Решение № 2 от 08.01.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Елена, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20234130200101 по описа за 2023 година С НП № 719078-F709371/17.08.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на осн. чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 83 от ЗАНН и на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на ЕТ „Д.Т.“ гр. Елена, представляван от Д.Й.Т..

Постъпила е жалба от ЕТ „Д.Т.“ гр. Елена, представляван от Д.Й.Т., чрез адв. М. Т., против НП. В същата се твърди, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място, административно наказващият орган е нарушил принципа Ne bis in idem.

Санкцията е наложена за втори път за едно и също нарушение. Със Заповед за налагане на принудителни административни мерки № 11459/07.06.2023 г. на жалбоподателя е наложена санкция – запечатване на търговски обект и е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Търговският обект бил запечатан и не осъществявал търговска дейност. По този начин жалбоподателят вече изтърпял санкцията за извършеното от него нарушение.

По своя характер принудителната административна мярка има функцията на 1 наказание и е постигната санкционната и императивната функция на наказанието. На следващо място, наказващият орган не се е съобразил с европейската практика и решенията на Европейския съд в Люксембург, който споделя становището за съразмерност между нарушение и санкция, а също така и забрана да се налага за едно и също нарушение няколко санкции.

Според Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, МV–98, при тълкуване на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., съдът в Люксембург е отбелязал, че запечатването на търговския обект като мярка би могло да се квалифицира като тежка такава, особено за едноличен търговец, който разполага с един търговски обект, тъй като това му пречи да упражнява дейността си и го лишава от доходите му. В конкретния случай, наказващият орган е отбелязал, че нарушението е първо. Установената промЯ. в касовата наличност е в размер на 56.50 лв. и сравнена с размера на минималната работна заплата в страната тази сума е под 10 % от нейния размер. Въпреки това, е наложена най-тежката възможна санкция и при това два пъти, въпреки че нарушението е малозначително и извършено за първи път. Счита, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. На последно място, жалбоподателят излага, че търговският обект, където е установено извършеното нарушение, е училищна лавка, която работи около 150 дни годишно. По тази причина държавният интерес не може да бъде засегнат от подобен обект в сравнение с обект, който работи целогодишно и който е регистриран по ЗДДС. Стоките, които се предлагат в училищна лавка, са ограничени от действащите подзаконови нормативни актове и са с ниски цени от 1.00 лв. до 5.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното НП, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ЕТ „Д.Т.“ не се представлява. Пълномощникът на жалбоподателя адв. М. Т. представя писмено становище, с което поддържа подадената жалба. Моли съда да я уважи. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на 2

НАП се представлява от юрисконсулт С.С.. Същият взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли съда да потвърди обжалваното НП. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър, жалбоподателят ЕТ „Д.Т.“ е със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Е.С.“ № 22 и се представлява от едноличния търговец Д.Й.Т.. Същият е с предмет на дейност производство, изкупуване, преработка и търговия в страната и в чужбина със селскостопанска продукция и други, незабранени дейности от закона.

На 29.05.2023 г. в гр. Елена била извършена проверка в търговски обект – павилион за закуски, находящ се в гр. Елена, ул. „Паисий Хилендарски“ № 2, стопанисван от ЕТ „Д.Т.“, от свидетелите Я. Д. Б. и И. С.

Е., двамата служители в отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. Проверяващите служители наблюдавали работата в търговския обект известно време. След това, направили контролна покупка. Същите констатирали, че не се издават фискални бонове при всяка покупка, а се пуска един общ фискален бон след известен брой клиенти. При извършената от тях контролна покупка също не бил издаден фискален бон.

Едва тогава проверяващите служители се легитимирали и извършили проверка на касата и на фискалното устройство. Същите констатирали разлика между фактическата наличност в касата и дневния оборот на монтирания и работещ в обекта касов апарат. Дневният отчет показвал сумата 344.50 лв., а наличността в касата била 288.00 лв. Установената промЯ. в касовата наличност била в размер на 56.50 лв. и представлявала извеждане на пари от касата, което не било отразено на фискалното устройство. Освен това, било констатирано, че липсва кочан за касови бележки.

3

За извършената проверка свидетелите Я. Д. Б. и И. С. Е. съставили Протокол за извършена проверка в обект от 29.05.2023 г. Към същия са приложени дневен отчет и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 29.05.2023 г.

Свидетелят Я. Д. Б. съставила АУАН № F709371/05.06.2023 г. в присъствието на свидетеля И. С. Е. на жалбоподателя ЕТ „Д.Т.“ гр. Елена, представляван от Д.Й.Т.. В същия е вписано, че при извършена проверка на 29.05.2023 г. в търговски обект – павилион за закуски, находящ се в гр. Елена, ул. „Паисий Хилендарски“ № 2, стопанисван от ЕТ „Д.Т.“, се установило, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство Tremol ZMKI-V2 с № ZK075664 и на фискалната памет № 50081829, съгласно междинен отчет от фискалната памет № 013931/29.05.2023 г. бил в размер на 344.50 лв.

Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 288.00 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Установената промЯ. в касовата наличност била в размер на 56.50 лв. и представлявало извеждане на пари от касата, което не било отразено на фискалното устройство, посочено по-горе. С оглед на това било констатирано, че жалбоподателят не изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбелязва всяка промЯ. на касова наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Като нарушена е посочена разпоредбата чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и едноличния търговец Д.Й.Т.. На последния е връчен препис от документа на 5.06.2023 г. Жалбоподателят депозирал срещу съставения АУАН писмени възражения с вх. № 14301/13.06.2023 г.

Въз основа на АУАН било съставено НП № 719078F709371/17.08.2023 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано извършеното нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. На 4 жалбоподателя за извършеното нарушение на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 83 от ЗАНН и на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 24.08.2023 г.

От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., на Изпълнителния директор на НАП се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административно наказващият орган да изготвя НП.

По делото е представена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11459/07.06.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, съгласно която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – павилион за закуски, находящ се в гр. Елена, ул. „Паисий Хилендарски“ № 2, стопанисван от ЕТ „Д.Т.“, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на осн. чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като на осн. чл. 188 от ЗДДС е разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект. Заповедта е връчена на 14.06.2023 г.

Видно от НП № 718456-F709360/14.08.2023 г., същото е съставено за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като на осн. чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 83 от ЗАНН и на осн. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя ЕТ „Д.Т.“ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 24.08.2003 г.

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят Я. Д. Б. и свидетелят по АУАН И. С. Е..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира 5 допуснати процесуални нарушения. При издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмЯ. на НП. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

Административно наказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т. е. налице е пълно описание на последното и на законните разпоредби, които са нарушени. Същите са съставени в сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промЯ. на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. В началото на деня се отбелязва сумата, с която се започва работа в обекта за деня, без значение как тя е формирана и за какво ще се 6 използва през работния ден. При безспорно установено разминаване между фактическата касова наличност и дадената според показанията на фискалното устройство е налице нарушение на цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с препращащата разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4dd1ae5-29f1-4b31-8550-c70137438b8a