Решение № 11885 от 17.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11885 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110159574 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание 45, ал. 1 от ЗЗД от ищцата Е. В. И. срещу ответника Г. Ц. Д., както следва: за заплащане на сума в размер от 5000лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на деликт, осъществен от ответника спрямо ищцата на 01.11.2020г., около 16.30ч., в поземлен имот, находящ се в *********, изразяващ се в нанасяне на удари в областта гръдния кош, удар в дланта на дясната ръка и в горната част на дясната ръка, вследствие на който ищцата изпитвала затруднения поради невъзможност да полага труд за периода от 01.11.2020г. до края на месец декември 2020г., както и за заплащане на сума в размер от 5000лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - нанесени обиди и психически тормоз от ответника спрямо ищцата на същата дата и място.

Ищцата твърди, че на 01.11.2020г., около 16.30ч., в двора на собствения на ищцата имот, находящ се в *********, ответникът я нападнал без причина, като й нанесъл удари в областта гръдния кош, удар в дланта на дясната ръка и в горната част на дясната ръка, изпълващи медико – биологичния признак на лека телесна повреда, вследствие на което ищцата изпитала болки и страдания в областта на предмишницата и по обратната 1 страна на дланта на ръката и била в невъзможност да полага труд за период от 01.11.2020г. до края на месец декември 2020г. Твърди, че на същата дата и място ответникът й крещял и размахвал лозарска ножица, обиждал я и я заплашвал с думите, че ще ги ликвидира със съпруга й, наричал ищцата с думите: „ломска циганка“, „Ще ти еба майката ломска циганко“, както и употребил по отношение на ищцата и мъжа й следните думи: „лайнари“, „убийци“ „крадци“. Твърди, че получила стрес и до момента, минавайки по двора, когато видела ответника, получава уплаха и стрес и ответникът често отново започва да я псува и обижда със същите думи и изрази, като по този начин упражнява спрямо ищцата непрекъснат психически тормоз. На процесната дата имотът бил посетен от полицейски служители, които съставили протокол за предупреждение на страните да не влизат в конфликт.

Твърди, че образуваната по повод процесния случай прокурорска преписка била прекратена поради това, че деянието съставлявало лека телесна повреда и обиди. Сочи, че между страните се водели дела относно имотните граници между имота на ищцата и нейния съпруг и имота на ответника.

Ответникът в срока по 131 депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че на процесната дата между страните е осъществено вербално спречкване, като сочи, че поводът за същото било арогантното поведение на ищцата, която при преминаване през имота на ответника започнала да чупи клони на овощно дърво, което нейно действие ответникът видял и поради това възникнали пререкания межди страните. Оспорва да е употребил по отношение на ищцата посочените в исковата молба думи и изрази, както и да е докосвал физически ищцата.

Твърди, че по повод процесния случай единствено на ищцата е съставен протокол за полицейско предупреждение. Оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността му поради липсата на осъществен деликт.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между констатациите, обективирани в представеното съдебномедицинско удостоверение и действията, които ответникът действително е извършил на мястото на спречкването на 01.11.2020г. Твърди, че между страните се водели дела относно имотните граници между двата имота. С оглед на изложеното, счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно 2 и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 01.11.2020г., около 16.30ч., в двор в рамките на имотните граници на съседни поземлени имота, находящи се в *********, между страните е възникнал конфликт.

Прието по делото е съдебномедицинско удостоверение № 758/2020г. от УМБАЛ ***********, съгласно което на 02.11.2020г.от 10.30ч. е прегледана ищцата, констатирано е обективно състояние, съгласно което по гърба на дясната длан на пострадалата в областта на 4-та и 5-та метакарпални кости имало мораво синкаво кръвонасядане с размер 5/3 см, а по задната повърхност на дясната предмишница в средната трета имало кръгловато синкаво кръвонасядане с диаметър 1см., като е дадено заключение, че при прегледа на ищцата са се установили кръвонасядания на дясната ръка, които травматични увреждания били получени в резултат от действието на твърди и тъпи предмети и можели да се получат по време и начин, както са съобщени от пострадалата, а именно на 01.11.2020г. около 16.15ч. била нападната от съсед, който я ударил двукратно с юмрук по гръдния кош и извил дясната ръка. Същото, като официален документ, се ползва с формална доказателствена сила, т.е. той удостоверява с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление от посоченото като издател длъжностно лице, така и доколкото е и свидетелстващ документ, се ползва и с материална доказателствена сила, която задължава съда да приеме за осъществили се обективираните в документа факти, т.е. лично осъществените от длъжностното лице или пред него (действия или изявления).

Като писмено доказателствено средство е приет и неоспорен официален свидетелстващ документ - лист за преглед на пациент от 01.11.2020г., съгласно който ищцата била прегледана в 20:10ч., като била поставена диагноза контузия на лакътя с констатирано обективно състояние болка и оток, при направени изследвания на десния лакът. Приет е болничен лист от 02.11.2020г. на ищцата, с поставена диагноза „контузия на лакътя“, като е предоставен 12дни календарни дни отпуск. Приет е и неоспорения официален удостоверителен документ - амбулаторен лист № 2818/02.11.2020г., съгласно 3 който на ищцата е поставена диагноза „Контузия на лакътя“ по дадена анамнеза за нанесени два удара в гърдите и извиване на дясна ръка от съсед.

Приети са и изписани рецепти по изписаната терапия от листа за преглед на пациент.

Съгласно постановление от 26.01.2021г. по пр.пр. № 62/2021г. се отказва образувано наказателно производство за престъпление от общ характер.

Приета е скица на поземлен имот № 15-1077519-17.11.2020г. на поземлен имот с идентификатор № ***, за имот в *********.

Психологическото становище за емоционалното състояние на ищцата не следва да се обсъжда, защото по същество възпроизвежда гласни доказателствени средства, съответно експертна оценка, редът за събиране на които е друг (с оглед принципа за непосредственост по чл.11 ГПК).

Снети са обяснения на ищцата по реда на чл.176 ГПК, в която посочва, че е извела свои роднини през имот на съсед, който използвали за преминаване, като оставила портата отворена и при връщането си била обърната с гръб, когато ответникът стоял зад нея с лозарска ножица и започнал да извива ръката, като отрича да е чупила клони на ябълково дърво и да ги хвърля на земята, доколкото дървото се намирало в края на имота и била недостижимо висока за нея.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели:

********* и ******* (на страната на ищцата), ********* (на страната на ответника).

*******, съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 ГПК, свидетелства за инцидента като посочва, че в имота им бил дошъл съсед, който след приключване на ремонта започнал да си изнася инструментите, когато чул викове на жена си, при което видял в на около 30м съседът им Г. (ответника) и съпругата си, която се измъквала от него и почнала да бяга към тях и като дошла цялата била възбудена, изпотена, държала се за гърдите и говорила почти неразбираемо като казала, че Г. я нападнал и я ударил в гърдите и извил ръката, след което Г. дошъл при тях, държейки лозарска ножица, с която ги сочил и заплашвал с думите „ще видите вие какво ще стане с нея“. Съпругата му казала, че била ударена два пъти в гърдите и била извита ръката, след което Г. казал „не два, десет пъти ще те ударя“, след което се прибрал в имота си. Ищцата треперила, държала 4 се за гърдите, трудно дишала, била напрегната и неспокойна и съобщила, че се задушава и се притеснявала да не излезе от ритъм. Взела валидол и други хапчета. Майсторът си тръгнал и съпрузите решили да отидат до Пирогов, където била изследвана и били изписани хапчета за ритъма, който влязъл в норма. От Пирогов ги посъветвали да се обърнат към полицията, където пуснали сигнал, откъдето им казали, че им трябва да отидат до съдебна медицина, за да се види дали има последствия върху ищцата, като на следващия ден отишли до съдебна медицина, където било издадено съдебномедицинско удостоверение. След инцидента животът им се променил, като ищцата отказвала да ходи в имота, а постепенно започнала да ходи през деня, но спрели да им идват роднини. Започнали да ходят само двамата.

Започнала да се притеснява вечер, струвало се че чува стъпки, треперила насън, събуждала се и не можела да спре да си представя как идвал ответникът и я напада, размахвайки ножици пред лицето . За да бъде поспокойна пуснал СОТ и паник бутон, сложил камери. Помолили съседа, който им предоставял достъп до имота, да затвори портата пред ответника, пуснали втора допълнителна ограда между имотите, купил си електрошок и невропаралитичен спрей. И въпреки това съпругата му не смеела да остава в имота или с децата или внучетата им. Посетили психолог, който заради тревожността на ищцата изписал лечение с по-силни лекарства и била на постоянна терапия.

********, съсед в блока на ищцата, дава показания, че бил свидетел на инцидента, като тъкмо си прибирал инструментите, когато видял как ответникът нападнал ищцата, ударил я два – три пъти по гърдите, размахвал лозарска ножица, хванал я за ръката, но тя се отскубнала и тръгнала да бяга, викайки съпруга си, който изскочил , бил наблизо, след което ищцата дошла при тях и била много притеснена. След това ответникът едва, едва вървял и се заканил, че сто пъти ще я удари, след което се прибрал. След случката ищцата от весел и лъчезарен човек станала вечно притеснена, изтормозена и в лошо психическо състояние и почнала да взема хапчета.

Св*****, живееща във фактическо съжителство с ответника, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 ГПК, свидетелства, че била в двора, ответникът бил на 5-6 метра от нея, при което ищцата минала с роднини да ги изпраща, след това преминала през техния имот, а не през имота на съседа, който ползвали, в който момент ответникът я видял, че посяга да чупи клони, 5 ответникът отишъл при нея, поставил си ръката на рамото , питайки я какво прави в имота им, след което тя му се сопнала, след което ответникът се отдалечил, когато ищцата се сетила и без да била удряна, щипана или натискана, почнала да вика „*******, ела, пребиха ме“. Нямало други свидетели, ******* бил на 30-40м., нямало никакви други хора.

От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява противоречие между показанията от една страна на ******** и от друга тези на св*****. Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено. Съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства.