Решение № 1514 от 04.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. Пловдив, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330100596 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Е. Д. Г. (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на починалия ответник Д. Е. Г. с Определение № 260624/18.07.2022 г., постановено по делото) обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5780/26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10530/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, а именно: сумата в размер от 129, 57 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект с ИТН ******, находящ се гр. П., ул. „П. Ш.“ № ***, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до 24.06.2019 г. в размер на 16, 97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и Д. Е. Г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна 1 енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. „П. Ш.“ № ***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 129, 57 лв., представляваща топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.

Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът Д. Е. Г. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба – чрез назначения му от съда особен представител – адв. В. С., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва исковите претенции по основание и размер.

Оспорва съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните. Счита, че за процесния период е липсвало основание за доставяне на топлинна енергия и за нейното разпределение. Оспорва, че за процесния период е доставяна топлинна енергия в твърдяното количество и качество. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства и от изслушаните в производството по делото 2 съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница, обезщетение за забава и разноски по делото. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, релевирано в съдебното заседание, проведено на 30.03.2023 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК. За установяване на посоченото обстоятелство е приложено и платежно нареждане от 28.03.2023 г.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

В полза на ищеца се следват разноски, но такива не следва да бъдат присъдени, тъй като не се претендира заплащането им, като погасени в хода на процеса, в който смисъл е изявлението на процесуалния представител на ищеца.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, против Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул.

**** (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на починалия ответник Д. Е. Г. с Определение № 260624/18.07.2022 г., постановено по гр.д.

№ 18402/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав) обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5780/26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10530/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, а именно: сумата в размер от 129, 57 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект с ИТН ******, находящ се гр. П., ул. „П. Ш.“ № ***, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до 3

24.06.2019 г. в размер на 16, 97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2019 г., до окончателното й изплащане

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4