Решение № 3991 от 10.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3991 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110110478 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на Р. Н. П., ЕГН **********, действаща в лично качество и като законен представител на малолетните деца В. Т. П., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита спрямо молителката и децата, от ответника и баща на децата Т. И. П., ЕГН **********.

В молбата се твърди, че Р. Н. П. и ответникът живеели фактически на семейни начала от около 7 години. През различни периоди са се разделяли, но след това отново се събирали.

От връзката си имали две деца – В., роден на 05.02.2020 г. и Р., родена на 20.08.2025 г.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо молителката и децата:

На 06.09.2025 г. около 21:30 часа в семейното жилище, находящо се в *, ответникът започнал да блъска по прозореца, да крещи и да иска ключа за автомобила. Започнал да удря с юмруци по прозореца, да псува Р. П. с думите „ей сега ще ти еба майката; майка ти ще еба“ и да я заплашва с думите „ще ви избия“. Всичко това е станало пред очите на майка му и пред ушите на общите им деца. В. П. се разстроил и започнал да плаче, но ответникът продължавал да псува Р. с думите „майка ти ще еба“ и да чупи покъщнината – ваната на детето, хладилника, столове и други вещи; да крещи в лицето на Р. с думите „ще те убия“ и да блъска по вратата, в която били децата с юмруци през нея. Сочи се, че след като е бил подаден сигнал до тел. 112, ответникът се ядосал още повече и ударил Р. П. с коляно в корема, а само преди 17 дни претърпяла операция след раждането на детето Р.. Засилил се към майката на децата и я ударил в лявата страна на лицето с юмрук, като я хванал за гушата и започнал да я души, изричайки думите „извикай ги всичките“, като през цялото време майка му го дърпала за тениската. Твърди се, че изскочил през прозореца и започнал да крещи „ей сега ще ви избия“. В присъствието на полицаите ответникът продължил да крещи и да плюе по Р. П..

Твърди се, че гореописаният случай и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвикват страх за живота и здравето на молителката и на децата, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.

В хода на о.с.з. молителите, редовно призовани, явява се лично Р. Н. П.. Представлява 1 се от адв. И. И., чрез която поддържа сезиралата съда молба и моли за уважаването й, вкл. от името на двете деца.

Ответникът, редовно призована за същото о.с.з., явява се лично. Признава декларираните актове на насилие. Изразява съжаление. Обещава да съобрази поведението си за в бъдещ и тези актове на насилие да не се повторят. Моли да бъде извинен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до три месеца преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за възпитателските и родителските качества и способности, на който и да било от родителите.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.

В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителите насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН има по своята правна същност представлява доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.

В разглеждания казус молителите твърдят, че на 06.09.2025 г. в семейното им жилище, находящо се в гр. В., по отношение на тях са осъществени актове на физическо и психо-емоционално насилие от ответника, който не се спори по делото, че е партньор на Р.

П. и баща на двете деца, родени от съвместното им съжителство с нея, които факти се установяват и от представените удостоверения за раждане на децата.

В случая агресивното поведение на ответника на 06.09.2025 г. в гр. В., от една страна, не се опровергава от последния, доколкото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, от друга страна, се установи по несъмнен начин от представените и изискани писмени документи – справки от РП-В. и ОДМВР-гр. В.; показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели – призованият полицейски служител - свид. Х. Х. Н., майката на молителката Р. – свид. Р. К. К. и нейният съжител - свид. А. Р. Н., които посетили адреса на 06.09.2025 г. след подаден сигнал до тел. 112. Цялата доказателствена съвкупност е в унисон с декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.

Горепосочените случаи, анализирани съвкупно, проявяват белези на физическо, психическо и емоционално противоправно деяние на ответника, пряко към молителката Р. и косвено към двете деца, поради което и тъй като не могат да бъдат толерирани, те са съставомерни по ЗЗДН. За тях следва да се даде защита на пострадалите, която освен да я превентира следва да даде ясен сигнал на ответника за недопустимост на такова поведение.

Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната 2 отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.

Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като съдът не е обвързан от поисканите от пострадалото лице мерки. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.

В конкретния случай се касае за упражнено физическо и психо-емоционално насилие пряко върху молителката, в присъствието на двете деца, което се отличава с висок интензитет на въздействие върху пострадалите лица, имайки предвид обстоятелството, че физическото насилие е обусловило чувство на болка и страдание; актовете на насилие са осъществени в присъствието на двете малолетни деца, от които едното е родено едва на 20.08.2025 г.; актовете са осъществени в нетрезво състояние след употреба на огромно количество алкохол, като е видно от служебно изисканата справка за съдимост, че ответникът неведнъж е осъществявал противоправни деяния с висока степен на обществена опасност, наказуеми по НК, за които е осъждан с влезли в сила присъди по съответния ред, предвиден в НПК.

Крайният извод на съда е, че следва да се вземат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 от ЗЗНД за срок от 12 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19 от ЗЗДН по арг. от чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, т.е. за срок от 10 месеца.

При определяне на срока съдът съобрази самопризнанието на ответника; изразеното съжаление и желанието му да се поправи и превъзпита, които съдът квалифицира като смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Следва да се отбележи, че сама по себе си мярката по т. 1 е безсрочна и всяко нейно нарушение ще съставлява /обективно/ престъпление по Наказателния кодекс, което е основание за реализирането на наказателната отговорност на ответника чрез налагане на углавно наказание „лишаване от свобода“ – арг. от чл. 296 от НК.

Относно съдебно-деловодните разноски:

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна следва да се присъди държавна такса в размер от 25.00 лева, която остава в тежест на ответника.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в полза на молителите следва да се присъди сумата от 1 600.00 лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 100.00 лева депозит за призоваване на свидетели и 1 500.00 лева за хонорар за един адвокат.

Водим от горното, СЪДЪТ,

РЕШИ:

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА Т. И. П., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Н. П., ЕГН **********, действаща в лично качество и като законен представител на малолетните деца В. Т. П., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Т. И. П., ЕГН ********** да приближава за срок от 10 /десет/ месеца Р. Н. П., ЕГН ********** и децата В. Т. П., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 метра, както и следния адрес:

3

- * – жилището, в което молителите живеят, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Т. И. П., ЕГН **********, да осъществява контакт за срок от 10 /десет/ месеца с Р. Н. П., ЕГН ********** и децата В. Т. П., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

ОПРЕДЕЛЯ за срок от 10 /десет/ месеца местоживеенето на децата В. Т. П., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН **********, при тяхната майка Р. Н. П., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН ********** да заплати в полза на Р. Н. П., ЕГН ********** и децата В. Т. П., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН **********, сумата в размер на 1 600.00 лева /хиляда и шестстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.