Определение № 1841 от 15.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1841 гр. Варна, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500976 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София, срещу разпореждане №10217/17.03.23г., постановено по ч.гр.д.№3290 по описа за 2023 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника К. Т. Д..

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно ВРС се основал на факти, които не кореспондирали с твърденията на заявителя, тъй като в заявлението последният се позовал на правото си по чл.20.2 от ОУ да обяви задължението за предсрочно изискуемо, като изявлението за това било обективирано в покана, изпратена чрез ЧСИ до адреса на кредитополучателя съгласно условията на чл.17.1 от ОУ на договора. Излага доводи за недобросъвестно поведение на кредитополучателя, довело до невъзможност за лично връчване на изявлението на кредитора, поради което и именно длъжникът следвало да търпи негативните последици от това. Счита, че правомерно кредиторът е приложил фикцията на чл.17.1 от ОУ и предсрочната изискуемост е надлежно обявена. Излага, че с протокола на ЧСИ се удостоверява достигането до адресата на изявлението на кредитора. Счита, че некоректно ВРС извеждал приложимостта на нормата на чл.47, ал.3 ГПК, позовавайки се на чл.43 ЗЧСИ. Изразява несъгласие с изводите на ВРС за нередовност на връчването поради липсата на опит за връчване на поканата по месторабота. Счита, че след като е приел липсата на обявена предсрочна изискуемост заповедният съд е следвало да уважи заявлението до размера на вземането с настъпил падеж. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№3290/2023г. на Варненски районен съд, е образувано по заявление на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. Т. Д. от гр.В. за следните суми: 992,18лв- главница по договор за кредитна карта от 09.11.20г.;

286,67лв – възнагр.лихва от 01.03.21г. до 10.02.23г., 152,50лв-мораторна лихва от 01.03.21г. до 07.03.23г., 121,30лв-такси от 10.12.20г. до 08.06.22г., 25,20лв-обезщетение за уведомяване от 17.02.23г. до 07.03.23г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение районният съд е приел, че не се установява настъпила предсрочна изискуемост на заявеното вземане.

В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали документа удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е ликвидно и изискуемо вземане.

В настоящият случай кредиторът претендира издаването на заповед за изпълнение на основание представено извлечение от счетоводните книги, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на задължението на осн. чл.20.2 от ОУ – при неплащане на минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения.

В тежест на банката е да удостовери надлежно, че е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви задължението за предсрочно изискуемо, като това волеизявление е достигнало до длъжника и то преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който смисъл са и задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС.

Както в заявлението, така и в частната жалба кредиторът поддържа твърдението за осъществено фингирано връчване съгласно чл.17.1 от ОУ към договора. В настоящия случай кредиторът представя доказателства за уведомяването на длъжника за упражненото от него потестативно право да направи задължението по договора за предсрочно изискуемо чрез връчването на покана, предприето чрез ЧСИ П.Иванова, рег.

№883. От така представените по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че не може да се изведе извода за редовно извършено връчване на уведомлението на длъжника, за да се приеме, че заявеното от банката право да обяви задължението за предсрочно изискуемо е достигнало до него. Видно от представения протокол за извършено уведомление от 13.02.23г. на ЧСИ П.Иванова призовкар в кантората на частния съдебен изпълнител е посетил адреса на длъжницата Т.Ж.Д.., находящ се в гр.В., ******* на 2

27.01.23г. в 17,15ч., нямало никой, нямало съседи и залепил уведомление по чл.47 ГПК на входната врата и пуснал екземпляр в пощенска кутия №22. Удостоверено е, че в двуседмичния срок книжата не са получени и същите са връчени с изтичането на срока на 10.02.23г. На първо място, установява се, че в протокола е вписано име на длъжника, чийто адрес е посетен, различно от това на настоящия длъжник по делото. На следващо място, действително клаузата на чл.17.1 от ОУ към договора предвижда съобщенията да се изпращат на последно декларирания адрес от длъжника до уведомяване на банката за промяна на адреса, но това фикционно уведомяване настоящият състав намира, че може да бъде съобразявано само в материалноправните отношения между страните, но не и при осъществяване на процесуалното право на принудително изпълнение. Представеният протокол удостоверява само ненамирането на адресата, но тези официално удостоверени факти не покриват хипотеза на връчване, нито установяват промяна на адреса на длъжника.

Макар и уведомяването да е извършено чрез ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, съгласно който частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, то спрямо връчването обаче са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на съдебния изпълнител специална компетентност. Липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на въведената с изменението на ГПК допълнителна проверка спрямо връчването на уведомления от ЧСИ, поради което следва да се приеме, че всички етапи от процедурата по връчване по чл.47 ГПК следва да бъдат осъществени и при връчване на покана – уведомление за предсрочна изискуемост. С оглед формиране на извод за редовност на връчването чрез залепване на уведомление /каквото действие е предприел ЧСИ/ законът предвижда наличие на всички предвидени в разпоредбата на чл.47 ГПК предпоставки и осъществяване на описаните действия в тяхната взаимовръзка и поредност. Видно от протокола на ЧСИ П.Иванова призовкарят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, което предполага невъзможността същият да се намери на адреса да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това в разглеждания случай не е сторено. Липсва и осъществена проверка за месторабота на длъжника, предвидена съобразно действащата редакция на разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.последно ГПК.

Следва да се отбележи още, противно на твърденията в жалбата, че на банката-заявител е бил известен адреса по месторабота на длъжника, надлежно вписан в заявлението, приложено към договора. По делото обаче липсват доказателства, кредиторът да е предприел действия за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на така посочения от последния адрес по месторабота. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011 г., в което е прието, че при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са 3 предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по представения договор за кредитна карта на осн. чл.418, ал.3 ГПК.

В случая не са налице и основания за издаване на заповед за изпълнение за вноски с настъпил падеж, доколкото нито в заявлението, нито в извлечението от счетоводните книги се съдържа конкретизиране на падежиралите вноски по размер и падеж, както и размер на останалите вземания за договорна лихва, лихва за забава и т.н. към датата на подаване на заявлението.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че липсва надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по представения договор за кредитна карта на осн. чл.418, ал.3 ГПК, поради което и не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10217/17.03.23г., постановено по ч.гр.д.

№3290 по описа за 2023 година на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4