Решение № 133 от 24.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Благоевград, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500441 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 1107/27.01.2026 г., подадена от Община Благоевград, представлявана от кмета М.П.Б., с адрес: пл. „***” № 1, чрез процесуалния си представител юрк.Н.К., насочена срещу Разпореждане от 08.01.2026 г., постановено по изпълнително дело № 20258900401117, по описа на ЧСИ Б.В., рег.№ 890 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград.

Жалбоподателят счита за незаконосъобразен акта на ЧСИ, с който е оставено без уважение възражението му за отмяна на Постановление от 09.12.2025 г., в частта за разноските по изпълнителното дело, възложени в тежест на длъжника, в размер на 948.00 лв., от които 48.00 лв. - неолихвяема сума за разноски по изпълнително дело за обикновени такси към ЧСИ и 900.00 лв. - адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело, както и дължимата по отношение на него пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят изразява становище, че възложените с постановлението от 09.12.2025 г. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, предвид липсата на фактическа и правна сложност по образуваното изпълнителното дело, поради което се явяват незаконосъобразни и недължими от длъжника в постановения размер.

В жалбата се сочи, че на 15.12.2025 г. в Община Благоевград е получена покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20258900401117, за погасяване на задължение по 1 изпълнителен лист № 159, издаден на 02.12.2025 г. от Окръжен съд - Благоевград, в полза на М. Д. Д., с постоянен адрес гр.Благоевград, ул.„***” № 12, вх.А, ет.2, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000.00 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.04.2024 г, до окончателното изплащане на сумата, както и на определените с постановлението от 09.12.2025 г. разноски за адвокатско възнаграждение и за такси към ЧСИ.

Обяснява се, че на 23.12.2025 г. Община Благоевград е подала възражение, в което е обективирала искане за отмяна на постановлението от 09.12.2025 г., в частта за разноските по изпълнителното дело, а именно поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, като заедно с това е представила и платежно нареждане за доброволно платена сума в общ размер на 18 351.95 лв., от които главница в размер на 15 000.00 лв. и законна лихва върху главницата в размер на 3 351.95 лв., изчислена от 09.04.2024 г. до датата на плащането.

Според жалбоподателя, с разпореждане от 08.01.2026 г., ЧСИ Б.В., е отказал да намали приетия размер на адвокатски хонорар и дължимата по отношение на него пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като е приел, че направеното искане от процесуалния представител на М. Д., за извършване на справка и предприемане на изпълнителни действия е достатъчно основание, за да не бъде намален адвокатския хонорар.

Подчертава се, че поканата за доброволно плащане е получена от Община Благоевград на 15.12,2025 г., като същата е платила на 22.12.2025 г., т.е. в много по-кратък срок от установения за доброволно изпълнение. Заявява се, че това е израз на добросъвестност и желание за уреждане на вземането без длъжникът да препятства и дава повод за последващи действия, вкл. и поисканите от пълномощника на взискателя справки.

Жалбоподателят се позовава на чл.79 от ГПК, съгласно която разпоредба, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл.433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образуване, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени. От това се прави извод, че ако длъжникът заплати в срока за доброволно изпълнение, той отговаря само за разноските за приложените изпълнителни способи и не дължи разноските, които подготвят изпълнението на неприложени такива. Черпят се доводи и от мотивите по т.5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, а именно ,че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

Твърди се, че единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, като посочването на способ за принудително изпълнение е част от съдържанието на молбата, съгласно чл.426 от ГПК, без това да представлява отделно действие по защита. Ето защо, се аргументира, че претендираното адвокатско възнаграждение значително надвишава сумата, предвидена в 2 чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която разпоредба, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200.00 лв.

По така изложените съображения, от съда се иска да намали адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20258900401117 до минимално определения в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 200.00 лв., а след това – да намали и размера на пропорционалната таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, в съответствие с дължащата се за събиране сума, съобразно намаления размер на адвокатския хонорар.

От страна на взискателя М. Д. Д. е депозирано становище, с което се оспорва жалбата. Взискателят по същество не оспорва изложената в жалбата фактическа обстановка, но подчертава, че преди образуване на изпълнителното производство той е предприел действия за доброволно изпълнение, като чрез пълномощника си, на 18.11.2025 г. е подал в деловодството на Община Благоевград покана за доброволно плащане. Въпреки това обаче, според него плащане не е последвало.

В този смисъл се изразява становище, че от една страна длъжникът е дал повод за образуване на изп.дело, а от друга страна, че извършеното плащане след започване на изпълнението (вкл. в срока по ПДИ), не „занулява“ разноските.

В същото време се отбелязва, че размерът на адвокатското възнаграждение от 900 лв. не е прекомерен, а е съобразен с Наредба № 1/2004 г. и интереса по изп.дело. Извежда се, че по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при изпълнителните дела, самостоятелни компоненти на възнаграждението: 200 лв. за образуване (чл.10, т.1 от наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство/защита и съдействие по изпълнението и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - в размер на 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 (чл.10, т.2 от наредбата).

Оспорва се и приложимостта на тълкуването, дадено в т.5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, тъй като в настоящия случай взискателят е потърсил удовлетворяване по изпълнителен ред поради липса на доброволно плащане и е направил необходимите разноски за започване и водене на изпълнението, без да претендира такива за изоставени или отменени изпълнителни действия.

С оглед на това, от съда се иска да остави без уважение частната жалба на Община Благоевград срещу разпореждането от 08.01.2026 г. по изп. дело № 20258900401117 на ЧСИ Б.В., peг.№ 890 от КЧСИ, респ. да потвърди последното. Претендира се присъждане и на направените в настоящето производство разноски.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Според ЧСИ, взискателят е представил договор за правна защита и съдействие за платен адвокатски хонорар, като всяко едно адвокатско възнаграждение, което ЧСИ е приел за разноски по изпълнителното дело е съобразено с минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - с оглед размера на материалния интерес, поради което не е възможно да бъде намалено повече.

По отношение начислените такси и разноски, се поддържа, че изчисленията са 3 законосъобразни, съответстващи на Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.

С оглед на това се изразява становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Благоевградски окръжен съд, след преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника.

В т.2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, като оспорването по този ред не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В процесния случай ЧСИ е определил разноските с постановление от 09.12.2025 г., за което е уведомен длъжника Община Благоевград с поканата за доброволно плащане. С постановлението на ЧСИ, в сумата за разноски по изпълнителното дело, са включени 900.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 48.00 лв. за обикновени такси към ЧСИ.

В законовия срок е направено от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, което е отхвърлено от ЧСИ с разпореждане от 08.01.2026 г.

В тази насока следва да се има предвид, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Доколкото цитираната разпоредба се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то тя намира приложение и в изпълнителното производство.

По изпълнителното дело доказателства за реално сторени разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение са своевременно ангажирани чрез представяне на договор за правна защита и съдействие, в който е изрично вписано заплащане в брой на уговореното между страните възнаграждение в размер на 900.00 лева. Представеният договор служи като разписка за получаване на сумата, а удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява извършеното плащане.

В случая възнаграждението е определено в размер на 900.00 лв., като в договора са посочени действията, които адвокатът се задължава да извършва - образуване на изпълнително дело и процесуално представителство и защита по делото, както и възнаграждението за всяко едно от тях – съответно 200.00 лв. и 700.00 лв. Тези две действия 4 запълват хипотезите на чл.10, т.1 и чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По конкретното изп.дело, с оглед поведението на длъжника по изпълнението, пълномощникът на взискателя реално е извършил действия единствено по образуване на делото. Той е подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и с която е поискал извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях.