Решение № 2947 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2947 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20261110202577 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на представляващ дружество „*****“ ЕООД срещу НП № 87548-F861962/20.01.2026г. на Началник на отдел "Оперативни дейности"- София Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2557 евро, за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Оспорва се компетентността на органа издал обжалваното НП. Счита се, че не са взети предвид реалното обективните икономически фактори при формиране на цени на медикаменти, свързани с увеличени цени на доставки. Отделно от това се сочи, че увеличените цени са в рамките на нормативно определените. Иска се отмяна на НП и присъждане на сторените в производството разходи.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител адв.Ш. / с пълнощно по делото/. Сочи, че неправилно наказващ орган е посочил дата на нарушение , а именно 01.10.2025г. Отделно от това намира, че наказващ орган е следвало да предупреди жалбоподател, а не да го санкционира. Поддържат доводите за отмяна и се иска присъждане на разноски.

Представител на органа, издал НП се явява и оспорва жалбата. Намира, че нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 24.10.2025 г. служители към ТД на НАП- София извършили проверка на търговски обектаптека „***“, стопанисвана от „*****“ ЕООД. Извършена била и документална проверка, при което данъчните служители приели за установено, че е налице необосновано от обективни икономически фактори увеличение на продажната цена на лекарствени продукти.

За да приемат горното, били взети предвид стойности от доставните цени на 13 медикамента с приложени към тях фактури и продажната цена формирана от жалбоподател към 01.10.2025г.

На 02.12.2025 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподател в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от Акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

Възражения постъпили в законоустановения срок, но били преценени от наказващ орган като неоснователни.

Впоследствие, на 20.01.2026 г. въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което било възприето, че е осъществено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. За извършеното административно нарушение на жалбоподател било наложено административно наказание на осн. чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ в минимален размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото – КЛЕН; фактури, касови бележки; стокови разписки и др., както от показанията на св. Д..

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид следното:

В нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В същото време в § 1. 6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива "са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността".

В чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е 2 налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори.

В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на 13 медикамента от предлаганите от търговеца стоки, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените- на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Нещо повече, посредством разпита на св. Д. се изяснява, че преценка от приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на методика, но свидетеля заявява, че не е виждал тази методика която била предоставена от КЗП. Този свидетел сочи, че не може да отговори какво представлява тази методика. Така посочената "методика" обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на предпоставки за нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри и компоненти са били заложени в тази методика. При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената на един продукт. Отделно от това, наказващ орган се позовава на промяната в доставната цена на конкретния медицински продукт, но не се обсъжда наличието респ. липсата на промяна в други разходи на търговеца / работни заплати, транспорт, наем и т.н./. Административно наказващият орган е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да се позовава на методика с неясно въведени формули и алгоритъм и автоматично да възприема дадения от същата отговор. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази методика води до неяснота у търговеца относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.

В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай доставната цена на артикулите се е повишила, което е обосновало и повишаване на продажната им цена, като по мнение на настоящия съдебен състав, не е задължително това повишаване да е съобразено единствено с промяната в доставната цена, а и с други обективни фактори като: увеличаване цената на транспорта, наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплати и т. н.

С оглед на всичко гореизложено и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлаганите продукти, съдът счете, че НП следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят има право 3 на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. В случая такива се претендират с подадената жалба, приложен е договор за правна помощ и списък с разноски. Искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 евро следва да се уважи, като с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на юрк. К., съдът намира, че същото следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всички случаи при направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото не е длъжен да го намали до минималния размер /Решение от 28.07.2016г по дело С-57/2015 на СЕС/. С аргумента, че не е налице нарушение легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и съобразно фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на 600 евро е съответно.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 87548-F861962/20.01.2026г. на Началник на отдел "Оперативни дейности"София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2557 евро, за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „*****“ ЕООД направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 600 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4