Решение № 248 от 21.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ловеч, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310201052 по описа за 2025 година

С наказателно постановление № 25-1762-000478/23.10.2025 година на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з 1632/02.12.2021 г., са наложени на Н. Ю. Ю., ЕГН-********** от гр. Л на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300.00 лева/ 153.39 евро, за това, че на 28.09.2025 г. в 21:50 часа, в община Л, на път ТРЕТИ КЛАС № 3031 като Неправоспособен Водач, при обстоятелства: В гр. Л, на път отворен за обществено ползване №LOV3031, свързващ третокласен път №301 и третокласен път №3011, в посока от път №3011 към №301, управлява лек автомобил ФГ, с рег. № ** **** ** и рама №********************, собственост на Т. Е.С., ЕГН **********, като не притежава СУМПС - /неправоспособен водач/, установено чрез справка в АИС-справки МВР. АУАН е съставен във връзка с преписка №1762р-22857/29.09.2025г. по описа на РУ-Ловеч. На водачът е съставен и АУАН Серия ад №******, с което е извършил:

1. Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н. Ю. Ю., който го обжалва в срок и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършил визираното в него деяние. Сочи, че не е доказано, че той е управлявал процесното МПС, че не са посочени обстоятелствата при които се твърди, че е извършено нарушението, както и че процесния АУАН е съставен при съществени процесуални нарушения.

1

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Ю. Ю., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Х. С., който моли съда да отмени НП на посочените в жалбата основания, като акцентира на обстоятелството, че останало недоказано в хода на делото, че доверителят му е управлявал процесното МПС на процесните, дата, час и място, както и че било налице управление извън населено място, в горска територия, което не било отворен за обществено ползване път.

АНО – Началникът на РУ Ловеч при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П. П.

П. и Б. В. Ц., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2025 год., бил съставен АУАН с бл. №0543151 от св. Б. В. Ц. в присъствието на св. П. П. П. срещу Н. Ю. Ю., ЕГН-********** от гр. Л, за това, че на 28.09.2025 г. около 21:50 часа, в гр. Л, на път отворен за обществено ползване №LOV3031, свързващ третокласен път №301 и третокласен път №3011, в посока от път №3011 към №301, управлява лек автомобил ФГ с рег. № ** **** ** и № рама №************, собственост на Т. Е.С., ЕГН **********, като не притежава СУМПС - /неправоспособен водач/, установено чрез справка в АИС-справки МВР. АУАН е съставен във връзка с преписка №1762р22857/29.09.2025г. по описа на РУ-Ловеч. На водачът е съставен и АУАН Серия ад №******, с което е извършил, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП. С акта са иззети доказателства 1 бр. регистрационен талон с № ** **** **, СРМПС №***********. В акта не е вписано възражение. Жалбоподателят е подписал акта, като му е предоставен препис от същият. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния казус, актосъставителят Б.

Ц. като ПИ в РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното 2 наказателно постановление Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП тъй като е бил упълномощен със Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г., която заповед е приета и вложена като доказателство по делото.

В обжалваното наказателно постановление административно - наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на административното нарушение по чл.150 от ЗДвП като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно - наказателното производство. Нарушението е подробно описано, посочена е датата и мястото на извършването му и установените обстоятелства, при които е извършено, като са приложени и доказателства, установяващи същото.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение по чл.150 от ЗДвП е консумирано от лицето, посочено като нарушител.

Разглеждайки делото по същество, настоящата инстанция намира, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, като въпреки, че по делото съществува спор относно личността на административно - наказателно отговорното лице – съдът намира, че събраните по делото доказателства сочат на извод, че това е жалбоподателят в качеството му на водач на лек автомобил ФГ с рег. № ** **** ** и № рама №************, собственост на Т.И.С., ЕГН **********, който е управлявал МПС без да е бил правоспособен водач, тъй като видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, същият не притежава СУМПС.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя Ю. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание актосъставителят Б. В. Ц. и свидетелят по акта П. П. П., които са присъствали при установяване на нарушението и при извършване на проверката и съставянето на акта потвърдиха констатациите посочени в акта а в последствие възпроизведени и в обжалваното наказателното постановление. От показанията на свидетелите П. П. П. и Б. В. Ц., както и от събраните по делото писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП за която е санкциониран. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б. В. Ц. и П. П. П., които са възприели движението на процесното МПС, управлявано от жалбоподателят и събитията около извършването на проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на показанията на тези двамата свидетели, както и не са налице данни, които да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Б. В. Ц. и П.

П. П. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят е 3 осъществил състава на административно нарушение визирано в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението по чл.150 от ЗДвП, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация по чл.150 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалният представил на жалбоподателят, че мястото, на което е извършено нарушението не се явява път, отворен за обществено ползване. По принцип законът говори за пътища, отворени за обществено ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение, задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал.2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този закон. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за „път”, е посочено, че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.

Към пътищата се приравняват и пътните връзки. Тоест по смисъла на това тълкуване под „път” не може да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл.3, ал.1 от Закона за пътищата. Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно поле на думата „път”, именно затова това е посочено в цитирания параграф. Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци, каквато несъмнено е и цитираната пътна връзка. Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в тази насока, че при управление на МПС, независимо дали на асфалтирана, чакълирана или друга земна повърхност, водачът носи своята наказателна отговорност. Противното би означавало, че ако един водач на моторно превозно средство, реализира ПТП на въпросната пътна връзка и пострадалият е получил средна или тежка повреда, то тогава водачът на моторно превозно средство не следва да носи наказателна отговорност. Такава правна логика би била абсурдна. Съдът счита, че напротив, водачът на всяко едно моторно превозно средство следва да понася своята административно наказателна отговорност, независимо от това дали 4 го управлява по асфалтиран път, чакълиран път, затревена площ, пътна връзка, горски път и други. Именно за това в цитирания по-горе параграф под „път” е посочено „всяка земна площ или съоръжение”. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства, в това число и писмо с вх. №3749/31.03.2026 г. на Кмета на община Л, ведно със схема , безспорно се установява по делото, че деянието е реализирано на път отворен за обществено ползване №LOV3031, свързващ третокласен път №301 и третокласен път №3011, в посока от път №3011 към №301, който път е отворен за обществено ползване. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не ангажира доказателства от които да се установява, че процесния път е бил обозначен по надлежен начин като неотворен за обществено ползване, изключвайки компетентността на органите за контрол по ЗДвП.