Решение № 135 от 21.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Перник, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора АЛБЕНА Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100725 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 7255/17.11.2025 г., подадена от Х.

Л. К. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат Г. М. срещу Прокуратурата на Република България, с която искова молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 100 000 лева (51 129.19 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 5 096.95 лева (2 606.03 евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на воденото срещу ищеца по повдигнати от ответника обвинения по наказателно производство по ПП № 36/2019 г. по описа на СП, ДП № 1/2019 г. по описа на ТС „БОП“ гр.

Перник, приключило с частично прекратяване на това наказателно производство с постановление от 24.11.2020 г., постановено по описаната ПП № 36/2019 г. по описа на СП; както и законната лихва върху посочените суми, считано от 24.11.2020 г. до окончателното им изплащане; а така също и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бивш ***, считано от ***.

На 04.04.2019 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 1/2019 г. на ТС „БОП“ – Перник за участие в организирана престъпна група с користна цел за получаване на подкупи (чл. 321 и чл. 301 НК), заедно с шестима свои колеги. На 03.04.2019 г. бил задържан на работното си място и принудително отведен в ОДМВР-Перник. По време на разпит от служители на ТС „БОП“ бил унижаван, държан в неведение за причината за задържането и заплашван с дългогодишен затвор, като е подканван „да си признае всичко“. Първоначално 1 бил задържан за 24 часа по ЗМВР, след това за 72 часа с постановление на прокуратурата.

Докато бил задържан, на 03.04.2019 г. в дома му било извършено претърсване „по неотложност“ в продължение на над три часа, в присъствието на съпругата му. Поведението на полицаите било обидно и арогантно, като обърнали дома му „наопаки“. Без правно основание били иззети лични спестявания на дъщеря му в размер на 8 775 лв., 380 евро и 25 турски лири. По отношение на ищеца били наложени принудителни мерки: забрана да напуска пределите на Република България, считано от 10.04.2019 г.; отнето му било разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и били иззети трите му ловни оръжия (от 23.04.2019 г.), което лишило ищеца от неговото хоби. На 10.04.2019 г. ищецът бил принуден от директора на *** да подаде заявление за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, вследствие на което загубил работата си (***) след близо 20 години служба. Заради наложената забрана за напускане на страната, ищецът бил принуден да се откаже от планирано туристическо пътуване до Италия (05.05.2019 г. – 12.05.2019 г.), за което заплатил 2 044.86 лв. като туристическата агенция му удържала неустойка в размер на 1 096.95 лв. На 24.11.2020 г. (след година и половина разследване) досъдебното производство било прекратено спрямо ищеца поради липса на достатъчно събрани доказателства за поддържане на обвинението – прокуратурата приела, че „първоначалните доказателства... се явяват оскъдни и непотвърдени“.

Вследствие на незаконното му привличане като обвиняем, ищецът претърпял неимуществени вреди. Изпитвал страх от осъдителна присъда, стрес и безпокойство, довели до здравословни проблеми, безсъние и депресия. Претърпял унижение и срам от семейството си, което тежко преживяло факта, че бил обвиняем. Затворил се в себе си и започнал да избягва близките си. Обвинението (за подкуп) било широко отразено в медиите и предизвикало силна морална укоримост в обществото, на което ищецът трябвало да обяснява своята невинност. Срината била репутацията му на държавен служител, изпълнявал стриктно задълженията си 20 години, включително като ***. Вследствие на действията на прокуратурата, ищецът бил превърнат „в тъмна и непозната личност“ в очите на дъщеря си. Отнемането на ловното му право и оръжията за две години го лишило от любимото му хоби и физическа активност.

Ищецът претърпял и имуществени вреди в общ размер на 5 096.95 лв. (2 606.03 евро), от които адвокатски хонорар от 4 000 лв. (2 045.17 евро) и неустойка за провалено пътуване от 1 096.95 лв. (560.86 евро).

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Прокуратурата на Република България е подал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователени и недоказани по основание и размер.

Оспорва основанието на иска, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за това, че постановлението от 24.11.2020 г. за прекратяване на наказателното производство придобило стабилност. Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже твърдените вреди, непосредствената причинна връзка между вредите и обвинението, както и размера на вредите.

2

Претендираната сума от 100 000 лв. (51 129.19 евро) за неимуществени вреди била прекомерно завишена и не била съобразена с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

Липсвали доказателства за твърдените дати на привличане като обвиняем, както и за 24часовото и 72-часовото задържане. Спрямо ищеца, освен забрана за напускане на РБ, не била налагана друга мярка за процесуална принуда. Не били ангажирани доказателства за интензивно провеждани процесуални действия с негово участие. Решението за отнемане на оръжието било взето от административен орган (Началник на 01 РУ), който действал в кръга на своята оперативна самостоятелност и за вреди от действия на трето лице прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря. Служебното правоотношение на ищеца било прекратено по взаимно съгласие (чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДС), а не по искане на органите на прокуратурата.

Исковата претенция за имуществени вреди (адвокатски хонорар и неустойка за пътуване) била напълно недоказана. Липсвали доказателства за договорено и реално изплатено възнаграждение в размер на 4 000 лв., както и за заплатена неустойка за пътуване в размер на 1 096.95 лв. и направено искане до разследващите органи за разрешение за пътуване до Италия, съответно отказ от страна на разследващите органи.

Относно началния момент на претендираната законна лихва възразява, че същата била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване придобило стабилност (влязло в сила), а не от датата на издаването му (24.11.2020 г.), а за датата на стабилност липсвали доказателства.

Прави възражение за изтекла погасителна давност (тригодишен срок) по отношение на акцесорните претенции за законна лихва за периода от 24.11.2020 г. до 17.11.2023 г.

В хода на устните състезания ищецът чрез адвокат Г. М. поддържа исковете си и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Впоследствие представя и писмена защита. От своя страна, Прокуратурата на Република България чрез прокурор А. Т. поддържа отговора си, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира така предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесуално допустими и разглеждайки ги по същество приема следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 04.04.2019 г. по досъдебно производство № 1/2019 г. по описа на ТС „БОП“ – Перник, пр. пр. № 36/2019 г. на Специализираната прокуратура, ищецът Х. Л. К. е привлечен в качеството на обвиняем с обвинение по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК за това, че в периода от неустановена дата през месец май 2018 г. до 03.04.2019 г. на територията на област *** и Република България е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел за извършване на престъпления по чл. 301 НК. В постановлението изрично е посочено, че не са 3 налице основания за прекратяване на наказателното производство към този момент.

Постановлението е предявено лично на обвиняемия на 04.04.2019 г. в 18:15 часа, в присъствието на защитник, при което на обвиняемия са разяснени правата му по НПК, включително правото на защитник, правото да дава или да отказва обяснения и правото да участва в процесуалните действия. В постановлението е прието, че организираната престъпна група е била структурирано трайно сдружение на повече от три лица, в която са участвали служители на *** и свързано търговско дружество – посочени са конкретни лица, включително: К.А.З. – ръководител; Й.Ц.П.; Д.С.Д.; Т.Н.Г.; Л.А.П.; М.А.П., както и ищеца.

Предния ден, на 03.04.2019 г. в 17:10 часа в ***, със заповед за задържане на лице от същата дата, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е разпоредено задържането на ищеца поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 321 НК (участие в организирана престъпна група), във връзка с престъпления по чл. 301 НК. В заповедта е отразено, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3–5 ЗМВР, включително право да бъде информирано за основанията за задържането, право на адвокатска защита и право да обжалва задържането. Налице е подпис за получаване на екземпляр от заповедта, в която и изрично е отбелязано, че лицето е освободено на 04.04.2019 г. в 16:45 часа.

От протокол за претърсване и изземване от 03.04.2019 г. се установява, че на същата дата в жилището на ищеца е било извършено процесуално-следствено действие – претърсване и изземване, при което са иззети 8 775 лв., 380 евро и 25 турски лири.

С постановление от 08.04.2019 г., видно и от удостоверение от 03.05.2019 г. на Специализираната прокуратура, спрямо ищеца (след привличането му като обвиняем) е била наложена мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 НПК – забрана за напускане пределите на Република България.

От протокол за приемане на ОБВВПИ от 22.04.2019 г.; решение № 1920з-57/23.04.2019 г. на Началника на Първо РУ – ОДМВР Перник и разписка от 22.04.2021 г., се установява, че на ищеца е било отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие; като неговите оръжия са били фактически иззети, а впоследствие, на 22.04.2021 г., същите са му били върнати.

Видно от заявление вх. № *** и заповед № ***, на 10.04.2019 г. ищецът е подал заявление за прекратяване на служебното си правоотношение и със същата дата е издадена заповед на изп. Директор на ***, с което то е прекратено, считано от 11.04.2019 г.

От служебна бележка от туристическа агенция „***“, удостоверение на МВР и кореспонденция със застраховател, се установява, че е била извършена резервация за туристическо пътуване в Италия за периода 05.05.2019 г. – 12.05.2019 г. за двама туристи – ищеца и съпругата му К.М. К., което пътуване е било анулирано и във връзка с това е била начислена в тежест на последните неустойка в размер на 1 096.95 лева.

С постановление на прокурор при СП за частично прекратяване на наказателното производство от 24.11.2020 г., наказателното производство спрямо ищеца е прекратено поради липса на доказателства, достатъчни за поддържане на обвинението – с 4 постановлението е прието, че първоначалните доказателства са оскъдни и непотвърдени и не са установени данни за участие на ищеца в престъпната група.

С постановление на прокурор при СП от същата дата е отменена наложената на ищеца забрана за напускане пределите на Република България.

По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани К.М. К., Л.

Х. К. и С.С.В..

Свидетелката К. К. (съпруга на ищеца) твърди, че на 03.04.2019 г. е била уведомена от служители на БОП да се прибере в жилището си с цел извършване на претърсване. При пристигането си е заварила служители, които са изискали присъствието на двама свидетели, след което е извършено претърсване на целия апартамент, продължило около 3–4 часа, без да бъдат дадени конкретни обяснения за предмета на търсенето. В хода на претърсването са били иззети парични средства от стаята на дъщеря