Решение № 3744 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3744 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20261100505219 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5508/08.05.2026 г. на длъжника О. Н. Г. срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 3504/30.04.2026 г., по изп. д. № 20267880400189, с което ЧСИ М.К. е оставил без уважение възражение с вх. № 5083/28.04.2026 г. на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Моли се съдът да отмени обжалваното разпореждане и да намали размера на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Г.П.П. с изразено становище за неоснователност на жалбата. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

Частен съдебен изпълнител М.К. е представил мотиви, в които навежда аргументи за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и 1 прецени данните по делото, констатира следното:

Изпълнително дело № 20267880400189 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 от РКЧСИ и с район на действие СГС е образувано по молба от 09.04.2026 г. на Г.П.П. чрез пълномощник адв. К.Г. срещу О. Н. Г. въз основа на изпълнителен лист № 16667 от 10.07.2025 г., издаден от Софийски районен съд по гр. д. № 5542/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III въззивен брачен състав.

С цитирания изпълнителен лист жалбоподателят О. Н. Г. е осъден да заплати на Г.П.П. сумата от 1 500 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.

В молбата взискателят е поискал налагането на запор върху вземания по банковата сметка на длъжника, както и върху възнаграждението му по трудово или служебно правоотношение. Със същата молба взискателят е поискал в тежест на длъжника да се възложат и разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, по силата на който страните са уговорили, че адв. К.Г. ще представлява взискателя Г.П.П. по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ К.. Видно от договора за правна защита и съдействие, договореното между страните адвокатско възнаграждение възлиза на 360 евро, платени в брой.

С постановление от 09.04.2026 г. са приети на основание чл. 78 вр. чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 191,04 евро.

На 14.04.2026 г., преди връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, са наложени запори върху трудовото му възнаграждение и върху вземанията му по банкови сметки в „Банка ДСК“ АД.

На основание чл. 428, ал. 1 ГПК на 17.04.2026 г. от длъжника е получена покана за доброволно изпълнение с изх. № 3042/09.04.2026 г., в която са посочени номерът и годината на образуване на изпълнителното дело, основанието за образуване на изпълнителното производство, размерът на дължимите суми, вкл. за разноски и такси, както и номер на банкова сметка, по която може доброволно да бъде погасено задължението на длъжника.

2

На 28.04.2026 г. е подадено възражение от длъжника с вх. № 5083 срещу приемането за събиране по делото на адвокатски хонорар в размер на 360 евро, което е оставено без уважение с разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 3504/30.04.2026 г. Длъжникът О. Н. Г. е уведомен за разпореждането на 30.04.2026 г. Със същото възражение и в срока за доброволно изпълнение длъжникът е представил доказателства за внасяне по сметка на частния съдебен изпълнител на изцяло търсената сума.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, легитимирано да обжалва, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство, освен подаване на първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител и с която е поискано налагането на запори върху вземания на длъжника, пълномощникът на взискателя не е извършвал други действия, необходими за реализиране на изпълнението.

Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В настоящия случай длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Въпреки това обаче, по делото се установява, че н а длъжника не е предоставена възможност за доброволно заплащане на сумите в законоустановения срок, като преди изтичането на същия е наложен запор на трудовото му възнаграждение, както и на вземанията му по банкови сметки.

Във връзка с горното следва да се посочи, че по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Тези разноски обаче трябва да са били: 1./ във връзка с изпълнението и 2./ да 3 са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по- нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.

С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 се приема, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. С оглед на цитираното решение на СЕС при определяне размера на възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. В този смисъл с изискването определеното възнаграждение да е „съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването определеното 4 адвокатско възнаграждение да е „прекомерно” се има предвид паричният му еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и се отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.

В конкретния случай начислените от ЧСИ М.К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро се явяват прекомерни. Това е така, доколкото, както вече беше посочено, освен подаването на молбата, въз основа на която е образувано настоящото изпълнително производство и с която е поискано налагането на запори върху вземания на длъжника, адв. К.Г. не е предприела други действия във връзка с изпълнението. Освен това, следва да бъде изрично отбелязано, че налагането на запори върху вземания на длъжника в разглеждания случай се явява преждевременно, доколкото е предприето преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. С оглед на изложеното според въззивната инстанция съответното, разумно и справедливо адвокатско възнаграждение е в размер 102,26 евро /200 лева/, като същото отговаря на положения труд от адвоката.

Ето защо, начислената от ЧСИ М.К. сума в размер на 360 евро за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъде намалена до 102,26 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 3504/30.04.2026 г. по изп. д. № 20267880400189, с което ЧСИ М.К. е оставил без уважение възражение с вх. № 5083/28.04.2026 г. на длъжника О. Н. Г., ЕГН: ********** за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите от О. Н. Г., ЕГН: **** разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело № 20267880400189 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 от РКЧСИ и с район на действие СГС от 360 евро на 102,26 евро.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6