Решение № 837 от 10.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Варна, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110100190 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу "Ю." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., искове, както следва:

- с правно основание чл. 262, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 10 785,43 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периодите от 01.06.2021 г. до 06.07.2021 г., от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., от 16.05.2022 г. до 30.09.2022 г. и от 01.06.2023 г. до 31.08.2023 г., от която сума: 760,76 лева – за месец юни 2021 г., 181,84 лева – за месец юли 2021 г., 1462,50 лева – за месец септември 2021 г., 519,70 лева – за месец май 2022 г., 831,00 лева – за месец юни 2022 г., 960,09 лева – за месец юли 2022 г., 911,68 лева – за месец август 2022 г., 968,16 лева – за месец септември 2022 г., 912,99 лева – за месец юни 2023 г., 1690,05 лева – за месец юли 2023 г. и 1586,66 лева – за месец август 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на заплати на ищеца сумата в общ размер на 1311,31 лева, представляваща мораторна лихва върху вземанията за положен извънреден труд, включваща: 194,89 лева за периода от 26.07.2022 г. до 23.11.2023 г.

– мораторна лихва върху дължимата сума от 760,76 лева за месец юни 2021 г., 45,02 лева за 1 периода от 26.08.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 181,84 лева за месец юли 2021 г., 337,29 лева за периода от 26.10.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 1462,50 лева за месец септември 2021 г., 84,77 лева за периода от 26.06.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 519,70 лева за месец май 2022 г., 128,63 лева за периода от 26.07.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 831,00 лева за месец юни 2022 г., 140,36 лева за периода от 26.08.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 960,09 лева за месец юли 2022 г., 125,42 лева за периода от 26.09.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 911,68 лева за месец август 2022 г., 125,12 лева за периода от 26.10.2022 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 968,16 лева за месец септември 2022 г., 40,26 лева за периода от 26.07.2023 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 912,99 лева за месец юни 2023 г., 55,43 лева за периода от 26.08.2023 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 1690,05 лева за месец юли 2023 г., 34,12 лева за периода от 26.09.2023 г. до 23.11.2023 г. - мораторна лихва върху дължимата сума от 1586,66 лева за месец август 2023 г.;

- с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 798,72 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по Договор № 240/21.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на заплати на ищеца сумата от 8,44 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение от 798,72 лева за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 26.10.2023 г. до 23.11.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд при ответното дружество по силата на трудов договор № 240/21.05.2023 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ на длъжност "....", при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Сочи, че мястото му на работа било плаж ..... Излага, че с Допълнително споразумение от 30.06.2023 г. ищецът и ответното дружество се споразумели, считано от 01.07.2023 г., ищецът да изпълнява длъжността си на плаж „П.“, к.к. „Златни пясъци“, с работно време четири часа дневно.

Твърди, че основното му трудово възнаграждение било в размер на 780,00 лева месечно - или минималната работна заплата за страната, като било договорено и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% върху основното трудово възнаграждение за всяка година стаж на същата или сходна длъжност. Ищецът имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение бил еднакъв и за двете страни – три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Заявява, че трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 226/31.08.2023 г., считано от 01.09.2023 г., като в заповедта било посочено от работодателя, 2 че същото е прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищецът обаче счита, че посоченото основание не е налице и не е спазено изискването на закона. Твърди, че не е подавал молба за прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на срока на договора. Не му е връчвано и предизвестие.

Поддържа, че при липса на посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят му дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие за периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2023 г.

Ищецът излага, че е работил при ответното дружество и през 2021 г. и 2022 г., също на длъжност "....".

През 2021 г. бил назначен с ТД № 077/28.05.2021 г., считано от 01.06.2021 г., на осемчасов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален опит в размер на 0,6 % върху основното трудово възнаграждение за всяка година стаж на същата или сходна длъжност. Твърди, че имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение бил еднакъв и за двете страни – три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Сочи, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 07.07.2021 г., по взаимно съгласие, като на 30.08.2021 г. страните сключили ТД № 702 за длъжността "....", на четиричасов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 325,00 лева, при идентичност на останалите уговорки с тези в ТД № 077/28.05.2021 г.

През 2022 г. ищецът работил по ТД № 137/13.05.2022 г., считано от 16.05.2022 г., на осемчасов работен ден, при петдневна работна седмица, на плаж .... до 01.07.2022 г., а от 01.07.2022 г. - на плаж „П.“ в к.к. „Златни пясъци“, като промяната на месторабота била уговорена с допълнително споразумение от 30.06.2022 г. С допълнително споразумение от 29.08.2022 г. мястото на работа на ищеца отново било изменено на плаж „....“, считано от 01.09.2022 г. Сочи, че било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален опит в размер на 0,6 % върху основното трудово възнаграждение за всяка година стаж на същата или сходна длъжност. Твърди, че имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение бил еднакъв и за двете страни – три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Заявява, че това трудово правоотношение било прекратено поради изтичане срока на договора, считано от 01.10.2022 г.

Ищецът твърди, че по време на гореописаните трудови правоотношения е полагал труд повече от уговореното, като заявява, че е работил всеки ден по десет часа. Застъпва, че работодателят не е начислил и заплатил отработения от него извънреден труд през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., поради което ищецът претендира заплащане на същия.

Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество "Ю." ЕООД, депозира отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

3

Сочи, че трудовият договор с ищеца през 2023 г. е прекратен по взаимно съгласие, след подадена молба за неговото прекратяване от Т. Т.. Заявява, че последният не е полагал извънреден труд. Твърди, че ответното дружество има десетки служители, които работят по график и им се заплаща по ведомост. Излага, че Т. е полагал допълнителен труд през процесните периоди, но по трудови договори с други работодатели, както следва: за 2021 г.– с „К. **“ ЕООД, за 2022 г. – с „....“ ЕООД, за 2023 г. – с „П. **“, последните две дружества с едноличен собственик едноличният собственик и на ответното дружество – А. А., като за положения труд ищецът е получил и съответно възнаграждение.

Настоява за отхвърляне на ищцовите претенции.

В съдебно заседание ищецът Т. В. Т. се явява лично и се представлява от адв. С. П. от АК – Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът "Ю." ЕООД се представлява от адв. К. К. от АК – Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата. Заявява, че не претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Трудов договор № 077/28.05.2021 г., сключен между "Ю." ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано от 01.06.2021 г. до 01.10.2021 г., да изпълнява длъжността „.....” с място на работа: морски плаж .... - Варна, с работно време: 8 часа, основно трудово възнаграждение: 650 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

С Допълнително споразумение от 28.06.2021 г. към Трудов договор № 077/28.05.2021 г. мястото на работа на работника/служителя, считано от 01.07.2021 г., е променено на: к.к.

„Златни пясъци“ – плаж „П.“.

Със Заповед № 062/07.07.2021 г. за прекратяване на Трудов договор № 077/28.05.2021 г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ длъжността "....", е прекратено, считано от 07.07.2021 г., по взаимно съгласие на страните.

Видно от Трудов договор № 122/30.08.2021 г., сключен между "Ю." ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано от 01.09.2021 г. до 01.10.2021 г., да изпълнява длъжността „.....” с място на работа: морски плаж .... - Варна, с работно време: 4 часа, основно трудово възнаграждение: 325 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

Със Заповед № 109/28.09.2021 г. за прекратяване на Трудов договор № 122/30.08.2021 г. трудовото правоотношение на Т. В. Т., изпълняващ длъжността "....", е прекратено, считано от 01.10.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок.

Видно от Трудов договор № 137/13.05.2022 г., сключен между "Ю." ЕООД – работодател, и Т. В. Т. – работник/служител, със същия работодателят възлага, а работникът/служителят приема, считано от 16.05.2022 г. до 01.10.2022 г., да изпълнява длъжността „.....” с място на работа: морски плаж .... - Варна, с работно време: 8 часа, основно трудово възнаграждение: 710 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работна заплата, и с допълнително възнаграждение за 4 придобит трудов стаж и опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

С Допълнително споразумение от 30.06.2022 г. към Трудов договор № 137/13.05.2022 г. мястото на работа на работника/служителя, считано от 01.07.2022 г., е променено на: к.к.