Решение № 899 от 23.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Сливен, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230101693 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която, при условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени осъдителни искове с правно основание чл.61 от Закона за държавния служител и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че със заповед от 24.10.2022 г. служебното правоотношение на ищцата е прекратено, като със същата заповед било определено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в конкретно посочени размери. След обжалване на заповедта пред Административен съд – Сливен, последният обявил за нищожна заповедта, а впоследствие с решение на ВАС е оставено в сила решението на Административен съд – Сливен. На 26.02.2024 г. било депозирано до Председателя на управителния съвет на АПИ заявление от ищцата относно изплащане на обезщетение за оставане без работа и платен годишен отпуск. Сочи се, че не е искала да бъде възстановена на заеманата преди незаконното прекратяване на служебното правоотношение длъжност и няма възстановяване на длъжност. В резултат на заявлението, със заповед от 07.03.2024 г. било определено на ищцата да се изплати по чл. 61 от Закона за държавния служител обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 24.10.2022 г. до 21.06.2023 г. в размер на 13 дни. На 27.03.2024 г. по банкова сметка на ищцата постъпила сумата 850,47 лв. с основание – 1 обезщетение съгласно чл. 61 от Закона за държавния служител. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите, че размерът на полагащото се на ищцата обезщетение е в по-голям размер, като се сочи, че междувременно е бил определен нов размер на индивидуалните месечни заплати, а също така се сочи, че ищцата, като държавен служител и синдикален член във връзка с подписано споразумение за държавния служител, членовете на синдикатите в системата на АПИ, е определен редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и допълнителен годишен отпуск в размер на 11 работни дни. До датата на незаконното прекратяване на служебното правоотношение, ищцата ползвала седем дни платен годишен отпуск. Излагат се съображения за приложимостта на решение на СЕС и се сочи, че ищцата има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на назначаване на друга държавна служба.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата 1016,77 лв., представляваща неизплатената част от обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 24.10.2022 г. до 21.06.2023 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като се претендира и мораторна лихва в размер на 15,05 лв., за периода от 26.02.2024 г. до 02.04.2024 г. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност. Излагат се съображения в подкрепа на доводите за неоснователност на главния иск. Излагат се доводи, че платен годишен отпуск се дава за възстановяване на работник или служител, при реално полагане на труд, а в случая не е полаган труд през исковия период, при което не възниква право на платен отпуск, съответно право на обезщетение за неизползването му.

От съда се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като се претендират и разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа исковете по основание, а по отношение на размера ги изменя, като същите да се считат предявени за главница в размер на 1058,03 лева и за мораторна лихва в размерна 13,13 лева.

Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно 2 заседание от пълномощник, който поддържа становището за неоснователност на исковете. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № ЧР-СП-813/24.10.2022г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е прекратено служебното правоотношение с ищцата, която е заемала длъжност: финансов контрольор в Областно пътно управление - Сливен, Агенция „Пътна инфраструктура“, ранг IV старши. Заповедта е обявена за нищожна с решение № 292 от 31.07.2023г„ постановено по адм.д. № 407/2022г. по описа на Административен съд Сливен, потвърдено с решение № 2035 от 21.02.2024г., постановено по адм.д.

№ 10021/2023г. по описа на Върховен административен съд на Република България.

На 26.02.2024г. е депозирано до председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ заявление вх. № 94-00-529/26.02.2024г. от Б. С. С. относно изплащане на обезщетение за оставане без работа и платен годишен отпуск.

Със Заповед № ЧР-Сп-337/07.03.2024г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е прекратено служебното правоотношение с ищцата Б. С. С., считано от 07.03.2024г.

Съгласно чл.61, ал.2 от Закона за държавния служител е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Съгласно чл.61, ал.З ЗДСл размерът на паричното обезщетение по ал.2 се определя съобразно размера на основната заплата.

С постановление № 455 от 19.12.2022г. на МС са задължени председателят на АПИ и Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да определят нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в съответните ведомства, считано от 01.12.2022г. и основната месечна заплата за длъжността финансов контрольор, експертно ниво 5, степен 3 следва да е 2003 лв., определена от 1541 лева основна заплата х 30%увеличение“.

На ищцата се полагат 21 платен годишен отпуск за периода на 3 незаконното уволнение, за което след новото прекратяване на служебното правоотношение следва да й бъде заплатено допълнително сумата 1058,03 лева, представляваща неизплатената част от обезщетението.

В случая у приложимо на Решение на СЕС (първи състав), от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19. относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение, според което, не се допуска национална съдебна практика, по силата на която, работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, да няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа.

Поради изложеното главната искова претенция следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Основателността на главния иск обуславя основателност и на претенцията за лихва. за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 26.02.2024г. /дата па заявление №94-00-529/26.02.2024г./ до 02.04.2024г. /датата на исковата молба/ се явява основателна и доказана.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

С оглед изхода на процеса следва на ищеца да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1510 лева и не е прекомерно.

По правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 100 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 400 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ –София, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление:гр.София, пл.“Македония“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. С. с ЕГН-********** от ************, както следва:

4

- обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.61 ЗДСл за периода от 24.10.2022г. до 21.06.2023г. за 21 /двадесет и един/ дни в размер на 1 058,03 лева /хиляда петдесет и осем лева и три стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 02.04.2024г. до окончателното изплащане;

-мораторна лихва в размер на 13,13 лева /тринадесет лева и тринадесет стотинки/„

-сумата 1510 /хиляда петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ –София, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление:гр.София, пл.“Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съдСливен държавна такса в размер на 100 /сто/ лева и разноски за вещо лице в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5