Протокол № 289 от 12.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 289 гр. Пазарджик, 12.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Мирослава Савова

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220104232 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът Е. Т. К. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв . В. К., с пълномощно по делото.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД - редовно призован през процесуалния си представител, не изпраща представител.

Съдът докладва постъпила молба с вх. № 3637/09.02.2026 г. от адв. М. Г. – пълномощник на ответното дружество, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви лично за насроченото за 10.02.2026 г. съдебно заседание. Сочи, че не възразява да се дадете ход на делото в негово отсъствие. Няма възражения по проекта за доклад по делото.

Няма доказателствени искания. В случай, че ищецът заяви някакви искания по доказателствата, моли, да му се предоставите възможност да вземе становище по тях в подходящ срок.

АДВ. К.: Да са даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, доколкото страните са редовно призовани за днешното съдебно заседание, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическата страна на спора.

1

АДВ. К.: Поддържам подадената искова молба, с една корекция.

Поддържам първите два иска, както са предявени за главница и мораторна лихва, като частично погасени по давност, но третия иска за сумата 8 033 лева, които съм претендирал за погасени по давност за периода 04.06.2023 до 31.03.2025 г., правя изменение и моля да допуснете такова, в следния смисъл:

Претендирам сумата 8 033,00 лева като недължима, поради погасяване по давност за периода от 05.06.2020 г. до 17.03.2022 г. Основанието оставя същото, но променям периода. Моля да допуснете това изменение. Част от фактите влизащи в основанието на иска се променят, размерът е същия.

Съдът, на основание чл. 146 от ГПК, докладва делото, съгласно мотивирания проект за доклад, обективиран в постановеното по делото Определение № 3622/20.12.2025 г.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.

Съдът предвид липсата на възражения от страните, намира, че следва да се обяви за окончателен изготвения проект за доклад по делото. Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения проект за доклад, обективиран в Определение № 3622/20.12.2025 г., за окончателен по делото.

Във връзка с направеното в днешното съдебно заседание уточнение и изменение на предявения иск по отношение сумата от 8 033,00 лева, представляваща законна лихва, досежно нейния период от 05.06.2020 г. до 17.03.2022 г., съдът намира, че изменението е направено в срока по чл. 214, ал.

1 от ГПК, поради което следва да бъде допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК, по отношение на предявени иск за недължима, поради изтекла погасителна давност, на сумата 8 033,00 лева, представляваща законна лихва, начислявана върху главница от 24 000,00 лева, с посочен в исковата молба и уточненията към нея период 04.06.2023 г. до 31.03.2025 г. като същата се счита предявена за периода от 05.06.2020 г. до 17.03.2022 г.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на предявения от ищеца срещу ответника иск за недължимост, поради погасяването й по давност, по отношение сумата от 2

8 033,00 лева представляваща законна лихва, начислявана върху главница от 24 000,00 лева, с посочен в исковата молба и уточненията към нея период 04.06.2023 г. до 31.03.2025 г., досежно претендирания период, като същата СЕ СЧИТА предявена за периода от 05.06.2020 г. до 17.03.2022 г.

СЪДЪТ докладва на страните писмо вх. № 795/13.01.2026 г., с което е изпратено за послужване преписката т.д. №167/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в кориците на което се съдържат и материалите гр.д. № 1864/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в.т.д. № 594/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както и т.д. № 1018/2019 г. по описа на Върховния касационен съд.

АДВ. К.: Да се приеме. Поддържам представените с ИМ писмени документи. Представям писмо от 25.03.2025 г. до доверителя ми от „УниКредит Булбанк“, относно наложен запор. Това кореспондира с отразеното в поканата за доброволно изпълнение. Едновременно с поканата е наложени този запор. От гледна точка на съществото на делото, това е способ, който е прекъснал давността, която е евентуално текла до момента. От 17 март е наложен запора, едновременно с поканата за доброволно изпълнение.

Представям за онагледяване и справка за начислената лихва върху новия период. Не твърдим, че има други действия в изпълнителното дело. Делото е образувано в София, а длъжникът има настоящ адрес тук. Съдебния изпълнител така или иначе действа извън местната си компетентност. Нямам никакви допълнителни искания във връзка с изясняване хода на това производство. Давността е настъпила към датата на получаване на поканата.

През месец март 2025 г. е образувано, поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 17-ти.. между 25-ти и 17-ти е получена, като аз приемам поранната дата - 17-ти, тогава е предприето самото действие.

Съдът, намира, че следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени документи като писмени доказателства по делото, като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на делото.

Предвид относимостта им към предмета на делото следва да се приемат и приложат по делото постъпилите преписки от Окръжен съд – Пазарджик, докладвани по-горе.

Във връзка с представените в днешното съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ищеца Нотификация за запор до ищеца Е. К., 3 по изп. дело № 760/2025 г. на ЧСИ Мариян Петков, изходящо от 25.03.2025 г. от „УниКредит Булбанк“, съответно представената справка за начислени законни лихви, съдът намира, че същите следва да бъдат приети по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване преписката по т.д. №167/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, ведно със съдържащите се в нея преписки по гр.д. № 1864/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в.т.д. № 594/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както и т.д. № 1018/2019 г. по описа на Върховния касационен съд.

ПРИЕМА представените от процесуалния представител в днешното съдебно заседание на ищеца, а именно Нотификация от 25.03.2025 г., изходяща от „УниКредит Булбанк“ АД до ищеца Е. К., за наложен запор по изп. дело № 760/2025 г. на ЧСИ Мариян Петков, както и справка за размер на начислена законна лихва.

АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

С оглед липсата на доказателствени искания на страните, съдът намира делото за изяснено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, от името на доверителят ми, моля да уважите иска по съображенията, които включително като правни доводи, са изложени в самата искова молба. По релевираните основания, съдът може да направи изводи, включително за размер на претенциите, без да се нуждае от съдействие в областта на науката и изкуствата, доколкото въпросът е правен и има изчисления, които са в зоната на елементарната аритметика. Нашите твърдения вкратце се свеждат до това, че всъщност решението далеч не е влязло в сила на датата, на която е посочил ответника, а именно от датата на влизане в сила на решението на ВКС, а е влизало на части. Моля да обърнете внимание, че досежно сумата 5 000 лв., с която 4 започваме изложението в исковата молба самият Апелативен съд –Пловдив, на стр.7 от решението си е посочил, че досежно сумата 5 000 лв. от главницата и част от мораторната лихва, решението на окръжния съд е в влязло в сила като необжалвано. Струва ми се, че по същия начин е могъл да постъпи и ВКС, досежно сумата 16 000 лв. и съответната част от лихвите, когато е разглеждал касационната жалба, но е пропуснал да го посочи в решението си.

Досежно сумата 16 000 лв., частта от главницата, която ние твърдим, че е погасена по давност, както и част от мораторните лихви, които сме заявили по втория иск, решението е влязло в сила на 20.01.2019 г., в което ще се уверите, като проверите датата на връчване на решението и изтичането на предвидения срок за обжалване. Тоест по отношение на доверителят ми, тази част от вземанията, по главници и мораторни лихви, решението е влязло в сила много по-рано от датата на решението на ВКС. Обстоятелството, че решението е влязло в сила, прави вземането незаконно от същия момент нататък.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът може да направи извод, че първото във времето изпълнително действие, т.е. реализирането на способ за принудително изпълнение и в частност запор на сметка е извършено на 17.03.2025 г., следователно в тази част е несъмнено, че общият петгодишен давностен срок е изтекъл, както за частта от главницата, така и за частта от присъдената като мораторна лихва. В тази част от иска, няма никакво съмнение, че искът се явява основателен. Положението с иска за евентуално допълнително погасена, вън от частта на главницата, част от начислената от съдебния изпълнител законна лихва, доскоро реалната практика предвиждаше законните лихви по обезщетенията, присъдени по повод непозволено увреждане да се погасяват на общо основание с кратката тригодишна давност, тъй като се приема, че лихвата по своето естество е нещо, което се изчислява, поражда и възниква всеки ден, всяка седмица, всеки месец, което ги прави периодично вземане, следователно приложима към тях е кратката тригодишна давност. Аз поддържам това класическо разбиране по въпроса. Законната лихва е акцесорно вземане, което по размер не влиза в предмета на присъденото нещо по конкретното дело. Лихвата винаги се начислява служебно и допълнително, т.е. в този смисъл не е приложимо правилото, че след като е установено със съдебно решение, кратката тригодишна давност се е преобразувала в петгодишна. Ако възприемете тази теза, моля да уважите и 5 този иск, макар и частично по справката, която съм представил от електронния калкулатор. Моля да постановите решението си в този смисъл и съобразно изхода на делото да присъдите в полза на пълномощника на доверителя ми възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като процесуалната ми дейност е извършена безвъзмездно, по социални причини.

Правя възражение, във връзка с искането за присъждане на разноски в полза на ответника. Представените в тази насока Договор за правна защита от 15.10.2025 г., не доказва, че възнаграждението е платено. Договорите за правна защита, когато удостоверяват направено плащане, имат значението на разписката. Същото в договора е с включено ДДС. Когато възнаграждението е с включено ДДС, формата на доказване плащането, задължително включва данъчна фактура или най- малкото, съдът следва да приеме, че платеното в реалност възнаграждение би следвало да е изплатено в по-малък размер, поне в размер на ДДС-то, което е 20%. Евентуално правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и процесуалните усилия при извършване на процесуалните действия до момента от процесуалния им представител, с оглед на които ми се струва, че дейността на колегите надценена.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10,58 часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

6