Решение № 1392 от 08.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. Русе, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520105755 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Х. В. В. с ЕГН:********** моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – К. Г. К. с ЕГН:********** да му заплати сумата в размер на 2000,00 лева, представляваща даден на 21.07.2025г. паричен заем, изпратен до ответника чрез „Изи пей“, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба – 10.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е направе н о искане делото да се гледа в отсъствието на негов представител.

В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание от 28.09.2026г., ответникът е бил редовно призован, не се е явил и не е изпратил свой представител.

Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връченото на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал 1 неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.

В молба с вх.N:31170/25.09.2026г., процесуалния представител на ищеца е направил изрично искане с р е щ у ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установяват облигационните отношения между страните.

Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД. Съдебната практика възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за действителността на договора.

В съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума.

Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния.

Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. (Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

В настоящия случай от представени те писмени доказателства съдът 2 приема, че между страните е сключен договор за заем по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 2000,00 лева, чрез „Изи пей“.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявения иск по чл.240 от ЗЗД за о снователни и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Следвайки основателността на предявеният главен иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск за лихви.

По разноските:

Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство в общ размер на 630,00 лева (322,11 евро) от които 550,00 лева (281,21 евро) адвокатски хонорар и 80,00 лева (40,90 евро) платена д.т. за разглеждане на делото.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Г. К. с ЕГН:********** да заплати на Х. В. В. с ЕГН:********** сумата о т 2000,00 лева (1022,58 евро), представляваща даден на 21.07.2025г. паричен заем, изпратен до ответника чрез „Изи пей“, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба – 10.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К. Г. К. с ЕГН:********** да заплати на Х. В. В. с ЕГН:********** сумата от сумата от 630,00 лева (322,11 евро) разноски по делото.

Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3