Решение № 111 от 16.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. В., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320201364 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К. К. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“, бл. 5, вх. Г, ет.1, ап.47, против Наказателно постановление № 25 – 1786-000787/ 27.08.2025 г. на Началник на РУ-В. при ОД МВР В., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 174, ал. 2, във вр. с чл. 174, ал.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 1000 лв./511.29 евро/ и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 30 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като освен това на жалбоподателя са отнети и 20 точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Излагат се съображения в жалбата, според които при издаването на процесното НП били допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до опорочаване на административно – наказателното производство.

Процесуален представител на ответната страна, редовно призовани, не се явява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното:

На 11.07.2025 г. около 11.00 ч. в гр. В., на ул. “Ш.“ служители на РУБелоградчик извършили проверка на л.а. „Ф.Г.“ с рег. № ОВ*****ВС управляван от жалбоподателя З.. Свид . Т. се усъмнил, че З. е употребил алкохол, поради и което му извършил проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо Алкотест Дрегер 7510 като тех. средство отчело 1.03 промила алкохол в издишания от водача въздух. Бил връчен талон за медицинско изследване на кръвта, като жалбоподателят З. дал кръвна проба. Видно от 1 заключението на протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №89/16.07.2025г. иззета от жалбоподателя, се установило наличие на етилов алкохол в количество 0.76 промила. Било установено също така, че извършеното нарушение било при условието на повторност, което било видно от НП № 23-0953-001417/23г. издадено от сектор ПП-В., влязло в законна сила на 29.12.2023г.

Свид. Т. съставил АУАН , като приел, че е налице нарушение по чл. 5, ал.

3, т.1 от ЗДвП.Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на З. били наложени посочените по-горе административни наказания.

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от гласните такива – показанията на актосъставителя Т. К. Т.. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. К. не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за Съда не съществува основание за съмнение в достоверността на въпросните показания.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник РУ-В. в ОД МВР В., оправомощен със Заповед № 8121з 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това Съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

Съставянето на АУАН е основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на 2 административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Следва да се има предвид, че при издаването на НП АНО е посочил като санкционна норма чл. 174, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Видно е обаче от разпоредбата на чл. 274, ал.1 от ЗДвП, че същата съдържа две хипотези, намерили изражение в т.1. и т.2, като същите отграничават рамките, касаещи виновното поведение на водачите на МПС, извършили нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съобразно чл. 174, ал.1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:

1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“

В конкретния случай АНО се е задоволи само да посочи, че нарушението по ал.2 е извършено във вр. с ал.1 на чл. 174, без да е посочена конкретната хипотеза, която е относима към извършеното от жалб. З. административно нарушение.

Така посоченият проц. пропуск от страна на АНО е от категорията на тези, които не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществен по рода си и не би могъл да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и конкретните законови разпоредби, въз основа на които е наложено наказанието. В този смисъл, необходимо е да е налице правно единство между правната квалификация и санкцията на деянието. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай това липсва.

Така описаният процесуален пропуск на санкционния орган е съществен - той е от естество обективно да засегне правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Извеждането на предполагаемата воля 3 на органа не е дължимо от съда, извън компетентността на който е допълването, изясняването и отстраняването на непълноти в реализиращия отговорността акт.

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за санкциониране на администретивно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила.

В конкретния случай жалбоподателят З. е бил изпробван с техническо средство, като стойността е била показана на водача. Издаден е и талон за медицинско изследване, с което е бил и насочен да даде кръвна проба отново за алкохол в кръвта му, от която възможност същият се е възползвал. В чл. 3, ал.3 от Наредбата е предвидено, че длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва лечебното заведение, в което той следва да се яви и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути - в останалите случаи. От приетите писмени доказателства се установи, че жалбоподателят след връчването му на талона за медицинско изследване се е явил в лечебното заведение и е дал кръвна проба в рамките на периода, посочен в талона. Видно от приложения в преписката протокол за химическа експертиза, взетата от жалбоподателя кръвна проба е била изследвана за етилов алкохол, в резултат на което е била установена концентрация на алкохол в същата в размер на 0.76 промила. В Протокола за експертизата е посочено, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредбата и успешно е проведено химическото й изследване за наличие на етилов алкохол. В същото време изследването е извършено в срока по чл. 19 от Наредбата. При тези данни Съдът намира, че няма нарушение на регламентираните в Наредба № 30/27.06.2001 г. правила по вземане на пробата и нейното изследване, поради което няма и основания да не се приемат посочените в протокола за химическа експертиза резултати.

Доколкото Наредбата дава приоритет на резултата от медицинското изследване, пред резултата от тестването с техническо средство, то именно установеното съдържание на алкохол в кръвта е съставомерно предвид това обстоятелство. В случая надлежният ред за установяване употреба на алкохол е спазен, като деянието е относимо към разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и в тази връзка, Съдът намира за основателни направените възражения от жалбоподателя и приема, че в конкретния случай са допуснати проц. нарушения при издавеното на НП.

В чл.57 ЗАНН са дадени задължителните реквизити на едно наказателно постановление, които се явяват като гаранция за неговата законност и които са предпоставка НП да породи съответните материалноправни и процесуалноправни последици, т.е. да може да предизвика ефект на правораздавателен акт с налагане на едно административно наказание, съобразено с целите визирани в чл. 12 ЗАНН.

4

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП 25 – 1786-000787/ 27.08.2025 г. на Началник на РУ-В. при ОД МВР В., с което на жалбоподателя К. К. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.

В., ж.к. „П.“, бл. 5, вх. Г, ет.1, ап.47, са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 174, ал. 2, във вр. с чл. 174, ал.1 от ЗДвП„глоба“ в размер на 1000 лв./511.29 евро/ и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 30 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, както и отнемането на 20 точки на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. В., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320201364 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К. К. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“, бл. 5, вх. Г, ет.1, ап.47, против Наказателно постановление № 25 – 1786-000787/ 27.08.2025 г. на Началник на РУ-В. при ОД МВР В., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 174, ал. 2, във вр. с чл. 174, ал.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 1000 лв./511.29 евро/ и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 30 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като освен това на жалбоподателя са отнети и 20 точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.