Решение № 294 от 13.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000220 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260053 от 17.02.2022 година, постановено по т. дело № 686/2020 година по описа на О.С. - П., е признат, като увреждащ интересите на кредитора, за относително недействителен по отношение на „А.“ АД, ЕИК ***, договор за дарение, сключен с нотариален акт вх.№ ***, акт № **, *, дело № ***/19.09.2016 г. на А.В. - П., с който В. Р. Д., ЕГН **********, е дарила на внучката си В. Д. СТ., ЕГН **********, представлявана от своя баща Д. СТ. СТ., ЕГН **********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в гр.П., ж.к. „Т.“, бл.*, **, с предназначение - жилище с площ 91.59 кв.м. , при съседи: на същия етаж – ***, под обекта – няма, над обекта ****, заедно с изба № 1 с площ 2.97 кв.м. при граници: отляво – изба № 2, заедно с 0.669% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.

1

Осъдени са В. Р. Д., ЕГН **********, с.Р., П.ска област, ул. „Д.“ ** и В.

Д. СТ., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и със съгласието на своя баща Д. СТ. СТ., ЕГН **********, двамата от гр.П., ж.к.

„Т.“, бл.*, **, да заплатят на „А.“ АД, ЕИК ***, С., ****, със съдебен адрес гр. П., ул. „И.В.“ **, БЦ „П.“, сумата 2824.51 лв. направени по делото разноски.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от В. Р. Д. и от В. Д. СТ., действаща лично като непълнолетна и със съгласието на своя баща Д. СТ. СТ..

Първата група оплаквания във въззивната жалба са свързани с недопустимост на решението. Твърди се, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес за банката от предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД. Липсата на правен интерес е мотивирана от жалбоподателите с това, че искът е предявен близо четири години след извършване на процесната сделка дарение. Според жалбоподателите с предявяването на иска дълго време след сключването на сделката не можел да се обоснове увреждащия характер към момента на сключването й. На второ място е посочено, че към момента на сключване на сделката не са били предприети изпълнителни действия по отношение на недвижимия имот – неин предмет, от страна на банката - ищец, въпреки че и двата договора за кредит, сключени между банката и дарителката били обявени за предсрочно изискуеми и били образувани изпълнителни дела. Двата договора за кредит, обявени за предсрочно изискуеми през 2016 година, били надлежно обезпечени – първият с договорна ипотека върху два самостоятелни обекта в шестетажна сграда в град П., а вторият – с поръчителство на едно физическо и две юридически лица. Твърди се също, че голяма част от задълженията за главница по тези договори били изплатени от кредитополучателката. Освен това върху недвижимия имот – предмет на процесната сделка към момента на извършването й имало учредена ипотека в полза на друга банка – „П.“ АД като обезпечение на задълженията на дарителката по договор за банков креди от 2009 година, който не бил погасен, поради което при изпълнение върху този апартамент с право на предпочтително удовлетворение щяла да се ползва тази банка, а не банката – ищец по настоящото дело. Всичко това сочело, че със сключване на процесната сделка банката-ищец не била увредена, т.е. не бил даден повод за завеждане на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, 2 което сочело на недопустимост на предявения иск. Искането е за обезсилване на решението на първоинстанционния съд и за прекратяване на производството по делото.

При условията на евентуалност се поддържат оплаквания за неправилност на решението с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

Жалбоподателите претендират присъждане на направените по делото разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „А.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Апелативният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, а именно от ответниците в първоинстанционното производство срещу решението, с което е уважен предявеният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. При подаването на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Пред Окръжен съд – П. по т. дело № 686/2020 година е предявен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД от ищеца „ А.“ АД против В. Р. Д. и непълнолетната В. Д. СТ., действаща лично и със съгласието на своя баща Д.

СТ. СТ.. Искането е да се прогласи по отношение на ищеца относителната недействителност на сделката дарение на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - жилище, апартамент с идентификатор ***. в град П., ж.к. Т., бл. *, ****, сключена между ответниците на 19.09.2016 година с нотариален акт № *, том *, рег. № **, дело № **/2016 година на Нотариус с рег. № **. Обстоятелствата, на които се основава искът, се свеждат до това, че ищецът е кредитор на първата ответница В. Р. Д., дарител по процесната сделка, по два договора за банкови 3 кредити – договор за кредит „Жилище“ № *****/02.06.2008 година, по който е отпусната сумата от 130 000 евро и договор за потребителски кредит № *****/26.10.2012 година за сумата от 17 000 лева. Изложени са обстоятелства, че поради неизпълнение на задълженията от кредитополучателката В.Д. и двата договора са обявени за предсрочно изискуеми, като банката се е снабдила със заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листове, съответно по ч.гр. дело № ****/2016 година на РС - П. по договора за кредит за жилище и ч.гр. дело № ***/2016 година на РС-П. по договора за потребителски кредит. Били образувани две изпълнителни дела. Първото от тях било под № ***/16.06.2016 година на ЧСИ с рег. № *, което след няколко преобразувания в момента било изпълнително дело № */2018година на ЧСИ С.Н. с рег. № *. Задълженията по това изпълнително дело на ответницата В.Д. и на останалите солидарни длъжници възлизали общо на 269825,09 лева към 13.10.2020 година, включващи главница по договора за кредит, законна лихва върху главницата, неолихвяеми вземания, разноски и такси по изпълнителното производство.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр. дело № **0/2016 година на РС - П. било образувано първоначално изпълнително дело № */16.06.2016 година на ЧСИ с рег. № *, което след няколко преобразувания в момента било изпълнително дело ***/2016 година на ЧСИ М.С.Ц. с рег. № **.

Размерът на задълженията по това изпълнително дело на ответницата В.Д. и останалите солидарни длъжници към 06.10.2020 година бил 23049,64 лева, включващ главница, законна лихва, просрочени и наказателни лихви, неустойка и съдебни разноски.

В исковата молба е посочено, че от датата на подписване на първия договор за кредит – 02.06.2008 година и до момента банката-ищец е кредитор на ответницата В.Д., която на 19.09.2016 година се е разпоредила с притежаван от нея недвижим имот в полза на своята внучка В. Д. СТ. по безвъзмезден начин – с дарение. Поддържа се, че са налице предвидените в закона – чл. 135 от ЗЗД предпоставки за обявяване на тази сделка за относително недействителна по отношение на банката, тъй като към момента на извършването й ответницата В.Д. е знаела за увреждането, а надарената В.С. е нейна внучка и по отношение на нея е приложима презумпцията на чл.

135 ал. 2 предложение второ от ЗЗД за знание за увреждане.

В преклузивния срок – с отговора на исковата молба ответницата В.Д. е 4 изразила становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че сделката дарение не е увреждаща интересите на ищеца, тъй като задълженията по договорите за кредит са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, което гарантира събиране на вземанията, както и с поръчителство.

Становището на непълнолетната В.С., действаща лично и със съгласието на своя баща Д. С., изразено в писмения отговор на исковата молба, е за неоснователност на предявения иск поради липса на увреждане за банката, чието вземане е обезпечено с ипотеки върху недвижими имоти.

Посочено е също, че към момента на сключване на процесната сделка В.С. с оглед възрастта си не е знаела за съществуването на кредитори на дарителката и за това, че сделката уврежда кредитора, т.е. че е била абсолютно добросъвестна, поради което искът бил неоснователен.

С допълнителната искова молба ищецът сочи, че в случая с оглед безвъзмездния характер на сделката знанието или не на приобретателя е без значение, както и че при положение, че надарената е била малолетна, волята, свързана с придобиването на права в нейната правна сфера, изразена от законния й представител я обвързва, като преценката за знанието се прави за лицето, което я е представлявало.

В настоящото производство въззивният съд следва да се произнесе по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и по неговата правилност въз основа на конкретните оплаквания във въззивната жалба, подробно изброени по-горе.

Първоинстанционното решение е валидно.

Във връзка с неговата допустимост съдът намира следното:

В първоинстанционното производство ответниците не са излагали доводи за недопустимост на предявения иск. Такива се поддържат за първи път с подадената въззивна жалба. Въпреки това съдът следва да ги разгледа и да се произнесе по тях, доколкото той следи служебно за допустимостта на предявения иск.

Въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е допустим. Става дума за конститутивен иск, който е допустим винаги, когато ищецът се позовава на качеството си на кредитор, разполагащ с действително вземане/парично или непарично/ срещу длъжника, което не е отречено по 5 съдебен ред и на наличие на действия или сделки с увреждащ характер, сключени от неговия длъжник.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че за ищеца липсва правен интерес като една от положителните процесуалноправни предпоставки за предявяване на установителен иск. Искът по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е конститутивен, целящ прогласяване на относителна недействителност на сделка или правно действие само по отношение на ищеца, като в отношенията между длъжника и страната, с който той е договарял и всички трети лица сделката е действителна. Конститутивният характер на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД се приема непротиворечиво в съдебната практика.

На допустимостта, както и на основателността на иска не се отразява периодът от време, който е изминал от сключването на увреждащата сделка до неговото предявяване / в случая четири години/, ако ищецът притежава и се позовава на качеството си на кредитор към момента на предявяването му и ако към този момент не е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е сключването на сделката.

С приложените към исковата молба и неоспорени от ответниците писмени доказателства - договори за кредит, заповеди за изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК, постановления за образуване на изпълнителни дела и удостоверения с изх. № ***/13.10.2020 година по изпълнително дело

№ */2018 година на

ЧСИ С.Н. / стр. 20 от първоинстанционното дело/ и удостоверение изх. № ***** /06.10.2020 година по изпълнително дело № ***/2016 година по описа на ЧСИ М.С.Ц. / стр. 32 / са установени изложените от ищеца обстоятелства, свързани с наличието на задължения на ответницата В.Д. към „А.“ АД по двата договора за кредит към датата на предявяване на иска – 26.10.2020 година.