Решение № 221 от 27.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900623 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба № 22408/29.09.2022г. от “Прокредит Банк /България/“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Тодор Александров“, № 26, срещу Д. С. И., ЕГН ********** и В. Й. И., ЕГН **********, двамата от *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 25723.45 лева (след допуснато в о.с.з. на 18.09.2023г. изменение на иска), представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2014 г. между него и кредитополучателя „Дани-2002“ ЕООД е сключен процесният договор за банков кредит № 056-1002774 при ОУ, по силата на който той е предоставил на посоченото дружество овърдрафт в размер на 50 000 лв. за оборотни средства срещу насрещното негово задължение да върне ползваната сума заедно с възнаградителна лихва при ГЛП, формиран от шестмесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 8,5 пункта, но не по-малко от 9 %. Твърди, че ответниците Д. С. И. и В. Й. И. са солидарни длъжници по кредита, наред с кредитополучателя. Сочи, че на 31.03.2014 г. средствата по кредита са преведени по банкова сметка на кредитополучателя, като падежът на задължението за главница е договорено на 04.04.2024 г. Твърди, че погасяването на кредита е уговорено автоматично, чрез постъпленията по разплащателната сметка, а годишната лихва се начислява на база реален брой дни (360) върху усвоената част от кредита, като олихвяването се извършва ежедневно, но лихвата е платима ежемесечно в първия работен ден на следващия месец. Твърди, че при забава в плащането на определена вноска за 1 дължима лихва, длъжниците по кредита дължат обезщетение за забава в размер, съобразно приложимата към договора Тарифа. Поддържа, че последното плащане по кредита е извършено на 15.11.2017 г. от солидарния длъжник В. И., след което плащанията са преустановени. С исковата молба прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 27 от ОУ – поради неизпълнение на паричните задължения на длъжниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище за недопустимост на исковете срещу ответницата В. И., срещу която са били предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за същите суми в общ размер на 25723,45 лв., които са отхвърлени с влязло в сила решение № 260006/11.01.2021 г. по т.д. № 1458/2019 г. на ВОС. Оспорват предявените искове и като неоснователни.

Поддържат, че банката умишлено е осуетила възможността за предсрочно погасяване на кредита. В тази връзка твърдят, че предоставеният овърдрафт е трансформиран в кредит с анюитетни вноски, платими съгласно погасителен план, с което банката еднолично е започнала да отнася платените от длъжниците суми като вноски и така е увеличила задължението с неколкократно претендирани наказателни лихви за забава. Сочат, че тази промяна е извършена едностранно от банката и по никакъв начин не е доведена до знанието им. Поддържат, че липсва виновно неизпълнение на договорните им задължения и неоснователно са натоварени със заплащане на претендираната наказателна лихва. Оспорват обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Считат, че не дължат процесните суми още поради преструктурирането на кредита, в което те не са участвали и което е довело до промяна в индивидуализацията (основание и размер) на задълженията по кредита, за които те са се задължили солидарно с кредитополучателя.

С оглед отстраняване на временните процесуални пречки по движението на делото след спирането му по реда на чл.229, ал.1, т. 2 от ГПК е постъпила молба №26132/18.10.2024г. от ищеца, с която прави искане за конституиране на наследника на починалия в хода на процеса ответник Д. С.

И. – Й. Д. И., като уточнява, че претендира за осъждането му да заплати ½ от главницата солидарно с другия ответник – В. Й. И..

С определение №1385/22.10.2024г. ответникът Д. С. И. с ЕГН **********, поч. на 09.03.2024г., е заличен като страна в производството и на основание чл.227 от ГПК вместо него като негови универсални правоприемници са конституирани В. Й. И. с ЕГН ********** – съпруга и Й.

Д. И. с ЕГН ********** - син.

С влязло в сила на 24.04.2025г. Определение №4701/28.03.2025г., е прекратено производството по първоначално предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1381.76 лева (след допуснато в о.с.з. на 18.09.2023г. изменение на иска), представляваща наказателна лихва върху главница от 25723.45 лева, уговорена в чл. 10, буква „а“ от ОУ към Договор за банков кредит 056-774/28.03.2014г., на основание чл.232 от ГПК

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че съгласно Договор за овърдрафт №0561002774/28.03.2014г., сключен между „Прокредит Банк (България)”ЕАД с 2

ЕИК 130598160 - като кредитор и „Дани 2002”ЕООД с ЕИК 103775794, представлявано от управителя Д. С. И. - като кредитополучател, банката се е задължила да предостави кредит в размер на 50000 лева под формата на овърдрафт по разплащателна сметка на клиента в банката, с цел осигуряване на оборотни средства – плащане на СМЗ, с краен срок на издължаване на главницата – на 04.04.2024г., срещу годишна лихва в размер на шестмесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 8.50 пункта, но не по-малко от 9.00 %. Договорът е подписан от Д. С. И. и В. Й. И. в качеството им на солидарни длъжници.

По силата на сключения договор кредитополучателят се е задължил многократно да усвоява и погасява суми до максимално разрешения размер, като постъпленията по разплащателната сметка автоматично погасяват съответната част от овърдрафта (чл. 4.1.). В чл.4.2. е уговорено правото на банката при настъпили или вероятност да настъпят неблагоприятни промени във финансовото състояние или правния статут на кредитополучателя, едностранно да преустанови усвояване на средства от овърдрафта и да трансформира усвоената сума в анюитетен кредит. В този случай кредитополучателят се задължава да погаси всички усвоени суми и дължими лихви в предоставения от банката срок. Според чл.6.1. банката има право след извършване на финансов мониторинг, съгласно Общите условия за кредитиране, да вземе решение за преобразуване на овърдрафта в кредит на вноски за срок до 36 месеца при лихва шест-месечния Юрибор плюс 8.50 пункта надбавка, но не по-нисък от 9%.

По делото е представен препис от приложимите Общи условия за кредитиране, станали неразделна част от договора, по силата на съдържащите се в него изрични изявления на длъжниците. Според чл.26 от ОУ банката има право да извършва финансов мониторинг минимум веднъж годишно с цел да провери стабилността на финансовото състояние на кредитополучателя и солидарните длъжници, като има право да разреши усвояване на нови суми в рамките на договорения кредитен лимит и да промени срока, лихвата или таксите по кредита или да откаже усвояване на нови суми, без да мотивира отказа си. В случай, че кредитополучателят не е съгласен с промените, той има право да погаси усвоените до момента суми в 30 дневен срок от поставяне на уведомление на страницата му в системата за интернет банкиране без такса за предсрочно погасяване. В случай, че са усвоени суми от кредитния лимит банката има право да позволи ползването на овърдрафта при намален лимит или да изиска пълното му погасяване под формата на кредит на вноски в срок до 36 месеца.

С влезли в сила съответно на 26.02.2021г. и 23.08.2022г. Решение №260006/11.01.2021г. по т.д. №1458/2019г. на ВОС и Решение

№311/22.07.2022г. по т.д. №144/2021г. са отхвърлени исковете на „Прокредит Банк (България)”ЕАД срещу В. Й. И., съответно срещу Д. С. И., с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на сумата от 25723.45 лева, представляваща падежирала главница по Договор за банков кредит №056-1002774/28.03.2014г., ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 17.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 56.83 лева, представляваща възнаградителна лихва с падежи съответно 09.09.2018г. и 09.10.2018г., сумата от 1011.32 лева, представляваща неустойка за забава за периода 15.08.2017г. – 28.05.2019г., сумата от 1950 лева, представляваща месечни такси за периода м.04.2018г. – м.05.2019г., сумата от 25 лева, 3 представляваща такса вписване удостоверение и сумата от 395.38 лева, представляваща неустойка за забава върху начислени такси за периода 30.04.2018г. – 28.05.2019г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №601/20.06.2019г. по ч.гр.д. №902/2019г. по описа на РС-Провадия, поправена по реда на чл.247 от ГПК с Определение №457/01.06.2020г.

Видно от представеното удостоверение за наследници, първоначалният ответник Д. С. И. е починал в хода на процеса на 09.03.2024 г. и като негови наследници по закон се легитимират другият ответник В. Й. И. – съпруга и Й.

Д. И. – син.

От заключението по допуснатата първоначална

ССЕ с вх.№66523/08.09.2023г. се установява, че на кредитополучателя е предоставен кредит от типа „овърдрафт" с лимит до 50 000,00 лв., който е усвояван и погасяван многократно в периода от 31.03.2014г. до 11.04.2016г. От сметката са събрани 10 225,40 лв. договорни лихви, 831,45 лв. наказателна лихва 3005,54 лв. просрочена лихва, редовна главница - 8 325,30 лв. и просрочена главница - 15 951,25 лв. общо. Последното плащане е извършено на 15.11.2017г. На 11.04.2016г. банката е трансформирала кредита от тип „овърдрафт" в анюитететн кредит в размер на 50 000,00 лв. при възнаградителна лихва от 9% с погасителен план с различни погасителни вноски, включващи главница и лихви за срок от 30 месеца и крайна дата на издължаване - 09.10.2018г. на основание чл.4.2. и чл.6.1. от Договор овърдрафт №056-1002774/28.03.2014г. и чл.26 от Общите условия. Към датата на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер на 25 723,45 лв.

Допуснатата допълнителна ССЕ в заключение с вх. №11199/16.04.2025г. изчислява непогасения остатък от главницата в три варианта: 1./ при условията на анюитетен кредит след трансформация на овърдрафта – 25723.45 лева (Приложение №1), 2./ без съобразяване на трансформацията на кредита в анюитетен и без начисляване на неустойка за забава върху главницата, но след приспадане на всички извършени плащания – 25558.60 лева (Приложение №3) и 3./ без съобразяване на трансформацията на кредита в анюитетен, но при начисляване на неустойка за забава върху главницата в размер на 5% 28545.86 лева (Приложение №4 и №5). След трансформиране на кредита в анюитетен банката не е начислявала възнаградителна лихва върху главницата за периода от 09.11.2017 г. - 01.09.2018 г., поради което вещото лице счита, че първият вариант е по-облекчен за кредитополучателя.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ съдът намира за допустим, независимо от наличието на влезли в сила решения за отхвърляне на иск по чл.422 от ГПК относно процесното вземане. В мотивите на решенията вземането на ищеца за главница е прието за доказано по основание и размер, но не и досежно неговата изискуемост, поради липсата на доказателства за уведомяване на солидарните длъжници за трансформиране на овърдравта в анюитетен кредит. Предмет на настоящото производство са осъдителни искове, които са основани на новонастъпили факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо на решенията, а именно за настъпила с исковата молба предсрочна изискуемост, а впоследствие за настъпил в хода на процеса на 04.04.2024 г. краен падеж на задължението .