Акт от 21.07.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№

408/21.7.2020г.

21.07.2020 год. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският районен съд, гражданска колегия, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през 2020 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМЧО ДИМОВ при участието на секретаря С. М. като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов гражданско дело № 3121 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Младост” № 4, район „Младост” бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощник ***. З. Й. Ц.от САК, с посочен по делото съдебен адрес: гр. С., ж.к *** срещу Д.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване гр. Я., ж.к. ***

С исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са сключени следните договори за предоставяне на услуги както следва: Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 11.10.2016г., както и допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани услуги № ***г.

Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат ***.

Предоставянето на устройството било уредено в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 69 лв. с ДДС. За ползването й лизингополучателя се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски, като всяка от тях било предвидено да се фактурира заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги чрез номера.

Съгласно допълнителното споразумение в сила влязъл и нов абонаментен план.

Твърди се още, че ответника не е изпълнил своите парични задължения произтичащи от посочените договори, начислени му в една фактура № ***г. със падеж 30.06.2017г. издадена за отчетен период 15.05.2017г. – 14.06.2017 г.

Задълженията на ответника начислени в процесната фактура включвали ползвани услуги в краен размер 322.75 лв. с ДДС и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство *** в общ размер на сумата от 48 лв. с ДДС, равняваща се на 16 неначислени лизингови вноски.

Поддържа се, че изискуемостта на вземането на ищцовото дружество по процесната фактура е настъпила 15 дни след издаването й, както и че периода след издаването й ответника не е извършил плащания и към настоящият момент задълженията му били непогасени.

Сочи се, че поради липса на плащане от страна на ответника, ищеца е подал пред ЯРС заявление по чл. 410 ГПК по което пред същия съд било образувано ч.гр.д № ***г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С горното по същество ответника обосновава правния си интерес от предявяване на иска предмет на разглеждане в настоящото производство.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д № ***г. по описа на ЯРС, против длъжника ответник в настоящото производство Д.П.Д., както следва: 370.75 лв. – представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски, както в исковото така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адв. Ж.К. *** , с който се оспорва изцяло исковата претенция, като се поддържа, че същата е неоснователна и недоказана както по основание, така и по размер, както и че ищеца не представя доказателства за реално предоставяне на мобилни услуги по сключения между страните договор.

С депозирана преди съдебно заседание писмена молба-становище по същество и на изложените в нея съображения ищеца по същество поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание за ответника се явява ***. Ж.К. ***, назначена от съда за особен представител на ответника, която в хода на делото по същество, претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер. Поддържа че не е доказан броя и обема на предоставените от страна на ищеца услуги.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 20.06.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Теленор България“ ЕАД, срещу длъжника-ответник Д.П.Д., за сумата от 370,75 лева, ведно със законната лихва от 06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 11.10.2016 год. между ищцовото дружество в качеството на оператор и ответника в качеството на потребител е бил сключен договор за мобилни услуги, за стандартен месечен абонамент от 30,99 лева на месец, за предпочитан номер *** и за мобилно устройство ***, модел *** със СИМ карта № *** и IMEI ***. Страните уговорели срок на договора 24 месеца, в сила от 11.10.2016 год. до 11.10.2018 год. Страните по договора постигнали съгласие и че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Страните по договора се съгласили, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответна обща лизингова цена по договора за лизинг. Между страните бил сключен и договор за лизинг от същата дата – 11.10.2016 год., за посоченото по-горе мобилно устройство, като в чл.4 от него е посочено, че с подписването на договора за лизинг лизингополучателят /ответника в настоящото производство/ декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително и гаранционна карта. Уговорен е бил и погасителен план с месечна вноска от 3,00 лева за мобилното устройство. С подписването на договора /чл.6/ ответника-лизингополучател, декларирал, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно и се задължава да спазва Общите условия на договора за лизинг на устройството, неразделна част от договора съгласно чл.6 от него. В чл.10, ал.1 от Общите условия е предвидена възможността, всяка от страните да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение на задължение от другата страна по него в посочените в чл.11 случаи. На 11.10.2016 год. ответникът издал и запис на заповед за сумата от 69,00 лева. С исковата молба ищецът е представил и ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 11.10.2016 год., в която посочени отделните цени на предоставените от оператора услуги. Ответникът подписал и декларация-съгласие, видно от която Общите условия на оператора са му били предоставени, както и информация по чл.4, ал.1 ЗЗП. На 16.02.2017 год. между страните било подписано допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер – ***, с което бил уговорен нов абонаментен план – нонстоп с цена 40,99 лева. С исковата молба ищецът е представил и ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 16.02.2016 год., в която посочени отделните цени на предоставените от оператора услуги. По делото е представена и издадена от ищеца фактура № ***г. за сумата от 941,28 лева с ДДС, със задължено по нея лице ответника Д.П.Д..

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението на вещото лице по която се установява, че процесната фактура № ***г. е отразена в счетоводните регистри на „Теленор

България“ ЕАД съобразно нормативните изисквания. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК размерът на неизплатените задължения на ответника към ищеца по фактура № ***г. е общо 370,75 лева, формирани от: месечния абонамент и използваните услуги извън пакета с ДДС – 322,75 лева и остатък от лизингови вноски – 48,00 лева. Причина за прекратяване на договора за мобилни услуги № ***год. не е забавено плащане, а доброволно пренасяне на номера към друг оператор от страна на клиента, в период на срочен договор, за което е представено заявление за пренос вх. №*** год. Договорът е прекратен на 02.06.2017 год. и неустойката е начислена въз основа на уговореното в раздел III, т.4 от допълнително споразумение от 16.02.2017 год. към договор за мобилни услуги № ***, според който в случай на прекратяване на ползване на услугите през срока, посочен в чл.2 /от 16.02.2017 до 16.02.2019 год./, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на този срок. Договорът изтича на 16.02.2019 год. Дължимите и непогасени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.10.2016 год. за мобилно устройство ***, са 16 на брой, в размер на общо 48,00 лева, които са включени в процесната фактура № ***г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като намира същото за пълно, обективно и компетентно, поради което гради фактическите и правните си изводи въз основа на него.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице по нея, не може да установи броя и обема на предоставените от ищеца телекомуникационни /далекосъобщителни/ услуги.

Предвид невъзможността на вещото лице да отговори на поставените въпроси, съдът макар и да приема този отговор за обективен, не може и не кредитира заключението като релевантно към спорните по делото обстоятелства, поради което и не изгражда фактическите си и правни изводи въз основа на него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.

По същество съдът намира предявения иск за основателен и доказан по размер, на следните съображения:

По делото не се доказа ответника да е погасил задълженията си по договор за мобилни услуги № ***и договор за лизинг от 11.10.2016 год., респ. по допълнително споразумение по договор за мобилни/фиксирани услуги № *** год. Напротив видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза дължимите и непогасени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.10.2016 год. за мобилно устройство ***, са 16 на брой, в размер на общо 48,00 лева, които са включени в процесната фактура № ***г., като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК размерът на неизплатените задължения на ответника към ищеца по фактура № ***г. е общо 370,75 лева, формирани от: месечния абонамент и използваните услуги извън пакета с ДДС – 322,75 лева и остатък от лизингови вноски – 48,00 лева. Заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, че не може да установи броя и обема на предоставените от ищеца телекомуникационни /далекосъобщителни/ услуги, не обосновава извод за недължимост на исковата претенция. По делото се представят писмени доказателства, които установяват наличието на валидно възникнали облигационни отношения между страните, по които ищецът е изправна страна, налични са доказателства, че мобилното устройство е получено от ответника, уговорени между страните са били цената на вещта, размера на лизинговите вноски, срока и начина на погасяване, абонаментния план и ценовата листа на предоставените по плана услуги от страна на ищеца-оператор.