Определение № 1365 от 18.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1365 гр. С., 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500193 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 418, ал. 5 ГПК.

Производството е образувано по подадена от „Б. Д.” ** частна жалба вх.

№ 480/26.01.2026 г. по описа на РС – Самоков срещу Разпореждане № 108/12.01.2026 г. по ч. гр. д. № 1355/2025 г. по описа на РС – Самоков, с което съдът е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва, че връчването уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е направено от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК и в съответствие с изискванията на тази разпоредба, като е направена и справка в Национална база данни „ Население“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство за настоящ и постоянен адрес на длъжника и проверка за месторабота на адресата, от които не са установени нито друг постоянен или настоящ адрес, нито действащ трудов договор. Сочи, че от договора за кредит от 03.12.2024 г., е видно, че адресът за кореспонденция на кредитополучателя е обвързан и с неговия постоянен и настоящ адрес, пред вид факта, че в договора адресът за кореспонденция е същия адрес, който е посочен и като настоящ и постоянен. Поддържа, че от справката в Национална база данни „Население“ е видно , че кредитополучателят е с менил своя постоянен и настоящ адрес няколко дни след сключване на договора за кредит от 03 .12.2024 г., предвид което, може да се направи извод, че кредитополучателят е искал именно кореспонденцията с кредитора Б. Д. ** да става по неговия постоянен и настоящ адрес, като след промяната на своя адрес е следвало кредитополучателят да уведоми банката кредитор. С оглед на 1 горното и въпреки бездействието на кредитополучателя, банката кредитор е положила необходимата грижа и е установила новия постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя , като именно на този адрес е изпратила и уведомлението за предсрочна изискуемост, поради което е спазила задължението си да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост.

С оглед на горното моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да бъдат издадени от РС – Самоков исканите със заявлението по чл. 417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. Претендира и разноски в производството пред въззивния съд.

В съответствие с разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.

Окръжен съд – София, като съобрази изложените в жалбата доводи и подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС – Самоков е образувано по постъпило в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК вх. № 5315/10.10.2025 г., подадено от „Б.

Д.” ** срещу длъжника И. З. за заплащане на следните суми: 9500,00 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2024 г., сключен между „Б. Д.“ ** и И. З., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.10.2025 г. до окончателното й изплащане; 592,97 лв. – договорна лихва по кредита, дължима за периода от 03.01.2025 г. до 29.09.2025 г.; 19,40 лв. – санкционна лихва до настъпване на предсрочна изискуемост, дължима за периода от 03.01.2025 г. до 29.09.2025 г.; 31,44 лв. – законна лихва след настъпване на предсрочна изискуемост, дължима за периода от 30.09.2025 г. до 09.10.2025 г., както и за направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер 172,44 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в претендиран размер 150,00 лв.

В т. 3.2 от електронния пакет като обстоятелства, от които произтича вземането е посочено „Документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка (чл. 417, ал.1, т.2 ГПК)“, като е посочен и номерът на извлечението **/**************** от 10.10.2025 г. В т.

5 от електронния пакет изрично е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл. 16.2 от ОУ към Договора за кредит, за което кредитополучателят е надлежно уведомен, видно от представеното към настоящото заявление уведомление.

Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги на банката – заявител, към което е представен договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2024 г., сключен между „Б. Д.“ ** и И. З. заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия – редовни от външна страна документи по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК.

2

В извлечението от счетоводни книги на банката е посочено, че длъжникът е в забава с обща продължителност 278 дни за заплащане на погасителни вноски по кредита с падежи от 03.01.2025 г. до 03.09.2025 г. включително.

Посочено е, че общият размер на просрочената сума възлиза на 1017,36 лева, в т.ч. главница и възнаградителна лихва за процесния период. В извлечението е посочено, че длъжник по договора е И. З., ЕГН **********, с адрес гр. П., п.к.****, ул. „К. ш.“ № ** *, ет. *, ап. **.

По делото е представен и сключеният между заявителя и длъжника договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2024 г., в който като постоянен и настоящ адрес и адрес за кореспонденция на длъжника е посочен адрес в гр. С., п.к. ****, ул. „Л.“ № *, като са посочени и телефон за връзка, и електронна поща. Съгласно договореното между страните в т. 16 от договора други изявления до клиента, свързани с кредита, Банката извършва на посочените в договора адрес за кореспонденция, вкл. електронна поща, телефон (вкл. чрез кратки текстови съобщения през мобилната мрежа или мобилни приложения) или чрез електронните канали/платформи на Банката. В т. 17 страните изрично са предвидили и задължението на кредитополучателя при настъпили промени в първоначалните данни за контакт писмено да информира Банката в 7-дневен срок от промяната. Предвидена е и фикцията, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени на последния известен на Банката адрес за кореспонденция, електронна поща, телефон или чрез електронните канали/платформи на Банката, се считат за получен, като в случаите на изпращане на съобщения, уведомления и покани на хартиен носител, опитът за доставяне на съобщението/уведомлението/ поканата се удостоверява от пощенска/куриерска служба. В т. 20 от Договора изрично е предвидено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването му.

В т. 16.2 от Общите условия на „Б. Д.“ за предоставяне на кредити за текущо потребление са предвидени последиците от изпадането на длъжника в забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, а именно правото на кредитора да превърне целият непогасен остатък от главницата в предсрочно изискуем. Предвидено е, че това право кредиторът упражнява като изпраща уведомление до кредитополучателя и съдлъжника, до последните посочени от тях адреси за кореспонденция.

Видно от представените по делото доказателства, с покана-уведомление изх. № Б. Д.: 01-20-17584/25.07.2025 г., предвид допуснатата от длъжника забава за изпълнение на задълженията му, банката е упражнила правото си да направи цялата главница по кредита предсрочно изискуема, считано от датата на получаване на писмото, като се начислява и законна лихва върху главницата. Така изготвената покана-уведомление е била предоставена за връчване на ЧСИ Бойка Андреева, с район на действие ОС – Пловдив. Видно от представеното по делото уведомление, разписка и протокол от 02.10.2025 г., съставен от съдебния изпълнител, във връзка с възлагане връчването на 3 покана-уведомлението по реда на чл. 18, ал. 5 3ЧСИ от Б. Д. **, същата е изпратена за връчване до посочения от банката адрес на длъжника в гр. П., ул.

„К. ш.“ № **, В, ет. *, ап. **, като същият е бил посетен от призовкар на ЧСИ – Алберт Тавитян, на 28.07.2025г. в 9.00 ч., на 30.08.2025г. в 19.30 ч. и на 16.09.2025г. в 17.00 ч., но адресатът не е открит като не е открито и друго лице на посочения адрес. Посочено е в разписката и протокола, че по информация на С. Т. – съсед, живущ в ап. * на адреса, на посочения адрес няма такова лице.

При тези данни връчителят е залепил уведомление на адреса на 16.09.2025 г., на който липсва пощенска кутия. За длъжника била направена справки в НБД „Население“, видно от която настоящият и постоянен адрес на длъжника са идентични с посочения от адресанта. Направена била и справка за действащи трудови договори, като такива не са установени. С оглед на горното и след като на 30.09.2025 г. е изтекъл срокът за получаване на книжата, съдебният изпълнител приел поканата за редовно връчена на същата дата, която е приетата от банката-заявител дата на настъпване на предсрочната изискуемост.

С обжалваното разпореждане РС – Самоков е отхвърлил изцяло, претенциите на заявителя, като е приел, че не е налице твърдяната от заявителя предсрочна изискуемост, доколкото уведомлението не е било изпратено на адреса за кореспонденция на длъжника, посочен в договора, в гр.

С., ул. „Л.“ № *, а единствено на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя – гр. П., ул. „К ш“ № **, ет. *, ап. **, който е и актуалният постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя, видно от служебно извършената по делото справка в НБД „Население“, който адрес е бил регистриран на 09.12.2024 г., т.е. няколко дни след сключване на договора.

Развити са подробни съображения относно неизпълнението на задължението на банката да обяви надлежно кредита за подробно изискуем.

При постановяване на акта си въззивният съд съобрази, че считано от датата на въвеждане на еврото в Република България – 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото. Съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно € 1,00 = 1,95583 лв.

С оглед на горното и при съобразяване на разпоредбите на чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, съдът определи размера на претендираните от жалбоподателя суми, вкл. тези за разноските по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт (чл. 413, ал. 2 ГПК), от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – юрк. М. Т., в 4 срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя чрез ЕПЕП на 22.12.2025 г., а частната жалба е подадена чрез ССЕВ на 23.12.2025 г.), като отговаря и на изискванията за съдържание по чл.

260, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и тези по чл. 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съгласно чл. 418, ал. 2, вр. чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава, ако представеният документ е измежду посочените в чл. 417 ГПК или в специалните закони, които препращат към чл.

417 ГПК, както и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна, и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу длъжника.