Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3501 от 12.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10253/2022
Вид
Определение № 3501
Подписан
12.03.2024
В сила
23.04.2025
Състав
Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.189, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3501 гр. София, 12.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100110253 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Е.Б.“ ЕООД с предявен против В. В. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 2138 кв.м., находящ се в гр.София, район Искър, заедно с разположените в него сграда с идентификатор *** с площ 114 кв.м.; сграда с идентификатор *** с площ 242 кв.м.; сграда с идентификатор *** с площ 193 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ 223 кв.м., заедно с всички останали в имота приращения и подобрения.

Ищецът сочи, че на 22.01.2021г. сключил със „С.“ АД договор за покупкопродажба на посочения имот и сградите в него, обективиран в НА № 32, том I, рег.№ 732, дело № 31/2021г. След сключването на договора установил, че имотът се намира във фактическа власт на ответника В. Г., който се легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба по НА № 198, том I, рег.№ 4745, дело № 188/14.03.2007г.

При документална проверка установил, че имотът е бил включен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД със съставен през 1998г. акт за частна общинска собственост, което дружество го продало през 1999г. на ЕТ „А.М.-**М. Г., а той на свой ред го продал на ответника. Тези правни действия и разпоредителни сделки сочат, че продавачът „С.“ АД не е притежавал правото на собственост и сключеният с него договор не е произвел вещно-прехвърлителен ефект, послужило като основание да предяви против дружеството-продавач иск за развалянето му по чл.87, ал.3 ЗЗД вр. чл.189, ал.1 ЗЗД с образувано т.д.№ 1563/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав. В 1 рамките на това производство ищецът предявил иска по чл.108 ЗС против В. Г. за ревандикирането на имота в случай, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД бъде отхвърлен.

С определение от 30.09.2022г. по т.д.№ 1563/2021г. СГС приел, че последващо предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу лице, различно от първоначалния ответник „С.“ АД, не може да бъде приет за съвместно разглеждане и постановил отделянето му с образувано настоящото производство.

В писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът В. Г. счита иска за недопустим, тъй като с влязло в сила решение по т.д. № 1563/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, договорът между ищеца и „С.“ АД е развален, поради което не е активно легитимиран и няма правен интерес от ревандикиране на имота.

Видно от представения от ответника препис и след извършена служебна справка се констатира, че с Решение № 137/01.02.2023г. по посоченото дело искът на ищеца „Е.Б.“ ЕООД против „С.“ АД е уважен с разваляне на сключения между тях договор от 22.01.2021г. за покупко-продажба на имота, ведно със сградите в него. Решението е влязло в сила и се ползва с предвиденото в чл.88, ал.1 ЗЗД обратно действие на отпадане облигационната връзка, което се изразява във възстановяване правното положение отпреди сключване на договора. В случая обаче развалянето е постановено на основание чл.87, ал.3 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД при констатацията на съда, че продавачът не е изпълнил задължението да прехвърли правото на собственост, защото не е бил собственик. Това означава, че още със сключването договорът не е произвел вещнотранслативен ефект и ищецът не е придобивал права върху имота, които би могъл да противопостави на ответника по предявения срещу него иск по чл.108 ЗС.

Следователно не разполага с правен интерес от ревандикация, обуславящо недопустимост на иска поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка с последица прекратяване на делото.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 10253/2022г. по описа на СГС, І-1 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3