Решение № 402 от 09.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110164000 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу ....., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 131,16 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Мерцедес, с рег.№ ...., причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 16.05.2019г. в гр. София, бул. „Президент Линкълн“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 8.11.2019г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 64404/2019г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2019г. в гр. София, бул.

„Президент Линкълн“, л.а. Мерцедес, с рег.№ ...., управляван от водача Н. П., е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „....“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № ..., валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била образувана щета № 4... по повод настъпилото застрахователно събитие. След извършена оценка на щетите същите са оценени на стойност 131,16 лв., която сума ищецът заплатил на автосервиз, извършил по негово възлагане ремонт на автомобила, по банков път на 29.07.2019г. Ищецът поддържа, че 1 отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, но въпреки отправена до длъжника покана не получил плащане. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита и прави искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения за недоказаност на сочения от ищеца механизъм на ПТП и настъпване на щетите по застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, за когото поддържа, че в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с конкретните пътни условия. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска и претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.

Съгласно визираната норма основателността на предявения иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Като доказателство по делото е представена застрахователна полица № ..., ведно с добавък № 3/001 от 22.01.2019г., обективираща сключен на 26.06.2018г. между ищцовото дружество и Иванка П.а Владова договор за застраховка „....“, за л.а.

„Мерцедес“, модел „CLS 350 CDI“, с рег.№ Р1997ВС, по който впоследствие на 2 мястото на застрахования е встъпил нов собственик – Н. Л. П., както и е отразена промяна в рег.№ на застрахования автомобил и е вписан нов рег.№ ..... Полицата и добавъка към нея са представени в неподписани от застрахования екземпляри, като не се спори, че съставляват източник на валидно възникнало застрахователно правоотношение. В тази връзка съдът съобразява също, че по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност на сделката поради неспазване на законоустановената форма за действителност. Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него. Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в упражняване на права, респ. изпълнение на насрещните задължения по договора, сочи на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената застраховка. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“, в обсега на покрити рискове по която съгласно предвиденото в Общите условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, попадат случаите на причинени увреждания по застрахованото превозно средство в резултат от ПТП. Доколкото не са изчерпателно уредени, в така очертаната категория вредоносни събития, съобразно указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не е предвидена сред изключените от застрахователното покритие рискове.

Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 28.06.2018г. до 28.06.2019г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 49320 лв.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 16.05.2019г. застрахованият Н. П. е подал до ищеца заявление за настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на процесния автомобил, реализирано в гр. София на посочената дата, т.е. в срока на осигурено по договора застрахователно покритие, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа заявителят е посочил, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през дупка до ръба на шахта на пътното платно при движение по бул. „Президент Линкълн“ в посока от Околовръстен път към бул. „Овча купел“, като в резултат от същото по автомобила били нанесени щети – счупена предна лява джанта. По повод така декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 4.... Видно от изготвените по същата доклад и опис-заключение, експерти на 3 застрахователното дружество са констатирали увреда по предна лява джанта, налагаща ремонтни дейности, като са оценили щетите на стойност 131,16 лв. По възлагане от ищеца автомобилът е отремонтиран в сервиз на „Автопрогрес Плевен” ЕООД, като от представено преводно нареждане от 29.07.2019г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на посоченото дружество сумата от 131,16 лв. с указано основание за превода – плащане по заведената щета.

Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин.

За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. П., както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.

Свидетелят П. дава показания, че е участвал като водач на процесния автомобил в ПТП през 2019г. в гр. София. Заявява, че ПТП се е състояло на бул. „Президент Линкълн“, където движейки се към намиращ се в района автосервиз, попаднал в дупка на средата на пътното платно в неговата лента за движение. Уточнява, че на мястото на дупката не е имало налична поставена сигнализация. Движел се със скорост около 50 км./ч., като забелязал дупката едва след преминаване на автомобила през нея.

Посочва, че когато стигнал в сервиза, към който се бил отправил, установил уврежданията по автомобила – изкривена джанта на предна лява гума. Свързал се с представители на застрахователя, за да го уведоми за настъпилото ПТП.

Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано пряко от изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.

Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на тях, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП с участието на процесния автомобил, който е самокатастрофирал вследствие преминаване през неравност на пътното платно /дупка/. Ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства за налични пътни знаци или други обозначения, сигнализиращи водачите за неравности по пътя, поради което съдът приема въз основа на свидетелските показания да се доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обезопасен по подходящ начин.

Неоснователни са доводите на ответника, че при липсата на съставен официален документ – протокол за ПТП същото остава недоказано. Процесното ПТП не попада в 4 хипотезите по чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото на произшествието, поради което обстоятелствата по настъпването му подлежат на установяване в процеса с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.

От кредитираните свидетелски показания се установява, че в резултат от реализираното ПТП по процесния автомобил са причинени щети – увредена предна лява джанта. Показанията в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила, отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, които съответстват на сочените от свидетеля увредени детайли, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения механизъм на реализирането му.

При доказателствена тежест за ответника същият не представя доказателства за наличие на някоя от хипотезите по чл. 408, ал. 1 КЗ, при които в полза на застрахователя възниква правото да откаже плащане по застрахователния договор.