Решение № 262468 от 05.11.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №262468

05.11.2021 г., гр. Пловдив,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14827/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника М. И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според фактите в исковата молба , ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило на ответника до негово жилище – апартамент в ****************, питейна вода за периода 18.04.2016г.

– 16.06.2020г. за сумата от 1059.53 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било определено нормативно , тъй като монтираният в имота водомер бил неизправно средство за търговско измерване; за всеки от живущите двама човека в имота били начислявани по 5м3 доставена и отведена за пречистване вода .

Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 7744 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 155.64 лв. за период от 30.06.2016г до 31.05.2020г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението, 06.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и присъждане на направените разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Отрича съществуването на договор между страните , тъй като не била собственик или ползвател на на водоснабденото жилище; изобщо нямало и доставена до имота вода. Възразява се също така , че вземането е погасено с изтичането на давност, като ответникът се позовава на кратката такава. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че отчетените в карнетите количества вода са правилно фактурирани и остойностени, без да има данни за плащания на така възникналите с фактурирането задължения за процесния период. Общият размер на дължимите и фактурирани суми е 1059.53 лева- главница, и 155.64 лева лихви за забава за процесния период.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия.Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника. Същевременно от представената от ОП „Жилфонд „ П. документация личи, че за целия период , Б. е ползвала процесната жилище по силата на договор за наем, тоест на годно правно основание; наемното правоотношение е доказано вън от съмнение от приложеното копие от договора. То е възникнало обаче под действието на предходните общи условия на оператора , одобрени с решение на ДКЕВР от 09.06.2006г., следователно е налице хипотезата на чл. 3 от същите , която казва , че потребител може да е и лице – наемател, за което има разкрита партида при оператора. Затова между страните има договор при общи условия като източник на задължението на Б. да плати стойността на доставената вода.

Спори се и по размера на иска, с мотив, че доставчикът неправомерно е определил количеството на доставената вода – нормативно, без обаче да има право на това. Съдът не споделя това възражение. Водомерът ( като средство за търговско измерване) е собственост на потребителя, чието задължение е да го монтира (чл.18 ал. 3 от ОУ ) и да го поддържа в изправност. В случаите, когато се констатира неизправен или липсващ водомер, задълженията на водоснабдителния оператор се свеждат до това , да уведоми абоната и да му даде подходящ и установен срок да отстрани неизправностите , включително да монтира нов водомер; след като това е е направено ( известие за неизправен водомер на л. 10 от делото ) , то в тежест на абоната – ответник е да докаже изправност на водемера , след като черпи права от такъв положителен факт. Това не е направено , при което приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , и за оператора е възникнало предвиденото там право да определя нормативно доставеното количество вода. За пълнота следва да се отбележи, че в настанителната заповед за имота фигурират настанени повече от две лица, макар количеството да е начислявано при допускането, че в апартамента живеят и ползват вода само две лица.

Отчасти е основателно обаче възражението за изтекла в полза на ответника давност, каквато тече винаги, докато не бъде спряна или прекъсната.

Давността е прекъсната едва с подаването на исковата молба за вземането в съда , което се е случило на дата 06.07.2020г.

На следващо място, прилага се кратката давност, вземанията на ищцовото дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в „ от ЗЗД.

Тоест, погасени по давност са всички вземания на ищцовото дружество с настъпил преди 06.07.2017г падеж, като се има предвид , че падежа настъпва , съобразно общите условия, на тридесетия ден от датата на издаването на фактурата, чл. 33 ал. 2 от ОУ. Изчислени от съда с помощта на вещото лице , тези погасени по давност вземания са на обща стойност от 251.58 лева – главница , и 70.56 лева от законната лихва за забава, в която част исковете следва да бъдат отхвърлени.

В останалата си част, те са основателни.

Разноските се присъждат в тежест на ответника, пропорционално на уважената част от исковете; в негова полза не се присъждат разноски , тъй като няма данни да е направил такива – бил е представляван от назначен от съда особен представител, чиито хонорар е част от разноските на ищеца. Общият размер на направените от ищеца по двете производства разноски е 735.50 лева, като се дължат от тях 540.51 лева (735.50/1215.17*893.03 лева , колкото е уважената част ).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено по отношение на М. И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че в отношениета между страните дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор за доставка на питейна вода, за които ищецът разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по частното дело №

7744 по описа на Районен съд –

Пловдив, Х гр.състав , за 2020г. : 807.95 лева- главница, доставена за период от 18.04.2016г. – 16.06.2020г питейна вода , ведно със законната лихва върху тази сума от дата 06.07.2020г до окончателното изплащане на вземането , и 85.08 лева лихви за забава за период от за период от 30.06.2016г до 31.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по размер – в частта над 807.95 лева до пълния предявен размер от 1059.53 лв.главница , и над размер от 85.08 лева до пълния търсен размер от 155.64 лева- за лихвите , като неоснователни поради погасяване по давност.

Осъжда М. И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 540.51 лева разноски по двете производства, включително частното 7744/20г, ПРС , и хонорара на назначения особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред

ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ