Решение № 1224 от 25.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Пловдив, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20225300100377 по описа за 2022 година

Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес- гр. ****, чрез упълномощените процесуални представители адвокат К. и адвокат В., против Прокуратурата на Р България, с адрес- гр. София, бул. “Витоша“№2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ.

Изложени са в исковата молба твърдения, че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство по описа на Пето РУП- Пловдив, в хода на което с постановление от 18.09.2013г. С. Н. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.

211 вр. с чл.209 от НК. Със същия акт на досъдебния орган спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. Въз основа на внесен през месец септември 2014г. от РП- Пловдив обвинителен акт с повдигнатото обвинение по чл.

211 вр. с чл.209 НК било образувано нохд №5525/2014 г. на ПРС, по което срещу Н. е предявен и гражданския иск за сума в размер на 50 000 лв. С присъда №67/13.02.2015г. на ПРС, постановена по това дело, ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Присъдата е била протестирана от РП- Пловдив, като с решение №292/01.12.2015г. по образуваното внохд № 1450/2015г. на ПОС съдът я отменил и върнал делото за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание. По повод на това, в Районен съд- Пловдив било образувано нохд № 8022/2015г. и след проведени няколко съдебни заседания съдът постановил присъда № 147/13.05.2016г., с която отново признал подсъдимата за невиновна по повдигнато й обвинение по чл. 211 вр. с чл.209 от НК и я оправдал. С присъдата, като неоснователен, бил отхвърлен и предявеният срещу Н. граждански иск. По подаден протест от РП- Пловдив било образувано внохд №1564/2016г.

1 на Окръжен съд - Пловдив. В съдебно заседание, проведено на 24.11.2016 г., представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив заявил, че не поддържа протеста срещу присъдата, но не го оттеглил. С решение № 32/10.02.2017г. на ПОС присъдата била потвърдена, за което Н. била уведомена на 15.02.2017г. Ищцата твърди, че вследствие на повдигнатото и поддържано против нея обвинение претърпяла имуществени и неимуществени вреди. През целия период на провеждане на съдебните заседания е изпитвала силни притеснения и отрицателни психически изживявания, била е потисната, с понижено самочувствие и накърнено достойнство. Широкото медийно оповестяване на информация за водения срещу нея наказателен процес допълнително причинявало на ищцата, която преди това е заемала публични длъжности, негативни изживявания, като същата се чувствала злепоставена в обществото, пред социалния и домашния си кръг. По време на наказателното производство била **** на **** и повдигнатото срещу нея обвинение станало достояние на всички нейни ръководители и подчинени, което й създавало душевен дискомфорт и притеснения.

Изживените душевни страдания дали сериозно отражение на здравословното състояние на ищцата, която получила парализа на трети очен нерв, довела до остро развило се изкривяване на лявото око, с невъзможност за движение към носа и отделно световъртеж от централен произход. Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди вследствие на воденото против нея наказателно преследване, представляващи заплатени адвокатски хонорари за защита и представителство по нохд №5525/2014г. и нохд №8022/2015г. в общ размер на 4 000лв. Освен това, заплащането на парична гаранцията в размер на 2 000 лв. я лишило от лихвите върху тази сума, които би могла да получи за периода от 18.09.2013г. до 15.02.2017г., възлизащи на 693,32 лв.

Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да осъди ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на повдигнатото и поддържано обвинение по нохд №5525/2014г. и нохд №8022/2015г. на РС- Пловдив; сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди- изплатени адвокатски хонорари по нохд № 5525/2014г. и по нохд № 8022/2015г. на ПРС; сумата от 693,32 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от пропуснати ползи, в размер на законната лихва върху сумата, внесена като парична гаранция – 2 000 лв., за периода от внасянето й -18.09.2013 г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 40 000 лв. и 4 000 лв., считано от 15.02.2017г. до 08.02.2022г., съотв. в размер на 7 633,32 лв. и 763,32 лв., законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и ведно със законната лихва върху сумата от 693,32 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащането й. Претендират се разноски. Съображения по спора са развити и в писмена защита на пълномощниците на ищцата- адв.К. и адв. В..

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника- Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура- Пловдив, с който се изразява становище за допустимост на исковите претенции, като се оспорват 2 същите изцяло по основание и размер. Ответникът счита, че липсват надлежни доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат, от воденото против ищцата наказателно производство. Заявява, че ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изживени тежки душевни страдания, дискомфорт, притеснения. Приложената медицинска документация не доказвала причинна връзка между обвинението и влошеното й здравословно състояние. По отношение на твърденията за вреди, произтекли от медийното разгласяване, сочи, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за разгласяването на информация от страна на медиите, от начина на интерпретиране на наказателното производство. Освен това се поддържа, че публичните личности за разлика от частните лица са изложени на по-голям интерес от страна на обществото и медиите, именно във връзка със заеманата от тях длъжност или позиция в обществения живот. Ответникът прави възражение срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв., като силно завишен и несъответстващ на понесените вреди, на икономическия стандарт в страната, както и на съдебната практика по аналогични случаи. Поддържа, че разследването е протекло в разумни срокове, производството е преминало през няколко съдебни инстанции, като прокурорът не е поддържал протеста. Липсват доказателства по отношение на ищцата да е налагана мярка за процесуална принуда, което да е довело до ограничаване на правата й за свободно придвижване в страната и чужбина. Ответникът оспорва по основание и по размер претендираното обезщетение за имуществени вреди - заплатен адвокатски хонорар за защита по наказателното производство, като сочи, че ищцата не е представила доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, а също доказателства за реално осъществена адвокатска защита. На следващо място, оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в размер на 693,32 лв. от законна лихва върху внесената парична гаранция. Заявява, че за да бъде основателна тази претенция, то паричната гаранция следва да е била обезпечена със средства на ищцата, в подкрепа на което доказателства не са представени, а и липсват доказателства, въз основа на които да се определи периода на задържане на сумата. Възразява срещу искането за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения от дата, която предхожда влизането в сила на оправдателната присъда. Прави възражение, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия- чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, а в условията на алтернативност- че е налице принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат- чл.5, ал. 2 ЗОДОВ. Релевира също възражение за изтекла кратка тригодишна давност по отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихви върху исковите суми съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, като сочи, че лихвата не може да е дължима по-рано от дата 09.02.2019 г., тъй като исковата молба е подадена до съда на 09.02.2022г. Възразява и срещу искането за присъждане на разноски за процесуално представителство по настоящото дело, предвид това че същото не се отличава с фактическа и правна сложност, при което адвокатското възнаграждение не следва да надвишава предвиденото в Наредба №1/2004г. минимално адвокатско 3 възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от приложеното нохд №8022/2015г. на РС- Пловдив, ведно с ДП №26/2013г., че посоченото досъдебно производство е образувано срещу лицето В. Т. Т. за престъпление по чл. 211 вр. с чл.209 от НК. В хода на разследването, с постановление от 18.09.2013г. ищцата е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 211, пр.1 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 2 000 лв. /внесена на 24.09.2013г./.

Ищцата е подала жалба, съдържаща искане за изменение на взетата спрямо на нея мярка за неотклонение в по- лека такава, което е оставено без уважение от РС- Пловдив с определение №1246/02.10.2013г. по чнд №2386/2013г. Досъдебното производство е приключено и изпратено на Районна прокуратура- Пловдив с мнение за предаване обвиняемите на съд. Срещу последните е внесен на 15.09.2014г. обвинителен акт в съда и е образувано нохд №5525/2014 г. на Пловдивски районен съд, по което е предявен гражданския иск за сума в размер на 50 000 лв. С присъда № 67/13.02.2015г., постановена по посоченото дело, подсъдимата С. Н. е призната за невиновна в това в съучастие като извършител с В. Т. Т., с цел да набави за себе си имотна облага, през м. юни 2011г. в гр. **** да е възбудила и до 27.08.2012г. в гр. **** да е поддържала заблуждение у Ю. Д. К. и с това да й е причинила имотна вреда в размер на 50 000 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, и е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 211, пр.1 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 13.02.2015г. по нохд №5525/2014 г. на ПРС, мярката за неотклонение „парична гаранция” е изменена от съда в „подписка“. Постановената присъда е протестирана от РП- Пловдив и с решение №292/01.12.2015г. по внохд №1450/2015г. на ПОС е отменена, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- Пловдив. Образувано е нохд №8022/2015г., по което е постановена присъда №147/13.05.2016г., с която подсъдимата е призната за невиновна по повдигнато й обвинение и е оправдана. По повод подаден протест от РП- Пловдив е образувано внохд №1564/2016г. на ПОС. С решение № 32/10.02.2017г. на ПОС присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена в частта, касаеща ищцата.

По делото е представено Решение на **** с №***, взето с протокол №20/20.11.2007г., видно от което С. Н. е избрана за един от четиримата **** на ****.

С решение №****г. на **** **** Н. е избрана за член на ****. Представено е и решение №****г. на ****, от което се установява, че със същото ищцата е освободена от състава на ****.

Представени са копия на публикации със заглавия- „С. Н. влиза в съда за измама”, „Бивш **** на съд”, „Бивша ****ка и **** на съд, взели 50 хиляди от търговка в Пловдив”, „Започна делото срещу бившата ****ка на ****”, „Днес започва делото срещу бившата **** на **** С. Н.”, „Съдят повторно бивша **** на **** за измама за 50 000лв.”, „**** решиха :