Решение № 19038 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19038 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ......................... при участието на секретаря ................................... като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело № 20231110114580 по описа за 2023 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ........................, представлявано от председателя на управителния съвет ................., с трето лице – помагач ............................, иска ответната .................... със седалище и адрес на управление в гр...................... да бъде осъдена да му плати следните суми:

1 279.57 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2019 година до 30. IV.

2021 година;

273.14 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2020 година до 30. IV. 2021 година включително;

34.48 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. IІ. 2020 година до 30. IV. 2021 година;

08.40 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. IІІ. 2020 година до 08. IІІ. 2023 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 21. IІІ. 2023 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Пълномощницата на район ...... на ответната община подава писмен отговор на иска в срока 1 по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс. Заявява, че не оспорва иска и го признава по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Пълномощница на ответната община признава иска и в открито съдебно заседание, проведено на 22. V. 2024 година. Пълномощница на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска в същото открито съдебно заседание.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 27. I. 1998 година Д. К. К. с ЕГН********** подава до район ...................... декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси. Според декларацията, същият е бил собственик на процесния топлоснабден имот към посочения момент. Декларацията е представена по делото от .................

На ...................... издава Удостоверение на наследници на Д. К. К. с ЕГН********** под №................... Според удостоверението същият починал на 10. ХII. 2001 година, оставяйки като наследници по закон двама братя и сестра, за които няма данни по гражданско състояние.

Удостоверението е приложено по делото.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 22. II. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите в сграда, находяща се в гр. ................, на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представителка да сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

На 25. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост в сграда, находяща се в гр. ................, сключват представен по делото с исковата молба договор №....................... По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №Д-0-67 при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

2

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са всички предпоставки, изброени в посочената разпоредба:

Пълномощниците на ответната община признат иска.

Пълномощницата на ищеца прави искане съдът прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

Ответникът може да се разпорежда с признатото право.

Признатото право не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави.

Поради изложеното, съдът намира, че следва да се произнесе с решение по реда на чл. 237, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, в чиито мотиви да укаже само, че то се основава на признанието на иска.

С оглед на горното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Според чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на ответника; такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума.

В случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид, че това признание е направено още с отговора на исковата молба. По делото са представени фактури, изпратени на Д. К.

К. с ЕГН**********, но не и на ответната община. Затова съдът намира, че е налице и втората предпоставка – поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Поради горното ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски по водене на исковото производство в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобразявайки изложеното и по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс, съдът РЕШИ:

1. ОСЪЖДА .................... със седалище и адрес на управление в гр...................... да плати на .........................., представлявано от изпълнителния директор ....................... следните суми:

1 279.57 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2019 година до 30. IV.

2021 година;

273.14 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2020 година до 30. IV. 2021 година включително;

34.48 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. IІ. 2020 година до 30. IV. 2021 3 година;

08.40 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. IІІ. 2020 година до 08. IІІ. 2023 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 21. IІІ. 2023 година до окончателното плащане.

2. ОСЪЖДА ........................., представлявано от изпълнителния директор ....................... да плати на .................... със седалище и адрес на управление в гр...................... разноски в размер на 100.00 лева.

3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.

Решението е постановено в производство, проведено с участието на ............................, като трето лице – помагач на ищеца.

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4