Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.11.2021, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
442/2021
Подписан
03.11.2021
В сила
28.01.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.14 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • Чл. 206 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.129,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.29,ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.30,ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.32,ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.4,ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.57 · Конституция на Република България
  • чл.5,ал.1 · Конституция на Република България

АКТ № 460/03.11.2021 Г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в закрито заседание на трети ноември , през две хиляди двадесет и първа година в състав :

Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА като………………разгледа………..докладваното……………………….от съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№442/2021г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Б.Л.М. ***,за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове ,действия или бездействия на министър -председателя на Република България ,Министъра на здравеопазването, Главния държавен здравен инспектор,Националния център по заразни и паразитни болести и РЗИ ,изразяващи се в упражняване на психически тормоз,унижение и накърняване на неговото човешко достойнство ,дължащо се на задължение за носене на маска като роб на обществени места във връзка с обявеното в България извънредно положение ,вследствие разпространение на КОВИД-19,за периода от 20 март 2020г. до настоящия момент .Твърди също ,че са нарушени негови основни конституционни права /чл.4,ал.1,чл.5,ал.1,чл.29,ал.1,чл.30,ал.1 и чл.32,ал.1,чл.57 от Конституцията на Република България /КРБ/ ,като иска да му се изплати обезщетение в размер на 1000 000лв.за неговата духовна мъка и психологическа болка.

С Разпореждане от 18.10.2021г. съдът е указал на ищеца да уточни какви вреди претендира-имуществени или неимуществени ,в какъв размер са вредите и какво обезщетение се иска по реда на ЗОДОВ,за какъв период са причинени вредите ,както и да посочи от кои точно актове,действия или бездействия/в какво се изразяват същите/,от кои длъжностни лица от администрацията на посочените по-горе държавни органи са причинени вредите и в какво точно се изразяват те-дали са резултат само от задължението за носене на маска на обществени места или и на други обстоятелства. Указано му е и да посочи пасивно легитимиран ответник по иска на основание чл.205 АПК във вр. с чл.1,л.1 ЗОДОВ.

В резултат , с писмо-отговор ,вх.№2284 от 25.10.2021г. ищецът уточнява ,че претендира „неимуществени вреди ,нанесени на всички българи ,без мен по лична карта ,и за децата им ,които до м.март 2020г.имат навършени 7г.,които са живели с децата си на територията на Република България непрекъснато от м.март 2020г. до октомври 2021г.,на които държавата да изплати обезщетение по 1000лв. на всеки , принуждавайки ги незаконно /повече от 18м./да изпълняват заповед на министъра на здравеопазването ,която е незаконосъобразна.

Съдът намира ,че лицето не е активно легитимирано по иска за вреди по чл.1,ал.1 ЗОДОВ и указанията на съда не са изпълнени.

На първо място,уточнено е ,че се търсят неимуществени вреди от министъра на здравеопазването на Р България ,но не за ищеца ,а „за всички българи ,без мен по лична карта ,и за децата им ,които до м.март 2020г.имат навършени 7г.,които са живели с децата си на територията на Република България непрекъснато от м.март 2020г. до октомври 2021г.,на които държавата да изплати обезщетение по 1000лв. на всеки

, принуждавайки ги да изпълняват заповед на министъра на здравеопазването“.Правото на иск е лично субективно право и като такова може да се упражни в лично качество ,не и за сметка „на всички българи и техните деца ,на които да се изплати обезщетение за неимуществени вреди по 1000лв. на всеки ,вследствие задължението им да носят маски на обществени места.Искът по чл.1,ал.1 ЗОДОВ разпорежда,че „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.Активно легитимирано лице по иска е увреденият от незаконосъобразните актове , действия и бездействия,доколкото целта на специалния ЗОДОВ е с исканото обезщетение да се репарират вредите от тези незаконосъобразни актове , действия и бездействия.Следователно ,настоящият ищец не е активно легитимиран по иска за вреди ,доколкото претендира вреди не от собствено име и за своя сметка ,а от името и за сметка на всички българи ,носещи маски на обществени места,подчинявайки се на заповедта на министъра на здравеопазването,без да разполага с представителна власт за това. Предявяване на иска от нелигитирано лице предполага връщане на исковата молба на ищеца ,каквито последици са му съобщени с връчване на Разпореждането на съда от 18.10.2021г.,на основание чл.129,ал.3 ГПК във вр. с чл.14 АПК във вр. с чл.205,ал.2 АПК.Не е уточнено и от коя точно заповед на министъра на здравеопазване са произтекли неимуществени вреди за периода от м.март 2020г. до м.октомври 2021г.,като се сочи само ,че заповедта е незаконосъобразна.Чл. 206 АПК допуска да се разгледа законосъобразността на всяка заповед на Министъра на здравеопазването като общ административен акт ,която е адресирана до всички граждани на Р България отделно от иска за вреди по чл.1,ал.1 ЗОДОВ ,но такива твърдения няма по делото.Няма данни да е оспорена от ищеца някоя от заповедите на министъра на здравеопазване през периода м март 2020г. до м.октомври 2021г.при което вредите да са следствие от нейната незаконосъобразност.Макар и уточнено ,че се претендират неимуществени вреди , изразяващи се в упражняване на психически тормоз,унижение и накърняване на неговото човешко достойнство ,дължащо се на задължение за носене на маска на обществени места във връзка с обявеното в България извънредно положение ,вследствие разпространение на КОВИД-19,за периода от 20 март 2020г. до настоящия момент ,не е уточнен актът, от който същите са последвали-от коя заповед на министъра на здравеопазване са следствие същите,във връзка със задължението за всички да носят маски на обществени места.Докато в първоначалната искова молба се претендират вреди за 1000000лв.от председателя на Република България ,Министъра на здравеопазването, Главния държавен здравен инспектор,Националния център по заразни и паразитни болести и РЗИ ,в молбата-уточнение от 25.10.2021г. се претендира обезщетение за неимуществени вреди за всеки български гражданин в размер на 1000лв. и на неговите навършили

7г. възраст деца.Съдът намира ,че не е изпълнено разпореждане на съда от 18.10.2021г.,при което искът се явява недопустим и исковата молба следва да бъде върната на ищеца.

Предвид гореизложеното и на основание чл.130 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба

,подадена от Б.Л.М. ***,за обезщетение за вреди по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ.

Определението за връщане подлежи на обжалване в 7 -дневен срок от съобщението пред ВАС.

Адм.съдия: