разпитани по делото свидетели, се установява, че в резултат на сблъсъка са причинени имуществени щети на двете превозни средства. Безспорно е налице осъществено ПТП, доколкото съгласно легалната дефиниция на посоченото понятие, съдържаща се в § 1, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Наличието на ПТП от своя страна е предпоставка участниците в същото в това число и жалбоподателя, да спрат и да установят щетите от него. Това не е било сторено, доколкото жалбоподателят не е предприел действия по установяване на щетите и е напуснал местопроизшествието. Твърдението му, че е спрял след ПТП, което не се установи в хода на процеса, не променя този извод, доколкото разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква от него не само да спре, но и в качеството му на участник в ПТП да предприеме действия за установяване на щетите по предвидения в закона ред, което не е направил.

Тази деятелност на А. също правилно е била санкционирана на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП, която в действащата си редакция към момента на извършване на нарушението е предвиждала глоба в размер на 200 лв. с евров еквивалент 102,26 и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Относно възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. чл. 40, ал. 1 и чл. 53 от ЗАНН, съдът намира същите за неоснователни.

Относно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение да бъде изготвен с участието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване и установяване на нарушението, то действително се предпочитат такива, които са очевидци на извършване на нарушението, доколкото допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата. В случай, че такива липсват, се привличат лица, които присъстват при установяване на нарушението. Свидетелите К. Б. Б. и П. С. П. са точно такива свидетели-те са присъствали при установяване на нарушението. А дори и да не бяха такива, пак нямаше да е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН позволява при липса на свидетели очевидци и свидетели при установяване на нарушението, актът за установяване на административно нарушение да се състави и в присъствието на други свидетели, което изрично следва да бъде посочено в акта.

Относно възражението на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, съдът не намира допусната техническа грешка при изписване на нарушените разпоредби в акта за установяване на административно нарушение-както в него, така и в наказателното постановление нарушените разпоредби са посочени като такива по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното, съдът намира обжалваното наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.