Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 773 от 28.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5111/2024
Вид
Решение № 773
Подписан
28.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
Величка Маринкова, Атанас Николаев Атанасов, Цветина Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605111 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.09.2023 година по НОХД № 20953/2018 година, СРС, НО, 18 състав, признал подсъдимия П. Т. М. за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.3 вр ал.1 НК – за това, че на 26.03.2017 година в гр. Банкя, ул.“*******, чрез телефонно обаждане, се заканил с убийство на К.

В. В., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което го осъдил, като му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с която иска осъдителната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова оправдателна такава.

Поддържа се, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

Счита се, че повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Претендира се за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Акцентира се на обстоятелството, че в присъдата липсва описание на изпълнителното деяние на подсъдимия с неговите обективни и субективни признаци. Сочи се, че при така постановения диспозитив на 1 присъдата не става ясно и не може да се разбере за какво точно деяние подсъдимият е признат за виновен. Не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия моли за отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, както и за постановяване на нова оправдателна такава, алтернативно за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че присъдата е постановена при липса на мотиви. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Подсъдимият се явява лично и поддържа становището на неговия защитник.

Представителят на прокуратурата счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради и което следва да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:

При извършената цялостна служебна проверка на присъдата, настоящата инстанция констатира допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение при изготвянето на първоинстанционния съдебен акт, изразяващо се в неяснота и липса на произнасяне по повдигнатото обвинение.

С внесения в съда обвинителен акт спрямо обвиняемия П. М. е било повдигнато обвинение за това, че на инкриминираните дата и място, чрез телефонно обаждане, се е заканил с убийство на пострадалата К. В. с думите:

„без значение къде се намираш, при следващата ни среща ще ти извадя гръкляна от гърлото до стомаха, ще го вържа на възел и ще те излежа 7-8 години, колкото ме осъдят“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

С диспозитива на произнесената присъда, СРС е признал подсъдимия М. за виновен за това, че на инкриминираните дата и място, чрез телефонно обаждане, се е заканил с убийство на пострадалата К. В., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, без обаче да става ясно за какво точно деяние подсъдимият е бил признат за виновен и осъден. В диспозитива на присъдата липсва описано и конкретизирано с необходимите обективни и субективни признаци каквото и да е било изпълнително деяние, за да е ясно и разбираемо за каква закана всъщност подсъдимият носи отговорност, както и дали това деяние съответства на фактическото обвинение, което е било повдигнато. Този порок на присъдата се пренася и в мотивите към нея, където отново не е посочено и конкретизирано за какво точно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3 НК, подсъдимият е бил признат за 2 виновен. Тази липса на мотиви от правна страна, за реализирано конкретно престъпление, контрастира на установените от фактическа страна множество факти и обстоятелства, които иначе биха могли да реализират състав на престъпление по чл.144 ал.3 НК.

Отделно от така констатирания порок на присъдата, изразяващ се в липса на произнасяне за конкретно деяние, се установи и отсъствието на надлежно изготвени мотиви. Липса на мотиви на съдебен акт се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение.

/Решение № 17 от 24.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1766/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова/. В конкретния случай мотивите на първоинстанционната присъда са точно такива, тъй като от тяхното съдържание не става изобщо ясно за какво точно деяние подсъдимият е бил признат за виновен и осъден. В диспозитива на присъдата и изготвените към нея мотиви липсва описано изпълнително деяние, включващо необходимите обективни и субективни съставомерни признаци, изпълващи състава на престъплението по чл.144 ал.3 НК.

Тези пропуски на присъдата не дават възможност на въззивния съд да провери за какво точно деяние подсъдимият е бил признат за виновен и дали същото съответства на повдигнатото от фактическа страна обвинение, както и каква е била действителната воля на съда, което пряко рефлектира на правата на останалите страни, респективно на правото им да обжалват или протестират присъдата в законоустановения срок.

Липсата на конкретно произнасяне, както и липсата на мотиви, съставлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като има за последица ограничаване на процесуалните права на всички страни в процеса да узнаят какво е решението на съда по повдигнатото обвинение.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, но не мо же да бъде отстранено от въззивната инстанция, поради което и предвид липсата на ограничителната хипотеза на чл. 335, ал. 3 от НПК, е налице основание по чл. 335, ал. 2 от НПК за отмяна на присъдата и връщане не делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе ясно и конкретно относно повдигнатото обвинение, като изложи съответните мотиви и посочи за какво точно деяние и при какви съставомерни обективни и субективни 3 признаци, признава подсъдимия за виновен и го осъжда.

Предвид наличието на констатираното основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане, настоящият състав на въззивната инстанция не може да се произнесе по основателността на наведените с жалбата оплаквания и доводи за необоснованост и неправилност на обжалваната присъда , тъй като същите касаят решаването на делото по същество.

Независимо от изтъкнатите или неизтъкнати доводи от страните съдът е длъжен служебно да съблюдава спазването на процесуалните гаранции за правата им /чл.314 ал.1 НПК/. В тази връзка, безусловното право на държавното обвинение, а и на подсъдимия, като страни в процеса, да бъдат наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, в конкретния случай е нарушено, поради посочения порок на присъдата. Последното е грубо нарушение на закона и съставлява съществено, отстранимо процесуално нарушение, което обаче е неотстранимо от въззивния съд, а следва да се отстрани при повторно разглеждане на делото от друг състав на първата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 19.09.2023 година по НОХД № 20953/2018 година, СРС, НО, 18 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание от друг състав на СРС.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ

И ПРОТЕСТ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4