Решение № 161 от 30.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Шумен, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора П. Р. В. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно наказателно дело № 20243600600464 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С протоколно определение от 12.08.2024 г. постановено по НОХД № 368/2024г. на НПРС на осн. чл. 306 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.343б ал. 5 вр. ал.1 от НК е осъден подсъдимият Е. Б. В. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата сумата от 1080 лева, представляваща паричната равностойност на управляваното от него МПС, което същият притежава при режим на семейна имуществена общност, заедно със съпругата си А.В. В.а с ЕГН **********.

Срещу това определение е депозирана частна жалба от осъденото лице Е. Б. В. чрез служебния му защитник адвокат Т. М. от АК - Шумен. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за отмяна на постановеното определение и постановяване на ново, по силата на което подсъдимият да заплати в полза на държавата половината от стойността на мотофрезата, а именно 430лв., без да се заплаща равностойността на прикаченото ремарке в размер на 220лв.

Излага подробно аргументите си.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а по същество и за основателна, но на друго основание. Смята, че разпоредбите на ГПК са неприложими в 1 конкретния случай и съобразно принципите на законоустановеност на престъплението и наказанието, които следват от разпоредбата на чл.9 от НК, всяко тълкуване на наказателно-правните норми, което води до допълнителни неблагоприятни за дееца последици, които не са изрично отбелязани в диспозицията на съответната норма е недопустимо. Макар и разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК според него да е доста неясна, направеното от РС тълкуване е разширително и е довело до неблагоприятни за дееца последици, които не са изрично посочени в диспозицията на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК. Поради това моли жалбата да бъде уважена.

Служебният защитник в съдебно заседание поддържа жалбата на посочените в нея основания. Аргументира се, че доколкото няма изрична правна уредба в НПК, се прилага субсидиарно ГПК и затова смята, че осъденото лице не следва да заплаща цялата стойност на мотофрезата, а само неговата ½ идеална част и то без прикаченото ремарке, защото съществуват самостоятелно и за използването на всяко едно от тях не е необходимо същите да бъдат заедно. В този смисъл моли за решението на съда.

В защитната си реч осъденото лице В. изразява съгласие с казаното от адвоката си и заявява, че няма какво да добави. В последната си дума желае да бъде уважена жалбата му.

Частната жалба е подадена в указания от съда 15-дневен срок по чл.306 ал.3 предл.1 вр. ал.1 т.1 от НПК вр. чл.53 от НК, поради което е допустима.

Жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваното определение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

В НПРС е било внесено споразумение за решаване на наказателното производство по между ШРП-ТО Нови пазар и адв. Т. М. от АК Шумен като служебен защитник на Е. Б. В. с ЕГН ********** – обвиняем по ДП №119/2024г. на РУ - Каолиново. Образувано било НОХД № 368/2024 г. на НПРС. В споразумението е взето отношение по наказанията лишаване от свобода и глоба по чл.59 ал.1 от НК, както и по направените разноски.

В съдебно заседание на основание чл.382 ал.5 от НПК, съдът предложил промени в сключеното споразумение, които по същество се състоят в допълването му по отношение на разпореждането с вещественото доказателство – мотофреза. Предложените от съда промени са били възприети безкритично от страните и са били включени в протокола ведно с окончателното съдържание на споразумението. По неясни причини извън окончателното съдържание на споразумението, вписано в протокола, е останало приложението на чл.59 ал.1 от НК, по което страните са се договорили, вписали в споразумението и поддържали в съдебно заседание. С протоколно определение от 12.08.2024 г. съдът одобрил постигнатото споразумение за решаване на наказателното производство, по отношение на 2 фактите и правото включени в съдържанието на споразумението, без приложението на чл.59 ал.1 от НК. По силата на постановения съдебен акт подс.В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години и на основание чл.55 ал.3 от НК не е наложено наказанието глоба.

След приключване на производството по разглеждане на споразумението, без да има искане от прокурора, отделно от определението за одобряване на споразумение НПРС постановил първо определение, с което на основание чл.59 ал.2 от НК приспаднал задържането по МВР и след това в производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК се е произнесъл с проверяваното в настоящото производство, определение по приложението на чл.343 б ал.5 вр. ал.1 от НК осъдил подсъдимият Е. Б. В. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата сумата от 1080 лева, представляваща паричната равностойност на управляваното от него МПС, което същият притежава при режим на семейна имуществена общност, заедно със съпругата си А.В. В.а, ЕГН **********.

За да постанови последното определение съдът е изложил обстойно мотивите си, но е пропуснал преди това да обяви на страните, че открива производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК и да изслуша техните становища по въпроса, по който смята, че се дължи произнасяне след споразумението.

Съобразно разпоредбата на чл.306 ал.1 т.1 от НПК съдът може да се произнесе с определение по приложението на чл.53 от НК и съобразно ал.2 на чл.306 от НПК съдът се произнася по този въпрос в съдебно заседание с призоваване на осъдения. Щом закона изисква призоваването на осъдения, макар да не е изрично посочено в конкретната разпоредба, то задължително неговото становище следва да бъде изслушано. В противен случай е налице нарушение на правото на защита на обвиняемия. В конкретния случай съдът не е имал никаква пречка да изслуша становището на осъдения и защитника му, защото заедно с прокурора те са присъствали в съдебната зала във връзка с одобреното непосредствено преди това споразумение.

След като е одобрил споразумението, и при липса на изрично искане от прокурора, съдът е следвало да констатира необходимостта от провеждане на това производство и да изслуша страните по даване ход на процедура по чл.

306 ал.1 т.1 вр. чл.53 от НК и в случай че се даде ход на тази процедура да изслуша първо прокурора, след това защитника и последно - осъденото лице.

Едва след като ги изслуша може да постанови своето определение.

Недопустимо е произнасяне по чл.306 ал.1 т.1-3 от НПК без призоваване на страните, но освен това при явяването им, те следва да бъдат изслушани.

Неизпълнението на това задължение ограничава правото на защита на осъденото лице, защото то е възпрепятствано да реализира правото си да изложи становище, какво е изгодно за него. При липсата на изложено становище от страните, респективно съдът не ги е взел предвид и не е изложил аргументи по тях, а е наложил своето решение на страните.

Наличието им в съдебната зала след одобряване на споразумението не е 3 достатъчно за да се гарантират правата им. При наличието на такъв порок, първоинстанционният съд се е лишил от възможността да обсъди всички доводи и да постанови един обоснован съдебен акт. Респективно за въззивният съд не е възможно да се проверят обосноваността и законосъобразността на определението. Нарушението на правото на защита на обвиняемия, респ. осъденото лице всякога е съществено процесуално нарушение и то не може да бъде санирано от настоящата инстанция, защото РС е следвало да изложи и аргументите си по тяхното становище, които подлежат на проверка от въззивния съд като контролно-отменителна инстанция.

Допуснато нарушение от първоинстанционния съд е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т.1 НПК и е отменително основание по чл. 335 ал. 2 НПК, което налага отменяването на обжалваното определение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.

Следва да се отбележи и следното - съдът предвид неясния характер на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК /плод на непрецизно законотворчество/ е следвало да подходи съобразно общия принцип in dubio pro reo: всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия. Затова правилно е преценено че производството по чл.343б ал.5 от НК следва да се развие във връзка с чл.53 от НК по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, а не по чл.306 ал.1 т.4 от НПК, защото именно тази процедура гарантира в пълен обем правото на защита на осъдения. В същия смисъл съобразно принципа in dubio pro reo, щом подсъдимия, респ. осъденото лице се намира в съдебната зала – няма място за съмнение, че следва да се вземе становището му по всеки въпрос който би довел до неблагоприятни последици за него.

Също така – макар отделно постановеното определение във връзка с приложението на чл.59 ал.2 от НК да не е обект на въззивен контрол, ШОС намира за необходимо да обърне внимание на НПРС, че е недопустимо произнасяне с отделно определение /отделно от определението за одобряване на споразумение/ по всеки от въпросите, по които страните са постигнали споразумение и са поддържали пред съда. Страните са постигнали съгласие по чл.59 ал.1 т.1 вр. ал.2 от НК, поддържали са го и след като съдът не е предложил промени в тази насока, е бил длъжен да го включи в съдържанието на споразумението и да се произнесе по него, когато решава дали да одобри или не постигнатото споразумение. Ако реши да не го одобри – следва да изложи аргументите си за това и на основание чл.382 ал.8 от НПК да върне делото на прокурора. Не съществува процесуална възможност просто да пропусне част от клаузите на споразумението и да ги пререши отделно, след като е одобрил споразумението в същинската му част относно фактите и правото. Отделно от това НПРС е пропуснал да укаже на страните подлежи ли на обжалване това негово определение или не. Всяко отделно определение /ако въобще се налага такова/ след определението за одобряване на споразумение следва да се произнася в ясна процедура – обявена на страните 4 и следва да бъде разяснено имат или не право на жалба.

С оглед изложеното, въззивният съд като констатира наличието на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК при постановяване на определението от 12.08.2024 г. на осн. чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК във вр. с чл.343б ал. 5 вр. ал.1 от НК, намира че делото в тази част, следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав на Новопазарския Районен съд.

Жалбата следва да бъде уважена, макар и не на изложените в нея основания, а обжалваното определение следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 335 ал.2 от НПК, вр. чл.

334, т.1 от НПК вр. чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, Шуменският Окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.08.2024 г. постановено по НОХД № 368/2024г. на НПРС на осн. чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК във вр. с чл.343б ал. 5 вр. ал.1 от НК, по силата на което е осъден подсъдимият Е. Б. В. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата сумата от 1080 лева, представляваща паричната равностойност на управляваното от него МПС, което същият притежава при режим на семейна имуществена общност, заедно със съпругата си А.В. В.а с ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на НПРС за ново разглеждане от друг състав на съда, единствено в частта по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК във вр. с чл.343б ал. 5 вр. ал.1 от НК.