Решение № 91 от 17.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Иванка П. Палашева в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600135 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба, подадена от подсъдимия П. Е. К. срещу присъда № 34 от 04.12.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 536/2023 г. по описа на РС – Б..

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. за виновен, в това, че в периода от месец януари 2021 година до месец февруари 2022 година, включително в гр.П., С. о. и от месец март 2022г до месец май 2023 година, включително в гр. Б., С. о., след като е осъден с решение по гр. дело № 1460 по описа за 2020г. на PC - Б., влязло в сила на 13.01.2021 г., да издържа свои низходящи - непълнолетния си син Е. П . К., роден на ********** г. и непълнолетната си дъщеря Н. П . К..а, родена на ********** г., като изплаща на всеки един от тях месечна издръжка в размер на 180 лева на месец чрез тяхната майка и законен представител Г. Г. И., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 29 месечни вноски за сина си Е. П. К. на стойност 5220 лева /пет хиляди двеста и двадесет лева/ и 29 месечни вноски за дъщеря си Н. П . К..а на стойност 5220 лева /пет хиляди двеста и двадесет лева/ или общо 58 броя месечни вноски за издръжка на двете деца на обща стойност 10 440 лева /десет хиляди четиристотин и четиридесет лева/, като деянието е 1 извършено повторно - след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /с присъда на РС- Б. от 23.12.2015 година по НОХД № 495/2015 г., влязла в сила на 08.01.2016 г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК/ - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК във връзка с чл.

58а ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Със същата присъда е наложено наказание „обществено порицание“, което да се изпълни, като след влизане на присъдата в сила, същата да се обяви на подходящо място в Кметството на гр. П..

Присъдата се атакува с единственото оплакване за несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се посочва, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон при извършената индивидуализация на наказанието, които били довели до несъответствие на определеното наказание с обществената опасност на деянието и на дееца.

Изложени са подробни съображения за приложимостта на чл. 55 от НК, предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, каквато преценка първоинстанционният съд не бил извършил. Предвид това, по същество е отправено искане въззивният съд да измени атакуваната присъда, като наложи на подсъдимия единствено наказание „Пробация“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият К. се явява лично и се представлява от служебния защитник адв. П. Д., която поддържа подадената въззивна жалба на доводите изложени в нея и представя доказателства за платени по три вноски на двете деца, за период извън инкриминирания.

Защита моли подадената жалба да бъде уважена като поддържа становището изразено в нея, че подсъдимият не е лице със завишена степен на обществена опасност, няма трайно формирана нагласа за престъпна дейност и има желание да издържа своите деца. В тази връзка моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като предвид многоборйните смекгчаващи обсотоятелства и на основание чл. 55, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода бъде заменено с пробация.

Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата като неоснователна.

Частните обвинители Н. П. К..а и Е. П. К., действащи чрез своята майка и законен предсатвител Г. Г. И., както и техният повереник – а. не се явяват в откритото заседание на въззивната инстанция.

В последната си дума подсъдимият К. моли за намаляване на наложеното с атакуваната присъда наказание.

Софийски окръжен съд, след като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното.

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за 2 което се е явило направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК от подсъдимия П.

Е. К. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетеля Г. И., както и писмените доказателства: преписи от съдебни актове; удостоверения за раждане на двете деца; справки от НОИ и ТД на НАП, писмо от Дирекция „Бюро по труда“ – Б.; декларация за семейно и материално положение на подсъдимия К.; справка за съдимост.

Въз основа на самопризнанията на подсъдимия К. и на останалите събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които подкрепят обсъжданите самопризнания, настоящата инстанция приема за установена следната релевантна фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Е. К. е роден на ********** г. в гр. П., с постоянен адрес в гр. П., обл. С., ул. “В. Ц.“ № **, българин, български гражданин, със средно-специално образование, безработен, женен, с ЕГН **********.

Същият е осъждан - с присъда на PC - Б. от 23.12.2015 г., влязла в сила на 08.01.2016 г., за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода" от 8 месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от 3 години, както и с присъда на РС – Б. от 25.04.2023 г., влязла в сила на 08.01.2024 г., за престъпление по чл 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за което му били наложени наказанията пробация и обществено порицание. Следва да се отбележи, че последната посочена присъда е била обжалвана и е влязла в сила след като е постановен атакуваният в настоящото производство съдебен акт, но преди образуването на въззивното дело, съответно преди произнасянето от настоящия състав.

На ********** година от съвместното съжителство на подсъдимия П. Е.

К. и свидетелката Г. Г. И., се родили частните обвинители - Е. П . К. и Н. П.

К..а.

През 2012 година подсъдимият К. исвидетелката И. се разделили, като двете им деца, останали да живеят при майка си в гр. П., община П., област С., ж. к. "С.". След раздялата подсъдимият К. престанал да осигурява средства за издръжката на двете си деца, по повод на което свидетелката И. сезирала PC Б. и било образувано гр. дело № 1216/2013 г. по описа на съда. С решение по посоченото дело подсъдимият П. К. бил осъден да заплаща на своите деца ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. за всяко от тях, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. През 2017 г. с решение по гражданско дело № 51/2017 г. на Районен съд — Б., влязло в сила на 05.04.2017 г., размерът на дължимата от подсъдимия К. издръжка бил 3 увеличен на 115 лева на месец, за всяко дете. След това с определение от 13.01.2021 г. по гр. дело № 1460 по описа за 2020 г. на PC - Б., влязло в сила на 13.01.2021 г., е изменена постановената издръжка, като същата е увеличена на 180,00 лева месечно за всяко едно от двете деца, платими чрез тяхната майка – свидетелката И.. Подсъдимият К. трябвало да заплаща дължимата от него издръжка на адреса по местоживеене на свидетелката И. в гр. П., община П., област С..

След влизане в сила решенията по горецитираните граждански дела, подсъдимият не изпълнявал редовно задължението си за изплащане на издръжка, като в периода от месец януари 2021 г. до месец май 2023 г., същия не изплатил 29 дължими вноски за издръжка на частния обвинител Е. П. К. и 29 дължими вноски за издръжка на частния обвинител Н. П. К..а, всичките в размер от по 180 лева.

По този начин, подсъдимият К. не е изпълнил задължението си за издръжка за посочения период в размер на общо 58 месечни вноски, на обща стойност от 10 440 лева.

От приложените по делото справки от НОИ, НАП и Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че подсъдимият К. е бил в трудови правоотношения в периода от 22.02.2021 г. до 20.03.2023 г. , като от 27.03.2023 г. е регистриран като безработен във филиал П. на Дирекция „Бюро по труда“.

За да възприеме описаната фактическа обстановка, първостепенният съд правилно е извършил изискуемата се от закона преценка, че направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство годни доказателства. В хипотезата на съкратеното съдебно следствие по чл.

371, т. 2 от НПК не е необходимо извършването на доказателствен анализ, а само положителен и обоснован отговор на въпроса, дали признанието на изложените в обвинителния акт факти, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и дали приобщените в първата фаза на процеса доказателствени материали са валидно събрани и достатъчни за разкриване на обективната истина. В този смисъл първоинстанционният съд не извършва анализ на доказателствените източници, какъвто се изисква съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, а само обективира изводите си за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението и посочва доказателствената основа за този извод, както е сторил и съставът на РС - Б.. За въззивната инстанция също не е налице задължение да извършва анализ на доказателствата, като единствено следва да провери верността и обосноваността на извода на първия съд за наличието на основания за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

Законосъобразен е изводът на районния съд, че самопризнанието, направено от подсъдимия К. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Същевременно напълно правилно първоинстанционният съд е извел, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното 4 производство доказателства, като те в достатъчна степен обосновават фактите, очертани в обвинителния акт.

При така установената фактическа обстановка и след самостоятелна преценка на всички релевантни за делото обстоятелства, настоящият въззивен състав на СОС се солидаризира изцяло с изводите на първата инстанция, касателно обективната и субективната съставомерност на стореното от подсъдимия П. К..

От обективна страна безспорно се установи, че за периода от месец януари 2021 г. до месец май 2023 г., подсъдимият К., след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа своите низходящи (определение по гр. д. № 1460/2020 г. по описа на РС – Б., с което е одобрена постигнатата спогодба) съзнателно не е изпълнил това свое задължение, като не е заплатил 29 месечни вноски в размер от 180 лева за издръжка на дъщеря си Н. К. и 29 месечни вноски в размер от 180 лева за издръжка на сина си Е. К. или общо 58 броя месечни вноски за издръжка на двете си деца на обща стойност 10 440 лева, и деянието му е извършено повторно – след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (присъда от 23.12.2015 г. на РС Б., постановена по НОХД № 495/2015 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 08.01.2016 г.).