Решение № 164 от 24.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Враца, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420102364 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Л. И. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 7053343950/14.09.2022 г., по силата на който ищецът получил заем при следните параметри: заемна сума 10 000 лева, фиксиран ГЛП 30,39% и ГПР 34,92%, платим на 35 месечни вноски по 554,11 лева и 1 месечна вноска в размер на 554,10 лева, като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия.

Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен, като излага следните доводи:

- ГЛП е 30,39% - лихвата е прекомерна и противоречи на добрите нрави;

- ГПР е 34,92% - не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК; по скрит начин е увеличен и в договора не е посочен неговият реален размер, тъй като в него не е включена застрахователната премия;

- липсва ясно разписана методика за определянето на ГПР, нито е ясно посочено как е формиран посоченият в договора ГПР, кои компоненти са включени в него и как се формира; посочени са ГЛП и ГПР, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР

- чрез включване на застрахователната премия в главницата по договора за 1 кредит се достига до изменение както на договорната лихва, така и на ГПР;

- кумулирането на застрахователните премии по сключените застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметки“ в общ размер на 3 347,27 лева води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като ГПР нараства допълнително и обогатява кредитора;

- застрахователните премии представляват общ разход по кредита и следва да са включени в ГПР

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 7053343950/14.09.2022 г., сключен между ищеца и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, поради противоречието му със ЗЗД и ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен.

Счита за неоснователни доводите, че договорът не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като са посочени ГПР и общата дължима сума – 19 947,95 лева, както и допусканията. Сочи, че методиката за изчисление на ГПР е формула, заложена в ЗПК и е недопустимо приемането на друга методика.

Освен това сочи, че в случай че ГПР надвишава законовия максимум, това не води до недействителност на целия договор, а само на клаузата.

Излага подробни разяснения и изчисления относно посочения в договора ГПР.

Оспорва и твърдението, че застрахователната премия следвало да се включи в ГПР. Застраховката е допълнителна услуга, избрана по желание на ищеца. Тази премия е заплатена от кредитора на застрахователя. Тя е цена на допълнителна услуга, а не разход по кредита. Излага подробни съображения.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е налице облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № 7053343950/14.09.2022 г. за сумата от 10 000 лева, която ищецът е усвоил.

Горните обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 7053343950/14.09.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и ищеца като кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 112,92 евро – 10 000 лева /чл.

2

7.1/, с общ размер на застрахователните премии 1 527,55 евро – 2 987,62 лева, които 2 627,97 лева – застрахователна премия за застраховка Bank Пакет 3 Кредит + Сметка и 359,65 лева – застрахователна премия за застраховка Bank Пакет 3 Сметка или обща сума 6 640,46 евро – 12 987,62 лева.

Съгласно чл. 7.2, при потребителски кредит за общо ползване, кредиторът превежда средствата по банковата сметка на предитополучателя /7.2.1/, а в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или се присъедини към някоя от застрахователните програми, частта от средствата от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора /7.2.3./

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем на 36 месечни вноски съгласно погасителен план, инкорпориран в договор /чл. 11.2/. Между страните е уговорен годишен лихвен процент в размер на 30,39% и годишен процент на разходите от 34,92%. Така общо дължимата по договора сума е в размер на 10 199,22 евро – 19 947,95 лева.

Видно от Застрахователен сертификат № 170533439502022 и Общи условия, подписани на 14.09.2022 г., ищецът е застрахован с избраните покрития за срока на договора за потребителски кредит.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е установило, че действителният размер на ГПР по договора с включени в същия застрахователни премии е в размер на 33,16%. Посочило е и лихвеният процент на БНБ за периода на договора по месеци.

Ищецът е оспорил заключението по първа задача, като счита, че посоченият от вещото лице размер на ГПР не е верен, а дори е по – нисък от посочения в договора.

Изслушана в откритото съдебно заседание, вещото лице пояснява, че разликата произтича от това, че в договора за кредит е определен годишен лихвен процент от 30,39 %, при който лихвен процент дължимата възнаградителна лихва е в размер на 15 000 лв. Същевременно обаче, в погасителния план вноските са изчислени при по-нисък лихвен процент и общата стойност на лихвата е 6 960,33 лв.

Съдът е приел заключението, но намира, че същото не следва да бъде кредитирано в частта по задача № 1 относно размера на действителния ГПР. При изчисляване с помощта на електронен калкулатор www.calculator.bg, при главница в размер на 10 000 лева /главница/, срок на кредита 36 месеца и размер на месечната вноска от 554,11 лева, годишният лихвен процент е 52,09 %, а ГПР – 66,52%. При размер на кредита с включени застрахователни премии – 12 987,62 лева, срок на кредита 36 месеца и годишен лихвен процент 30,39%, месечната вноска е точно 554,11 3 лева, а ГПР – 35%, т.е. застрахователните премии не са включени като разход по кредита, а само като главница. При включването на сумата за застрахователни премии като разход по кредита, ГПР е в размер на 66,46%.

В този смисъл възраженията на ищеца срещу заключението са основателни.

Налага се изводът, че застрахователните премии не са включени в ГПР по договора, а при тяхното включване ГПР е в размер на 66,46%.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От ищеца Л. И. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 7053343950/14.09.2022 г. поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12, чл. 19 ЗПК, ал. 1 и с чл. 143 ЗЗП.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 7053343950/14.09.2022 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Наличието на сключен между страните договор е прието за безспорно между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ищецът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Дружеството-заемодател е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Следователно сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. На основание §13, т. 1 ДР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредити и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Предвид гореизложеното, следва да бъдат разгледани доводите на ищеца за нищожност на договора за кредит поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК и направените от ответника възражения в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

4

При служебна проверка на процесния договор във връзка с изискванията на чл.

7, ал. 3 ГПК съдът констатира, че същият е недействителен поради неправилно изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), който съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е съществен елемент на договора за потребителски кредит. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното съдържание на договора размерът на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин и посочената формула.

Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК.

Относно необходимостта от въвеждане на изискванията за съдържанието и размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. С оглед да се насърчи установяването и функционирането на вътрешния пазар и да се гарантира висока степен на защита на потребителите навсякъде в Общността, е необходимо да се гарантира сравнимост на информацията, отнасяща се до годишния процент на разходите навсякъде в Общността.