Определение № 869 от 23.10.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Перник, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500649 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. И. Т., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника и адв. Ц. срещу Определение № 2229/11.07.2023 г. по гр. д.

433/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба вх. № 12852/19.06.2023 г. за изменение на Решение № 434/26.04.2023 г. по гр. д. № 433/2023 г., в частта за разноските.

Изложени са съображения за неправилност на обжалваното определение.

Сочи, се че първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 78, ал. 2 на ГПК без да е налице една от кумулативно предвидените предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Счита се, че дори да се приеме, че двете условия са налице, то единствената последица е разноските, направени от ищеца да останат в негова тежест, но не и да понесе тези, направени от ответника.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, като постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, в частта за разноските и възложи същите в тежест на ответника.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът - „Макроадванс“ АД е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба, като неоснователна.

Изложил е подробни съображения за правилност на обжалваното определение. Искането към въззивния съд е да го потвърди.

Въззвният съд, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, 1 ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото е и правилно.

Съображенията за това са следните:

С решение № 434/26.04.2023 г. по гр. д. № 433/2023 г. по описа на ПРС, постановено по реда на чл. 237 от ГПК, е признато за установено, че в полза на „Макроадванс“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо Е. И. Т. за сумата от 1975.50 лв. – главница по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителства № ***, както и за сумата от 978.57 лв. – договорна лихва за периода от 22.11.2007 г. до 15.10.2009 г., за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 3524/2009 г. по описа на ПРС, поради изтекла погасителна давност за вземанията. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК Е. И. Т. е осъдена да заплати на „Макроадванс“ АД сумата от 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищцата е подала молба за изменение на така постановеното решение, в частта за разноските, с искане да осъди ответника да и заплати направените от нея разноски в общ размер на 718.20 лв., както и да го отмени, в частта, в която тя е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С обжалването определение, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Посочил е, че предмет на уважения иск по чл. 439 от ГПК е съществуването на правото на принудително изпълнение, а не на самото вземане, поради което за преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на иска е от значение не наличието на изпълнителен лист за процесното вземане, а предприемането на съдебни мерки за събирането му или оспорване на предявения отрицателен установителен иск. Приел е, че последното изпълнително действие за принудително събиране на вземането е извършено на 15.05.2014 г., че погасителната давност е изтекла на 16.05.2019 г., като след тази дата ответникът не заявявал претенции за плащането му.

Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно същата ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В настоящият случай не е спорно, че ответникът е признал иска и съдът е постановил решение по реда на чл. 237 от ГПК.

Спорно е дал ли е същият повод за завеждането на делото. От доказателствата по делото е видно, че изпълнителният лист е издаден на 16.10.2009 г. по ЧГД № 3524/2009 г. по описа на ПРС. За принудително събиране на обективираното в него вземане е образувано изпълнително дело № 709/2009 г. по описа на ЧСИ А.В.. Последното изпълнително действие по него е извършено на 15.05.2014 г. Последната подадена от ответника молба за извършване на такова е от 06.11.2017 г. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Погасителната давност за вземането е изтекла на 16.06.2019 г. След този момент ответникът не е предприемал действия за събирането му.

2

С оглед горното, настоящият състав счита, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Действително той разполага с титул за принудително изпълнение на вземането, но след погасяваното на последното не е предприемал действия/фактически или правни/, с които да демонстрира желанието си да го събере.

Наличието на изпълнителен титул винаги обосновава правен интерес за водене на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, но този факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска. Ответникът ще е дал повод за завеждане на иск за установяване на недължимостта на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, поради изтичане на предвидения в закона срок за погасяването му по давност, ако след този момент е оспорил изтичането на този срок, поискал е изпълнение на задължението от длъжника, предприел е действия за принудително събиране на същото. Или най-общо - проявил е активност, от която да е видно желанието му да иска плащане на погасеното задължение.

В настоящия случай това не е налице, поради което изводът на районният съд, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, е правилен.

Правилен е и изводът на Районен съд – Перник, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда както изключване отговорността на ответника за направените от ищеца разноски, така и възлагане в тежест на ищеца, на разноските, направени от ответника. Текстът на разпоредбата е ясен – „разноските се възлагат върху ищеца“. Следователно в негова тежест остават както собствените му разноски, така и тези направени от ответника. Това е така, тъй като ответникът участва в съдебно производство без да е дал повод за това. Като страна в него, той има право да ползва правна помощ, за която дължи разноски. Принципът за справедливост изисква тези разноски да бъдат възложени в тежест на страната, която има интерес от водене на делото, при положение, че другата страна не допринесла за възникване на правния спор.

В изложения по-горе смисъл са Определение № 365/23.09.2022 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3019/2022 г. по описа на ВКС, Определение № 66/66/12.02.2018 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4770/2017 г. по описа на ВКС, Определение 300/20.04.2012 г. по ч.гр. д. № 245/2012 г. поописа на ВКС, определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр. д. № 1371/2017 г. по описа на ВКС.

Предвид всичко изложено, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение, като правилно следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2229/11.07.2023 г. по гражданско дело № 433/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4