Решение № 571 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11215/2024
- Вид
- Решение № 571
- Подписан
- 11.02.2025
- В сила
- 11.02.2025
- Състав
- Михаела Светлозар Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 571 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330111215 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Булгарлифт” ЕООД, ЕИК 175421854 против „Т. Билд“ ЕООД, ЕИК 206260875, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.10.2022 г. между страните бил сключен рамков договор за наем на оборудване, а на 26.10.2022 г. – споразумение към него, като предал за ползване електрическа ножица, с рег. № 818ПС1191, за периода 27.10.2022 г. – 08.02.2023 г. при наемна цена и цена за транспортиране на вещта /доставка и прибиране/ от общо 3840 лева.
В края на всеки месец издавал фактура, но въпреки настъпване на падежите за плащане, останали неплатени следните суми: 828 лева по фактура № 15375/30.12.2022 г. за наем за периода 30.11.2022 г. – 02.01.2023 г.; 1044 лева по фактура № 15588/31.01.2023 г. за наем за периода 02.01.2023 г. – 31.01.2023 г.; 528 лева по фактура № 15682/13.02.2023 г., от които 240 лева за наем за периода 31.01.2023 – 08.02.2023 г. и 200 лева – за транспорт /прибиране/ на вещта.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника, на основание чл. 4, ал. 6 от рамковия договор, същият дължал неустойка за забава в размер на 430,50 лева върху сумата от 828 лева, за периода 14.01.2023 г. – 24.06.2024 г.; 494 лева върху сумата от 1044 лева, за периода 15.02.2023 г. – 24.06.2024 г. и 250,12 лева върху сумата от 528 лева, за периода 28.02.2023 г. – 24.06.2024 г.
Моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на ИМ в съда – 27.06.2024 г. до погасяването. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Бил е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 14896/28.11.2024 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 146 лева - ДТ /реално дължима, разликата може да бъде върната, при представяне на молба с банкова сметка/; 650 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. Билд“ ЕООД, ЕИК 206260875, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. Хаджи Димитър № 12, ет. 5, ап. 87, да плати на „Булгарлифт” ЕООД, ЕИК 175421854, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, обл. Пловдив, ул. „Васил Левски“, следните суми: 828 лева /осемстотин двадесет и осем лева/ по фактура № 15375/30.12.2022 г. за наем за периода 30.11.2022 г. – 02.01.2023 г.; 1044 лева /хиляда четиридесет и четири лева/ по фактура № 15588/31.01.2023 г. за наем за периода 02.01.2023 г.
– 31.01.2023 г.; 528 лева /петстотин двадесет и осем лева/ по фактура № 15682/13.02.2023 г., от които 240 лева за наем за периода 31.01.2023 – 08.02.2023 г. и 200 лева – за транспорт /прибиране/ на вещта – главници, дължими по рамков договор за наем на оборудване № 2493 от 21.10.2022 г. и споразумение към него от 26.10.2022 г., както и неустойки за забава в 2 размер на: 430,50 лева /четиристотин и тридесет лева и петдесет стотинки/ върху сумата от 828 лева, за периода 14.01.2023 г. – 24.06.2024 г.; 494 лева /четиристотин деветдесет и четири лева/ върху сумата от 1044 лева, за периода 15.02.2023 г. – 24.06.2024 г. и 250,12 лева /двеста и петдесет лева и дванадесет стотинки/ върху сумата от 528 лева, за периода 28.02.2023 г. – 24.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на исковата молба в съда – 27.06.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 796 лева /седемстотин деветдесет и шест лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:
......................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3