Решение № 433 от 17.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Благоевград, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500682 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 – 438 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от Г. И. К., с адрес: гр.П., ул.“***“ 1а, чрез пълномощник адв.АнтоА. К. А. – САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“***, ет.2, оф.1, подадена против действия на ЧСИ Ш.Д., по изпълнително дело № 33/2023г. по описа на съдия – изпълнителя.

С жалбата, че на основание чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК се обжалват действията на ЧСИ Ш.Д., изразяващи се в образуване на изпълнително дело, налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателя в „*** АД, по която твърди, че получава социални доходи от пенсия по болест и социални плащания, както и в Банка „***“ ЕАД, включително и присъдените разноски по изпълнителното дело като се иска същите да с отменят като незаконосъобразни, а присъдените разноски да бъдат намалени.

Жалбоподателят твърди, че е разбрал за образуваното изп.д.№ 33/2023г. по описа на ЧСИ Ш.Д. и за наложен запор върху банковите му сметки с получаването на покана за доброволно изпълнение.

Твърди, че при опис да изтекли необходими средства за оцеляването му установил, че и двете му банкови сметки са блокирани, като сочи, че са блокирани всичките пари, които получава за да се издържа.

Сочи се, че ЧСИ Д. е предприел принудително изпълнение върху доходите н жалбоподателя извън допустимия размер, съобразно разпоредбите на чл.446 ГПК, Поддържа, че пенсията и социалните помощ, които получава са несеквестируем доход и само срещу част от него и при условията на чл.446 ГПК може да се насочи принудителното изпълнение и то до определен размер.

Оспорва се и размера на присъдените разноски, като се определят за 1 прекомерни и несъобразени с ТТР на ЗЧСИ, включително и в частта за присъдения адвокатски хонорар.

При поддържане на твърдения в тази насока се иска отмяна на действията на ЧСИ Ш.Д. , както и да се намалят до законостановения размер разноските, както в частта за таксите, така и за присъдения адвокатски хонорар.

Ответната по жалбата страна – взискателя по изпълнителното производство А. В. Б. не е изразил становище по жалбата в срока по чл. 436, ал.3 ГПК.

Към жалбата, на основание чл.436, ал.3 ГПК, са приложени мотиви от ЧСИ Ш.Д., с изложени подробни съображения с обосноваване тезата за неоснователност на оспорването, а в частта и срещу действията по образуване на изпълнителното производство – за недопустимост.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 33/2021г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е образувано с разпореждане от 26.01.2023г., по молба, подадена от А. В. Б., като взискател, с искане за образуване на изпълнително производство срещу З. В. Б., В. С. К. и жалбаподателя Г. И. К. – в качеството им на длъжници, на основание представен от взискателя изпълнителен лист от 13.01.2023г., издаден по влязло в сила Решение № 131/27.05.2019г., постановено по гр.д.№ 763/2016г. по описа на РС П.. С изпълнителният лист длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя сумата от 158,11 лв. съдебни разноски по първоинстанционното дело и сумата от 1200 лв. разноски за касационното производство по гр.д.№ 639/2022г. по описа на ВКС.

След образуване на изпълнителното производство до длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, като до жалбоподателя Г. И. К. такава е изпратена на 26.01.2023г., но от приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че му е връчена на 04.04.2023г. В ПДИ се съдържа покана за доброволно изпълнение, като и данни, че по сметките на длъжника са изпратени съобщения за налагане на запори, но без конкретизиране на третите лица, до които конкретно такива съобщения са изпратени.

С молба с вх.№ 02314/08.02.2023г. от взискателя е поискано извършване на конкретен изпълнителен способ срещу всеки от длъжниците – запориране на техни вземания в банки, като изрично е поискано запориране на сметки на жалбоподателя в „***“ АД, в „*** АД и в „***“ ЕАД. По отношение на жалбоподателя Г. К. от взискателя не е искано запориране на сметки в Банка *** АД.

В изпълнение на горното от ЧСИ са изпратени запорни съобщения за налагане запори върху банкови сметки на жалбоподателя Г. И. К. в „***“ АД, в „*** АД и в „***“ ЕАД. От данните по изпълнителното дело липсват доказателства за наложен запор по сметки на жалбоподателя в Банка *** АД.

На основание чл.507 от ГПК са изготвени и изпратени съобщения за налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на длъжника Г. И.

К., както следва: със съобщение с изх. № 1554 / 08.02.2023г., с адресат „***“ ЕАД, със съобщение с изх. № 1553 / 08.02.2023 г., с адресат „***“ АД и със съобщение с изх. № 1552 / 08.02.2023 г., с адресат „*“ АД, върху банкови сметки на Г. И. К. и В. С. К..

В запорното съобщение до * АД /л.59 от изп.Д.№33/2023г./ изрично е указано от ЧСИ Д. на третото лице, че съгласно чл.446 ГПК, чл.114а от КСО и ТР на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г., по т.д.№ 2/2013г. на ВКС всички суми, постъпващи по сметката и представляващи обезщетения, социални 2 помощи, суми, изплащани във връзка с болнични листове, издръжки и стипендии, както и несеквестируеми доходи от трудови възнаграждения и пенсии до размера на минималната работна заплата, се считат необхванати от наложения запор и да се предоставят на разпореждане на длъжника.

В изпълнение на запор с изх. № 1553 /08.12.2023г., от третото задължено лице “***” АД е постъпила сумата в размер на 2 483.31 лв.

Със съобщение с изх. № 1529/07.02.2023 г. и на основание чл.450 от ГПК, е наложен запор на МПС, собственост на длъжниците по делото по искане на взискателя за прилагане и на този способ, но при липса на жалба от жалбоподателя в тази част.

На осн. чл.458 от ГПК, във връзка с чл.191, ал.З от ДОПК, Държавата в лицето на НАП е присъединен взискател за вземанията, които има спрямо тримата длъжника по делото, въз основа на 3 бр. удостоверения от ТД на НАП София — Офис Благоевград, като по отношение на жалбоподателя е удостоверена дължима сума от 171,83 лв.

В призовката за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника Г. К. с изх.

№ 00955/26.01.2023г., връчена на адресата на 04.04.2023г., ЧСИ е уведомил длъжниците, че дължат заплащане на неолихвяема сума в размер на 2114,11 лв., от която: 480 лв. с вкл.ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, претендирано в молбата за образуване на изпълнителното дело с вх.№ 1349/26.01.2023г. по описа на ЧСИ Д., прието като разноски по изпълнителното производство, съобразно Разпореждане на съдебния изпълнител, както и последващата се такса по т.26 от тарифата към ЗЧСИ, която към момента на връчване на поканата е 180,87 лв., всички следващи се такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ, а така също и присъдените публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата.

На 08.04.2023 г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. в гр. П. е постъпила жалба с вх. № 04410/08.03.2023 г. по описа на последния, депозирана от Г. И. К., чрез пълномощник.

От Съобщение Изх.№ 09157/04.07.2023г. /л.120 от изп.д.№ 33/2023г./ до „*“ АД ЧСИ Д. е изискал от третото лице информация дали полученият превод в изпълнение на запорно съобщени ес изх.№ 1552/08.02.2023г. от запорираната банкова сметка на длъжника Г. И. К. е от средства, придобили характер на спестявания. Изрично е указано превеждане на запорирани и секвестируеми суми, съгласно изискванията на ГПК.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По отношение обжалването на действието на ЧСИ по образуване на изпълнителното производство по изп.д.№ 33/2023г. по описа на ЧСИ Ш.Д. – жалбата е процесуално недопустима. В тази част следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати.

В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно лицата, които са легитимирани да обжалват действията на съдия изпълнителя – взискател, длъжник и трети лица, а в чл.435, ал.2, т.1-7 ГПК са изброени изрично и изчерпателно конкретните по вид действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по жалба, подадена от длъжника.

Сред изрично и лимитативно изброените действия, които подлежат на съдебен контрол не е действието по образуване на изпълнително производство.

В тази връзка жалбата, насочена по същество срещу действието по образуване на изпълнителното дело е недопустима, доколкото не е насочена срещу конкретен изпълнителен способ, сред изброените в текста на чл. 435 ГПК, които подлежат на съдебен контрол.

По отношение оспорването на таксите и разноските по изпълнителното дело и искането на жалбоподателя в тази насока да се присъдят такива до 3 законоустановения размер – съдът намира това искане за такова, имащо характер на искане за изменение на разноски, т.е. по това искане следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.248 и сл. ГПК и в този случай компетентен да се произнесе е съответния съдия изпълнител. Едва неговото произнасяне ще подлежи на съдебен контрол. Аргументите за това се черпят от следните обстоятелства:

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването и на други действия, без да имат изпълнителен характер, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят от ТТРЗЧСИ, на основание чл.78, ал.2 ГПК.

По принцип всеки акт на съдия изпълнител, в който той се произнасяне по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, включително и когато те са посочени и в Поканата за доброволно изпълнение, следва да се счете за годен предмет за обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК /така т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 1.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Като разноски по изпълнението, освен таксите по ТТРЗЧСИ, се включват и направените разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение. Доколкото и тези разноски са част от разноските по изпълнението с оглед на естеството му и за него важи възможността страната, в случая длъжникът, да направи и поддържа възражение за неговата прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК. С други думи, разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е приложима и в изпълнителния процес и при направено възражение от длъжника за прекомерност в случая съдия изпълнителят е длъжен и следва да се произнесе. В жалбата, в частта за разноските, по същество жалбоподателят иска присъждане на такива до законоустановения размер, т.е. по същество се прави възражение за прекомерност на възнаграждението и се иска присъждането му в минималните размери с оглед на заявения материален интерес по изпълнението. При това положение становище относно възражението за прекомерност дължи съдия изпълнителят. Това е така, тъй като това е органа, който може към този момент да извърши цялостна и адекватна преценка на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, както и конкретните действия на пълномощника, за да се прецени дали възнаграждението е в съответствие с минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатски е възнаграждения и дали са налице основания за намаляването му.

Аналогични са аргументите за компетентността на съдия изпълнителя по реда на чл.248 ГПК да се произнесе и по въпроса за цялостната отговорност на длъжника за разноски по изпълнението и извън адвокатския хонорар. В случая жалбоподателя конкретно оспорва определяне на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Определяне размера на тази пропорционална такса по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ се изчислява и събира върху събраната сума, а съгласно чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните са според материалния интерес. След като заплатеното адвокатско възнаграждение се счита за вид разноски, които са за сметка на длъжника по арг. на чл.79, а.1 ГПК, то в понятието „материален интерес“ по см. на чл.83, ал.1, ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по см. на т.26 о ТТРЗЧСИ се включват и направените от взискателя разноски за адвокатското възнаграждение /по този въпрос е допуснато и касационно обжалване и произнасяне на ВКС в горния смисъл с Решение № 278/25.06.2012г. по гр.д.№ 414/2012г. на ВКС, 4 г.,. ГК/.