Решение № 310 от 12.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Благоевград, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200501090 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 257/02.08.2024г., постановено по гр.д. № 1550/2023г. по описа на РС П., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от П. Х. Х., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощника а. И. Д..

С въззивната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила. Изведено е с жалбата и оплакване за необоснованост на обжалваното решение от събраните по делото доказателства.

Сочи се с въззивната жалба, че за да отхвърли предявените искове съдът е приел, че са събрани достатъчно доказателствени данни, че волята на ответницата М. Н. при сключване на Договор за покупко-продажба на лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № ***, с нотариална заверка на подписите с рег. № 510 на нотариус в район РС П. с рег. № 510 на Нотариалната камара- К. Т. е била опорочена посредством заплашване, сторено от ищеца и поради тази причина е приел за основателно направеното възражение за унищожаемост на сделката.

Поддържа се от въззивната страна, че по делото не са събрани доказателства ответницата да е заплашвана от П. Х. под каквато и да е било форма. Договорът е сключен пред нотариус, което е гаранция за неговата законосъобразност. Твърденията на ответницата за упражнено 1 по отношение на нея психическо насилие под формата на заплашване не се доказаха.

Сочи се, че за да бъде унищожена една сделка на това основание е необходимо извършването на противоречащи на закона или морала действия от едната страна по договора, като вследствие на тези действия у другата страна да е възникнал основателен страх, който да е оказал въздействие върху нея при подписване на договора.

Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното решение на РС П., поддържа се че предявените искове са неоснователни, тъй като не се доказва упражнено по отношение на ответницата психическо насилие от страна на ищеца П. Х. Х..

От показанията на св. В. К. се установява, че през месец септември или октомври 2020г. забелязал ответницата да е унила и с насълзени и насинени очи. Св. К. споделя че никога не я е виждал в такова положение. Възприел я като трепереща и умислена. Относно причините за емоционалното състояние на ответницата св. К. възпроизвежда казаното му от ответната страна. В тази си част показанията на св. К. не се подкрепят от други доказателства, поради което не следва да бъдат кредитирани като достоверни. От показанията на св. И. Д., който е вуйчо на мъжът, с който ответницата е живяла на съпружески начала се установява че през 2020г. ответницата и племенника му споделили, че между тях има проблеми в техните отношения, както и че са разделени. Твърди, че през 2020г. ответницата не му е споделила нещо по-притеснително. Едва през лятото на 2021г. възприел, че ответницата е притеснена и повяхнала, като тогава му споделила, че има проблеми с новия си приятел, който я изнудвал и тя му преписала къщата, апартамента и колата.

Единствено само св. В. К. споделя за нестабилно емоционално и психическо състояние на ответница през месец септември 2020г, като неговите показания не се подкрепят от други доказателства. Напротив св. И. Д. не само, че не споделя да е възприел ответницата през този период в такова състояние, но твърди че тя не му е споделила нещо притеснително.

Липсват доказателства, от които може да бъде направен извод, че нестабилното емоционално и психическо състояние на ответницата през този период се дължи на физически и психически тормоз осъществяван от П. Х. през този период. Предвид проблемите, които са имали В. и ответницата, може да бъде направен извод, че това състояние се дължи на неправомерни действия от негова страна.

Не се установява и доказва от ответната страна твърдението в исковата молба, че е била заплашвана от Х. да прехвърли собствеността върху автомобила. За отправени заплахи спрямо ответницата по делото са налични единствено косвени доказателства, които не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и не водят до несъмнен извод, че е извършено заплашване, вследствие на което е извършено разпореждането с процесния автомобил.

Поддържа се с въззивната жалба, че възражението се явява и неоснователно поради обстоятелството, че срокът по чл. 32 ал. 2 от ЗЗД е изтекъл. Договорът за прехвърляне собствеността на процесния автомобил е сключен на 09.11.2020г. В отговора не са изложени факти и обстоятелства и не са събрани по делото доказателства за реализирани след тази 2 дата действия по заплашване спрямо ответницата. При това положение срокът по чл. 32 ал. 2 от ЗЗД е изтекъл на 09.11.2023г. т.е. преди депозиране на настоящата молба, а възражението за унищожаемост на договора за покупко-продажба е направен в отговора на искова молба, депозирана в съда на 09.01.2024г.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, навеждат се доводи, че при даване ход на съдебното заседание, насроченото за 05.06.2024г. съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото в наше отсъствие, като е приел, че не са били налице предпоставките за отлагане на делото. Допуснатото процесуално нарушение по даване ход на делото в нарушение на чл. 142 ГПК е винаги съществено и води до неправилност на постановеното съдебно решение.

Предвид на изложеното иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 257 от 02.08.2024г., постановено по гр. дело № 1550/2023г. по описа на РС П., като недопустимо и да върнете делото за разглеждане от друг състав на съда, с изрични указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, алтернативно да отмени обжалвания съдебен акт и да уважите предявнеите искове с исковата молба.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от М. Ж. Н., ЕГН **********- ответник по гр.д. № 1550/2023г. по описа на РС П., чрез пълномощника а. Г., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Оспорват се доводите наведени с въззивната жалба- за необоснованост на обжалваното съдебно решение, като се възразява че с нея е изразено становище по отношение на събраните доказателства, но анализа му е съвсем кратък и изцяло неверен. Коментарът на свидетелските показания повърхностно ги оценява, като не прави връзка между тях и фактите, и обстоятелствата, изтъкнати още в отговора на исковата молба, които намериха почти изцяло потвърждение чрез гласните доказателства.

Сочи се в отговора на въззивната жалба, че в изпълнение на закона първоинстанционният съд пределно ясно и проследимо е изяснил защо ги приема за достоверни и защо те служат за установяване на твърдяното от ищцовата страна заплашване. А коментираните от съда допълнителни доказателства, ..от косвен характер..., съвсем точно и законосъобразно са послужили да приеме, че направеното от ответницата възражение за унищожаемост, е напълно доказано.

Колкото до изразеното становище от ищеца, че възражението за унищожаемост е преклудирано/по смисъла на чл.32 ал.2/, то се основава на същия текст, но по чл. 32 ал. 3 от ЗЗД.

Поради изложеното, иска се от въззивния съд да отхвърли жалбата като неоснователна.

Не се правят доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно 3 обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

Писменият отговор е депозиран своевременно, от насрещната страна, чрез процесуалния и представител, като същият отговоря на изискванията на закона за дължимото съдържание.

В пледоариите при устните състезания по делото, адв. Д., като пълномощник на жалбоподателя- П. Х. Х., поддържа въззивната жалба, като моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на РС П. като неправилно и необосновано, по съображенията наведени с жалбата. Оспорва се наведеното възражение с отговора на ИМ пред първоинстанционния съд- че волята на М. Ж. Н. за сключване на договора за продажба на лек автомобил „*“ е била опорочена поради заплаха, осъществена от П. Х. Х. чрез физическо и психическо насилие. Поддържа се, че от събраните пред РС П. гласни доказателства не се установява извършването на конкретни действия на физическо и психическо насилие над въззиваемата от страна на П. Х., които да са доведи до нейното нестабилно психическо състояние преди сключването на договора за продажба на МПС, които да обосновават извода за унищожаемост на атакувания договор поради заплаха. Поддържа се и оплакването наведено с въззивната жалба- че възражението за унищожаемост на договора за продажба на лек автомобил „*“ е предявено пред РС П., след изпичането на преклузвния срок по чл. 32 ал.2 от ЗЗД, поради което е било допуснато до разглеждане от съда при допуснато съществено процесуално нарушение. При тези съображения иска се от състава на ОС Благоевград, да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

В предораиите по съществото на делото, адв. Г. като пълномощник на въззиваемата- М. Ж.

Н., моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение с което са отхвърлени като неоснователни предявените ревандикационен иск по чл.

108 от ЗС и исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД. Поддържа се от въззиваемата страна, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните гласни доказателства задълбочено и е анализирал същите детайлно, като е стигнал до верния правен извод, за които е изложил подбробни съображения в мотивите към обжалвания съдебен акт. Възразява се в пледоариите по делото от адв. Г., че изповядването на сделката пред Нотариус не може да бъде сигурна гаранция че волята на една от страните не е опорочена поради заплаха, освен ако заплашената страна сама не заяви това обстоятелство пред нотариуса. Акцентира се по съществото на делото от пълномощникът на въззиваемата, че косвено доказателство за порочността на сключения договор е обстоятелството, че макар собствеността върху лек автомобил „*“, да е била прехвърлена юридически и формално върху П. Х. Х., то лекия автомобил е останал във владение и ползване на М. Ж. Н., с което косвено се потвърждават и събраните пред РС П. гласни доказателства, както и досежно волята на въззиваемата за продажбата на МПС, която е била опорочена, поради обстоятелства които вече са били коментирани и от друг съдебен състав при разглеждане на друго гражданско дело между страните, по повод на прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти в полза на П.

Х. Х.. Навеждат се доводи, че възражението за преклудиране на направеното възражение за 4 унищожаемост на договора за продажба на лек автомобил „*“ е неоснователно, с оглед на разпоредбата на чл. 32 ал.3 от ЗЗД. Иска се от състава на ОС Благоевград, да потвърди обжалваното решение на РС П. като правилно, обосновано и законосъобразно, като се претендират разноски пред въззивната съдебна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното:

РС П. е сезиран с искова молба от П. М. Х., ЕГН **********, на адрес в ***, срещу М. Ж.

Н., ЕГН **********, на адрес в ***.

Предявени са са разглеждане пред първоинстанционния съд кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

Иска се от съда да постанови решение с което да бъде признато за установено, че П. М. Х. е собственик, въз основа на Договор за покупко-продажба от 09.11.2020г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, на лек автомобил „*“, с ДКН *** и с рама № ***, както и М. Ж. Н. да бъде осъдена да му предаде владението на този автомобил, както и М. Ж. Н. да бъде осъдена да заплати на П. М. Х. сумата от 12 000лв.- обезщетение за периода от 01.10.2021г. до 19.11.2023г., поради това че ищецът е бил лишен от възможността да ползва лек автомобил „*“, с ДКН ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-20.11.2023г., до плащане на дължимото.