Решение № 14897 от 31.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14897 гр. София, 31.7..24 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № .2211.165842 по описа за .22 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Р. Д. К. срещу „Ф.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове – установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 пр. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № .., както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 185,52 лв. (след допуснатото изменение размера на иска), дадено при начална липса на основание по Договора за предоставяне на поръчителство.

Ищецът Р. Д. К. твърди, че страните са сключили договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване изпълнението на ищеца по договор за паричен заем, сключен с "." АД срещу възнаграждение, което е заплатено на ответника за времето на заемното правоотношение. Ищецът намира, че съглашението е недействително поради нищожност на договора за заем, който регламентира каузата за сключването на договора за гаранция, респ. престациите по него – чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружествотопоръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от валидността на заемното правоотношение. В чл. 4 от договора за заем било предвидено потребителят да намери две физически лица, поръчители, били фактически неизпълними и го поставило пред единствения избор да сключи договор за поръчителство, като необходимо условие за получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е включил като разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин е заобиколил чл. 19, ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

1,т. . от ЗПК, защото не бил посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя услуга на потребителя; както и че противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на добрите нрави, вкл. уговореното възнаграждение в е размер повече от половината от заемните средства. Моли, на посочените основания, да се признае за установено, че договорът за поръчителство е нищожен, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 185,52 лв., недължимо платена по 1 договор за поръчителство № .., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът „Ф.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна. Евентуално поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга. Счита, че не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност не намират опора в представените от ищеца доказателства., и в нормативната уредба ЗПК, неприложима за процесния договор. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач „.“ АД не е взело становище по същество на делото.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 пр. 4 ЗЗД и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 пр. 4 ЗЗД в тежест на ищеца да установи, че е сключен договор за предоставяне на поръчителство № .. с ответника с твърдяното съдържание, както и че договорът е нищожен на твърдените в исковата молба основания. По предявения иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника на по процесния договор сумата от 185,52 лв.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване на платените от ищеца суми.

С доклада по делото е обявено за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ..

Страните не спорят и че процесният договор за поръчителство е сключен за обезпечаване на задълженията на ищеца като заемател по Договор за паричен заем № .., сключен с „.“ АД като заемодател, както и относно съдържанието на договора за заем и договора за поръчителство, съгласно които двете правоотношения са свързани, обстоятелство, което се установява и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото.

Не е спорно и че в Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните е уговорено ищецът да плати на ответника възнаграждение в размер на 185,52 лв., което плащане е разсрочено на падежните дати на вноските по кредита, а заемодателят – третото лице-помагач „.“ АД е овластено да ги получава от името на ответника-гарант (чл. 3 от договора за поръчителство).

Установява се от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, че Договорът за паричен заем № .. със страни ищецът Р. Д. К. и третото-лице помагач „.“ АД е бил сключен при следните параметри: заемна сума – .0 лв., размер на седмичната погасителна вноска – 52,54 лв., срок на заема – 12 седмици, брой вноски – 12 с падеж на първа вноска – 25.3..22г. и падеж на последна вноска – ..6..22г., фиксиран годишен лихвен процент – . %, ГПР – 45,53 %, обща дължима сума – 6.,48 лв. С подписването на договора е удостоверено, че заемателят-ищец е получил заемната сума от третото лице-помагач-заемодател. Съгласно чл. 4 от договора заемателят-ищец се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, отговарящи на определени в договора изисквания; 2. Б. с бенефициер – заемодателят; 3. Одобрено от замодателя дружество – гарант. Именно в изпълнение на това задължение е сключен процесният договор за предоставяне на поръчителство № .. със страни ищецът и ответникът като гарант с цел гарантиране на всички задължения на 2 потребителя по договора за заем и на всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по него. За поемане на посоченото задължение е било уговорено ищецът да дължи на гаранта възнаграждение в общ размер на 185,52 лв., разсрочено на вноски, дължими на падежните дати на вноските по договора за заем, в размер на 15,46 лв. за всяка вноска. По този начин общият размер на вноските по кредита се равняват на 68 лв. седмично, или 816 лв. общо.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза от справка за извършени плащания на „.“ АД се установява, че ищецът Р. Д. К. е платила по Договор за паричен заем № .. и Договор за предоставяне на поръчителство № .. сумата от общо 816 лв. с две плащания на 21.3..22г. и на 24.3..22г., с което е погасила изцяло задълженията си по двата договора. Съгласно експерта, в случай че в ГПР по договора за заем бъде включено възнаграждението по договора за поръчителство, последният би бил 149,32 %.

При така събраните доказателства, съдът намира следното: Съдът приема, че ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Според оспорената клауза на договора за заем чл. 4, по чието съдържание, посочено от ищеца, насрещната страна не спори и което се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, отговарящи на определени в договора изисквания; 2. Б. с бенефициер – заемодателят; 3. Одобрено от замодателя дружество – гарант. Според процесния Договор за предоставяне на поръчителство № .. гарантът – ответник се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „.“ АД – бенефициер, с цел гарантиране на всички задължения на потребителя по договора за заем и на всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя по него. За поемане на посоченото задължение ищецът дължи на гаранта възнаграждение в общ размер на 185,52 лв., разсрочено на вноски, дължими на падежните дати на вноските по договора за заем, в размер на 15,46 лв. за всяка вноска. Според съдържанието на този договор, което не е спорно между страните, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, както и че при поискване от заемодателя поръчителят да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за заем (чл.

3).

При тези факти, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1,т. . от ЗПК, тъй като не е посочен действителният размер на разходите по кредита, когато разходите, които не са включени, са условие, без което не може да се отпусне заема или потребителят няма избор да договаря без тези разходи; и те касаят неговата основна престация по договора или са свързани пряко с нея. В този случай може да се претендира недействителност на целия договор за кредит. От обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския регистър се установява, че „.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД, поради което те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество. Гореизложеното се потвърждава и договора за предоставяне на поръчителство, „.“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, последният може да го получи като одобри поръчителя. Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на гаранция се считат за сключени от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на гаранция представлява допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото договорът няма самостоятелен характер, неговият предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора за кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащият факт, с оглед на 3 който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство. Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна изпълнима алтернатива, освен чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, сключването на договора e в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителя с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на поръчителството не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия, които са обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение.