Решение № 561 от 25.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Плевен, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20254430100235 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба подадена от Г. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****”, бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6, чрез пълномощник адв. С. С. Т. срещу „С.К. ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С****************** № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя Н.П. Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 388249/14.01.2020г. при следните параметри: главница - 800 лева; размер на погасителната вноска - 1 х 827,59лв; Фиксиран годишен лихвен процент - 40.05 %; Годишен процент на разходите на заема - 49.07 %; Дата на падеж - 14.02.2020г.; обща сума за плащане - 827,59 лв; Такса за експресно разглеждане - 282,41 лв; Вноска с такса за експресно разглеждане - 1110 лв. Твърди, че погасила заема изцяло, като е заплатила сумата от 1070 лева на 13.02.2020г.

Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Ищцата твърди, че ответникът „С.К. ООД, с ЕИК ******** представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 и чл.2 ал.2 т.6 ЗКИ, воден от БНБ по реда на чл.3а ЗКИ. Сочи, че договорът представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за 1 формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Ищцата твърди, че е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК във връзка с невключването на таксата за експресно разглеждане при изчисляването на ГПР на процесния договор.

Сочи, че съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че съгласно §1 т.1 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Твърди, че с оглед тази разпоредба, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Ищцата посочва, е в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че в договора е посочен размер на ГПР от 49,07 %, а не е ясно как такса за експресно разглеждане се отразява на общия размер на ГПР. Твърди, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за такса за експресно разглеждане, то общият размер на ГПР на договора значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл.19 ал.4 ЗПК пет пъти размера на законната лихва. Посочва, че е налице грешно посочване на ГПР, което е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави и се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. Ищцата твърди, че договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Сочи, че в случая заемната сума по договора за кредит възлиза на 800 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за краткия срок на кредита е драстично по-голяма - 1110 лева. Посочва, че уговорената клауза за заплащане на такса за експресно 2 разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл.10а ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а ал.2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Твърди, че е необходимо видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл.10а ал.4 ЗПК. Клаузата за заплащане на еднократна такса за бързо разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменява в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а ал.2 ЗПК. Твърди, че клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая от съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги. Твърди, че тази услуга е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.

Ищцата твърди, че тази такса е известна на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържа в искането за отпускане на заем и е уговорена в договора за паричен заем, поради което дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на §1 т.1 ДР ЗПК, който съгласно чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Твърди, че така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР и по този начин се нарушава разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Ищцата твърди, е посоченият в договора размер на ГПР от 49,07 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Твърди, че 3 същевременно заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя и така се стига до заобикаляне на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Цитира практика на СЕС, която приема, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Твърди, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,07 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че таксата за "експресно разглеждане" следва да бъде включена при формирането на ГПР, но това не е спазено. При изчисляване на ГПР с включена такса за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор се получава ГПР от 5276.52 %, което многократно надвишава законоустановения максимум в чл.19 ал.4 ЗПК и макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв. Поради това твърди, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Твърди, че на основание чл.23 ЗПК следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание. Твърди, че е заплатила сумата от 1070 лв, при главница 800 лв, като заплатената сумата от 270 лв. на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за недействителен сключения между Г.

В. Й., с ЕГН ********** и „С.К. ООД ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 388249/14.01.2020г., поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност на основание чл.10а ал.2 ЗПК моли съда да прогласи за нищожна клаузата предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане.

Моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди ответника „С.К.

ООД, да заплати на Г. В. Й., сумата 270 лева, представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

4

В едномесечния срок е постъпи писмен отговор, в който ответникът оспорва исковите претенции. Твърди, че ищцата сама е избрала параметрите на договора . Сочи, че е имала възможност за отказ от договора в 14 дневен срок, което е било предоставено в чл.14 от договора. Твърди, че ищцата е имала възможност да сключи договора и без услуга за експресно разглеждане.

Сочи, че тази услуга не е свързана с усвояване и управление на кредита и не е задължително условие за отпускането на кредита и с тази такса не се нарушават изискванията на ГПР. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузите в договорите не са индивидуално уговорени.

В съдебно заседание ищцата, представлявана от процесуалния си представител поддържа предявените искове. Ответникът представя писмено становище.

Съдът приема за установено следното: