Решение № 219 от 29.12.2025, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бяла, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20224510100920 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Ц. Г., П. Г. П., И. Н.

П., Ц. Н. П., В. Н. Я. и А. Н. Я., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени установителни вещни искове срещу П. Я. Н., Т. Г. Н., Я. П. Я. и Л. М. Я..

На основание чл.227 от ГПК на мястото на починалия в хода на производството ответник П. Я. Н. съдът е конституирал неговите наследници по закон и процесуални правоприемници Т. Г. Н. /съпруга/, Я. П. Я. /син/ и В.

П. Я. /син/, съгласно удостоверение за наследници изх.№ 442/03.06.2024 г. на Община Две могили.

Ищците твърдят, че с Решение № 14/14.07.1999 г. на Поземлена комисия гр.Две могили по преписка № 05673/06.05.1992 г. правото на собственост върху поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, находящи се в землището на с.Баниска, обл.Русе, е възстановено на наследниците на Н.Б.Х., сред които ищците, починалият в хода на производството ответник П. Я. Н. и трети за спора лица. Сочат, че общият им наследодател Н.Б.Х. е починал на 23.03.1970 1 г. като женен за М.С.Б. /починала 08.11.1971 г./, като двамата имали пет деца, както следва: 1. Я. Н. Б., починал на 03.03.1985 г., с наследници по закон П. Я.

Н. /син/, Р.Я.Х. /дъщеря/ и Н.Я. Н. /син/, последният починал на 03.12.2015 г., с наследници по закона: Б.А. Н. /съпруга/, ищецът А. Н. Я. /син/ и ищецът В.

Н. Я. /син/; 2. П.Н.Б., починал на 23.04.1985 г., с наследници по закон: Н.П. С.

/дъщеря/ и С.П. Б. /син/, последният починал на 11.03.2004 г. и наследен по закон от двете си деца П.С.Б. и М.С.Б.; 3. А.Н. Х., починала на 02.11.2015 г. и с наследници по закон: В.Х.С. /син/ и С.Х.Б. /дъщеря/; 4. И.Н.П., починала на 26.10.2017 г., с наследници по закон: Д. Ц. Б. /дъщеря/ и Н.Ц.П., починал на 26.07.1994 г. и наследен по закон от ищцата П. Г. П. /съпруга/, ищцата И. Н. П.

/дъщеря/ и ищецът Ц. Н. П. /син/; 5. Н.Н.Б., починал на 15.03.1974 г., с наследници по закон: М.Н.Х. /дъщеря/ и Р.Н. Н. /син/, починал на 22.12.2016 г. и наследен по закон от Н.Д.Н. /съпруга/, Й.Р.Н. /син/ и В.Р.И. /дъщеря/.

Твърдят, че до 2017 г. всички ищци, включително и другите наследници, които не участват в настоящото производство, имали сключен договор за аренда за всички поземлени имоти и съобразно ведомост, всеки един от наследниците получавал рента самостоятелно. Считат себе си за собственици на съответните идеални части от недвижимите имоти. Твърдят, че на 07.12.2017 г., без тяхно знание и съгласие, П. Я. Н., починал в хода на производството и заместен от своите наследници и процесуални правоприемници – ответниците Т. Г. Н., Я.

П. Я. и В. П. Я., след извършена обстоятелствена проверка, по време на брака си с ответницата Т. Г. Н., се снабдил с нотариален акт № 73, т.7, рег.№ 7219, н.д. № 830/2017 г. на нотариус № 567 Е.Д., вписан в Служба по вписванията при PC-Бяла с вх.рег.№ 4533/07.12.2017 г., с акт № 149, том 13, дело № 2585, с който бил признат за изключителен собственик на основание наследство и изтекла в негова полза придобивна давност на процесните поземлени имоти, като оспорват към датата на нотариалния акт да са били налице предпоставките за признаването на П. Я. за изключителен собственик на имотите, тъй като той не бил упражнявал самостоятелно фактическото владение върху имотите спокойно, непрекъснато и в продължение на десет години с намерение за своене. Твърдят, че през 2018 г. РП-Бяла била сезирана с жалба от ищцата Д. Ц. Г. за снабдяването на П. Я. Н. с нотариален акт за процесните имоти, но с постановление от 19.09.2019 г. на РП-Бяла образуваното досъдебно производство било прекратено с довод, че се касае за гражданскоправни отношения. Твърдят още, че на 07.12.2017 г. П. Я. Н. и 2 неговата съпруга Т. Г. Н. продали на ответника Я. П. Я. - техен син, по време на брака му с ответницата Л. М. Я., процесните поземлени имоти, за което бил съставен нотариален акт № 74, т.7, рег.№ 7227, н.д. № 831/2017 на нотариус 567 Е.Д., вписана в Служба по вписванията при PC Бяла с вх. № 4544/07.12.2017 г. с акт № 150, том 13, дело № 2586.

При тези твърдения ищците претендират съдът да признае за установено, че всеки от ищците е собственик на идеални части от процесните недвижими имоти, както следва: ищцата Д. Ц. Г. на 1/20 ид.ч. от всеки от имотите, ищцата П. Г. П. на 1/30 ид.ч. от всеки от имотите, ищцата И. Н. П. на 1/30 ид.ч. от всеки имотите, ищецът Ц. Н. П. на 1/30 ид.ч. от всеки имотите, ищецът В. Н. Я. на 1/45 ид.ч. от всеки от имотите и ищецът А. Н. Я. на 1/45 ид.ч. от всеки от имотите.

В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Т. Г. Н., Я. П. Я., В. П. Я. и Л. М. Я., с които се заема становище за допустимост на исковете. Сочат, че не оспорват, че общият наследодател Н.Б.Х., б.ж. на село Б., починал на 23.03.1970 г. и неговата съпруга М.С.Б., б.ж. на село Б., починала на 08.11.1971 г., са имали пет деца. Позовават се на Решение № 260013/04.02.2021 г. на Районен съд – Бяла, като заявяват, че на наследниците на три от децата - П.Н.Б., А.Н.Х. и Н.Н. Б., е признато за установено, че са собственици на общо 36/60 ид.ч. от процесните имоти. Заемат становище, че правата на ищците в съсобствеността на процесните имоти е както следва: за А. Я. – 1,33/60 ид.ч., за В. Я. – 1,33/60 ид.ч., за Д. Г. – 1/10 ид.ч., за И. П. – 1/20 ид.ч., за Ц. П. – 1/20 ид.ч. По отношение на ищцата П. П. изтъкват, че е починала преди своя съпруг. Заемат становище за постановяване на решение при признаване правата на ищците съобразно Закона за наследството.

Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни вещни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.77 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други 3 начини, определени в закона. В случая ищците твърдят, че са собственици на идеални части от процесните имоти.

По делото е представено Решение № 14 от 14.07.1999 г. на ОСЗГ гр. Две могили по преписка № 05673/06.05.1992 г. от И.Н. П. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н.Б.У., бивш жител на село Б., общ.Д.м., върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Б., община Д.м., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по отношение на следните земеделски земи: нива от 2,042 дка в местността „Дражналъка“, имот № 03315 по плана за земеразделяне; нива от 2,000 дка в местността „Канарска ялия“ имот № 043005 по плана за земеразделяне; нива от 8,800 дка в местността „Килника“, имот № 082010 по плана за земеразделяне; нива от 3,500 дка в местността „Ветите лозя“, имот № 126015 по плана за земеразделяне; нива от 5,400 дка в местността „Калимана“, имот № 134004 по плана за земеразделяне. От ангажираните от ищците скици на поземлени имоти и удостоверения за характеристики на поземлени имоти в земеделска територия, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Русе, от 16.10.2022 г., се установява, че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-625/09.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на имот № 134004 е даден идентификатор ***, при граници и съседи: ***, ***, ***,

***, като характеристиките на имота са: трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, площ 5400 кв.м., категория на земята – 4, адрес – с.Б., местност „Калимана“; на имот № 126015 е даден идентификатор ***, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***, като характеристиките на имота са: трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, площ 3500 кв.м., категория на земята – 10, адрес – с.Б., местност „Ветите лозя“; на имот № 082010 е даден идентификатор ***, при граници и съседи: ***, ***, ***,

***, като характеристиките на имота са: трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, площ 8800 кв.м., категория на земята – 5, адрес – с.Б., местност „Килника“; на имот № 043005 е даден идентификатор ***, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, като характеристиките на имота са: трайно предназначение на територията 4 земеделска, начин на трайно ползване – нива, площ 2000 кв.м., категория на земята – 4, адрес – с.Б., местност „Канарска ялия“; на имот № 03315 е даден идентификатор ***, при граници и съседи: ***, ***,

***, ***, като характеристиките на имота са: трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, площ 2042 кв.м., категория на земята – 3, адрес – с.Б., местност „Дражналъка“.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 40/24.06.2024 г. на Кметство село Б., след смъртта си на 22.03.1970 г. Н.Б.Х.е оставил за наследници по закон съпругата си М.С.Б., починала впоследствие на 08.11.1971 г., сина си Я. Н. Б., починал впоследствие на 03.03.1985 г., сина си П.Н.Б., починал впоследствие на 23.04.1985 г., дъщеря си А.Н.Х., починала впоследствие на 02.11.2015 г., дъщеря си И.Н. П., починала впоследствие на 26.10.2017 г. и сина си Н.Н.Б., починал впоследствие на 15.03.1974 г. С доклада си по делото съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че Н.Б.Х. и М.С.Б. са родители на пет деца: П.Н.Б., А. Н. Х., Н.Н.Б., Я. Н. Б. и И.Н.П., и че тези деца са техни наследници по закон. Не е налице спор между страните, че Н. Б. У., бивш жител на село Б. и Н.Б.Х. са имената на едно и също лице, още повече, че лицето, инициирало преписката пред Общинската служба по земеделие и гори гр.Две могили за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, е посочено като наследник по закон на Н.Б.Х. в издаденото от Кметство село Б. удостоверение за наследници.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 40/24.06.2024 г. на Кметство село Б. и удостоверение за наследници изх.№ 17/29.01.2018 г. на Кметство село Б.: след смъртта си на 03.03.1985 г. Я. Н. Б. е оставил за наследници по закон съпругата си В.Т.Б., дъщеря си Р. Я. Х., сина си П. Я. Н.

/ответник, починал в хода на производството, с наследници по закон ответниците Т. Г. Н. – съпруга, В. П. Я. – син и Я. П. Я. – син/ и сина си Н.Я.

Н. /починал на 03.12.2015 г. с наследници по закон съпруга Б.А.Н. и синове – ищецът А. Н. Я. и ищецът В. Н. Я./; след смъртта си на 26.10.2017 г. като вдовица И.Н. П. е оставила за наследници по закон ищцата Д. Ц. Г. - дъщеря, както и починалия преди нея син Н.Ц.П. /починал на 26.07.1994 г./, с наследници по закон съпруга П. Г. П. /ищец в производството/, дъщеря И. Н.

П. /ищец в производството/ и син Ц. Н. П. /ищец в производството/.

5

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи регламентира реда за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То обхваща земите, включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, одържавените по отменения чл.12 от Закона за собствеността на гражданите земеделски земи, неправомерно отнетите земи или земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по ред на 651-во разпореждане на МС от 11.10.1950 г. - чл.10, ал.1-4 от ЗСПЗЗ. Възстановяването се осъществява с решение на общинската поземлена комисия на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ. С решение по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне, като след реалната им индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата на държавата върху тези земи. Съгласно т.1 по Тълкувателно решение № 1 по гр.дело № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, решенията на общинските поземлени комисии по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие, което правило е намерило изрична уредба в правилника с последващо допълнение на нормативния акт през 1999 г.