Решение № 43 от 15.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ямбол, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско дело № 20222300500035 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на на „Водоснабдяване и канализация"ЕАД гр. Бургас, с ЕИК-812115210 против Решение №329/01.11.2021 г. постановено по гр.д. №1217/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил: предявените от Водоснабдяване и канализация"ЕАД гр. Бургас, с ЕИК-812115210 срещу Р.П.И., Н. Т. З. и И.Т.Н., искове, с които на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, се иска да бъде признато за установено, че Р.П.И. дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас сумата от 159,22 лв., Н. Т. З., че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас сумата от 39,81 лв. и че И.Т.Н. дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас сумата от 39,81 лв., дължими по издадени фактури за периода от 26.02.2018 г. до 24.04.2019 г., с отчетен период по фактури от 10.11.2017 г. до 05.04.2019 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни, както и предявените о т Водоснабдяване и канализация"ЕАД гр. Бургас, с ЕИК-812115210 срещу Р.П.И., Н. Т. З. и И.Т.Н., искове, с които на основание чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, се иска да бъде признато за установено, че Р.П.И. дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас сумата от 40,57 лв., Н. Т. З., че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас сумата от 10,14 лв. и че И.Т.Н. дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас сумата от 10,14 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 28.03.2018 г. до 17.02.2021 г., като неоснователни.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в изготвения по делото доклад, сдът е бил длъжен да укаже на ищцовото дружество, че не ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че наследодателят на ответниците е бил и последните са собственици на водоснабдения имот, посочен в иска, а оттам - абонати по силата на Наредба № 4. Указанията на съда, дадени с Определение № 660 от 08.07.2021 г. обаче, били непълни и неточни. Твърди се също, че ищцовата страна своевременно поискала събирането на доказателства за този релеватен за изхода на делото факт, като с нарочна молба, изпратена по куриер на 02.08.2021 г. /преди провеждане на първото по делото 1 съдебно заседание и преди доклада на съда/, формулирала доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи за пред община Бургас, за снабдяване с информация за регистрираното данъчно задължено лице за процесния водоснабден имот, както и за декларираните данни от наследодателя и от ответниците по делото, което искане не е било допуснато от съда. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата, решението на ЯРС да бъде отменено, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноските направени пред двете инстанции.

По жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещните страни.

В с.з. въззивникът, не изпраща представител. В писмена молба, е заявил, че поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Въззиваемите страни, в с.з. оспорват жалбата и претендират нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

След преценка на приложеното заповедно производство,

ЯОС намира производството за допустимо: налице е издадена Заповед №31/08.03.2021 г. по реда на чл.

410 ГПК, по ч. гр. дело № 730/2021 г по описа на ЯРС за процесните суми в полза на ищеца "Водоснабдяване и канализация"ЕАД гр. Бургас срещу тримата отвентници , постъпили в срок възражения от длъжниците по чл. 414 ГПК, както и упражнено от заявителя право да предяви исковете по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415 ГПК.

По делото пред първата инстнция са били представени и приети: Решение № Ц34/15.12.2017 г.; Решение № БП-Ц-20/30.11.2017 г.; Решение № Ц-11/31.05.2016 г., фактура №0038263926/24.04.2019 г.; както и Справка-извлечение на потребителски номер: 818885;

Справка-извлечение на потребителски номер: 818745; Справка-извлечение на потребителски номер: 818745, Решение № Ц-20/28.12.2018 г.; фактура №0038127655/ 22.03.2019 г.; фактура №0037994331/25.02.2019 г.; фактура

№**********/25.09.2018г фактура

№**********/27.08.2018г.; фактура

№0036833363/25.06.2018г.; фактура

№0036688960/25.05.2018г.; фактура

№0036551411/25.04.2018г. и фактура

№0036283818/26.02.2018 г., касаещи потребена вода в процесния имот.

Видно от Препис извлечение от Акт за смърт №****, Т.Н.И. е починал на ***. По делото, въпреки указаната доказателствена тежест от първоинстанционния съд, ищеца не е представил доказателства за наследниците на починалото лице, респ. за квотите при които го наследяват. Липсват и доказателства, в подкрепа на посоченото в ИМ, , че Р.П.И. е собственик на 4/6 ид.ч. от описания имот, а ответниците Н. Т. З. и И.Т.Н. на по 1/6 ид.ч. от процесния имот.

Пред въззивната инстанция е представено от въззивника и прието от съда писмо изх.№11-00-70811804.03.2022 г. на Община Бургас, видно от което лицата Т.Н.И., Р.П.И., Н.

Т. З. и И.Т.Н. не са декларирали недвижим имот с адрес: гр. *** При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

ЯОС счита, че крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените установителни искове е правилен.

В доклада си по делото, първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи, че ответниците имат качеството на наследници на починалия Т.Н.И., респ. да докаже, че Р.П.И. е собственик на 4/6 ид.ч. от описания имот, а ответниците Н. Т. З. и И.Т.Н. на по 1/6 ид.ч. от процесния имот.

Въпреки дадената от съда възможност и изрично уважено от въззивния съд доказателствено искане направено от въззивника, по делото не са представени никакви доказателства, от които да следва извод, че въззиваемите /ответници в първоинстанционното производство/ имат качеството на наследници по закон на Т.Н.И., починал на ***., и че те са единствени негови наследници. По делото липсва удостоверение за наследници на това лице, от което да се установи кръга на наследниците му, респ. квотите при които го 2 наследяват. Не са представени и доказателства, включително и пред въззивната инстанция, които да установят твърденията в ИМ / т. I -1. и 2./, че Т.Н.И. е бил собственик на процесния имот с адрес: гр. *** респ. че след смъртта му това право е било придобито от ответниците, при квотите посочени в ИМ: 4/6 ид.ч. за Р.П.И. и по 1/6 ид.ч. за Н. Т. З. и И.Т.Н.. Т.е. недоказани са и твърденията, че за всеки от ответниците е възникнало качеството на потребител на ВиК услуги, произтичащо от разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба №4/2004 г.

При липсата на установена облигационна връзка между ищеца и ответниците, предявените срещу тях искове, правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №329/01.11.2021 г. постановено по гр.д. №1217/2021 г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3