Решение № 63 от 27.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. *, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20241600100431 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, съединени с искове по чл. 429 от КЗ във вр. с чл.

86 от ЗЗД.

Ищцата К.К. твърди, че на 15.10.2023 г. пътувала в лек автомобил „* *“ с ДКН *, управляван от А.Б. При излизане от частен имот в района на км 123 по път РП *-* водачът на лек автомобил „* *“ с ДКН * предприел маневра ляв завой без да се убеди, че пътят е свободен и отнел предимството на лекия автомобил *. От силата на удара последният не успял да спре, продължил движението си и последователно блъснал два други автомобила. Твърди се, че при настъпилото произшествие пътничката К. получила фрактури на ІІІ, ІV, V, VІ и VІІ ребро в ляво и травма на интраабдоминални органи. Била настанена в МБАЛ „Св. Н. Ч.“ – * за периода от 16 до 19 октомври 2023 г., след което продължила лечението си в домашни условия. Сочи, че получените травми й причинили значителни болки, силни по интензитет и продължителни по времетраене. В продължение на месеци изпитвала болки в областта на гръдния кош, търпяла ограничения в ежедневието си поради трудности при движение заради счупените ребра. Била силно отпаднала и физически нестабилна. Нуждаела се от подпомагане от близките си за осъществяване на 1 обичайните ежедневни дейности от битов и хигиенен характер. Заявява, че и към настоящия момент все още не е напълно възстановена.

Твърди, че към датата на ПТП е била сключена с ответника валидна застраховка Гражданска отговорност за лекия автомобил „* *“, чийто водач е причинител на инцидента. К. потърсила обезщетение от застрахователното дружество, което предложило и платило сумата 15 000 лв., но ищцата счита размера за недостатъчен. Посочва, че неимуществените вреди, които е понесла могат да бъдат справедливо компенсирани с обезщетение в размер на 40 000 лв., поради което моли да бъде осъдено ЗД „Е.“ АД да й плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на остатъка от 25 001 лв., както и обезщетение за имуществени вреди от 210 лв. – разходи за лечение, а също и обезщетение за забавено плащане върху двете суми, считано от 05.03.2024 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по претенцията, отправена до него. Претендира и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва предявените искове. Признава наличието на сключена застраховка Гражданска отговорност, но намира, че не е установено наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Изтъква, че застрахователят е платил на ищцата доброволно 15 000 лв., които справедливо обезщетяват понесените от нея болки и страдания, като се вземе предвид краткия болничен престой от 3 дни, консервативно протеклото лечение без хирургична намеса и без усложнения, връщането на ищцата към обичайния й начин на живот след недълъг период от време. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същото за завишено и несъответно на действително понесените страдания. Въвежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан по време на пътуването с лекия автомобил.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.10.2023 г. на Републикански път *-* е реализирано ПТП между четири леки автомобила. Лек автомобил марка „* *“ се движил с посока от с. * към гр. *, където на ки*етрично положение *-*, км *+*се реализирал първият удар с идващия дясно стоящ лек автомобил марка „* *“. Преди настъпването 2 на удара скоростта на л.а. „*“ е била 75,41 км/ч, а тази на л.а. „*“ 38,54 км/ч.

Контактът се осъществил с предна лява странична част на лекия автомобил „*“ с лява задна странична част на лекия автомобил „*“. След удара л.а. „*“ продължил движението си направо и на дясно, оставяйки спирачни следи, а л.а. „*“ продължил движението си наляво чрез завъртане по вертикалната си ос в посока обратно на часовниковата стрелка, достигайки до стена от жилищна постройка, където е реализиран вторият удар. От така полученото естествено направление се реализирал и третият удар, който бил между л.а.

„*“ и л.а. „*“, а вследствие на това последният автомобил осъществил контакт с лек автомобил „*“, който бил от дясно на дясна пътна лента за движение по Републикански път *-*, км *+*, с посока от с. * към гр. *.

Гореописаният механизъм на ПТП се установява от съдебноавтотехническата експертиза. Съгласно нея причината за настъпване на процесното ПТП е, че водачът на л. а. „*“ при завой на ляво не е пропуснал движещия се с предимство л. а. „*“. В заключението на вещото лице се посочва, че л. а. „*“ е оборудван фабрично с предпазни триточкови колани на всички седалки, но в протокола за оглед на ПТП липсва информация за моментното състояние на предпазните колани след инцидента. Според експерта по автотехническата експертиза пострадалото лице има телесни повреди на левите ребра, които попадат в зоната на правилно поставен предпазен колан.

От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1023-568-1 се установява, че на 15.10.2023 г. на общински път РП *-*, км.

123.000, лек автомобил „* *“ с рег. № *, управляван от И.В., при излизане от частен имот, предприема маневра завой наляво без да се убеди, че пътят е свободен и отнема предимството на лек автомобил „* *“ с рег. № *, управляван от А.Б. вследствие на което се сблъскват и л.а. „* *“ продължава движението си и се блъска последователно в л.а. „* *“ и л. а. „* *“.

Между страните не се спори, че към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил „* *“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „Е.“ АД. На 04.12.2023 г. ищцата е предявила искане до застрахователя да й се заплатят причинените вреди. По заявената претенция ЗД „Е.“ АД е определил обезщетение от 15 000 лева, която сума е преведена по сметката на ищцата.

3

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на пътния инцидент К. К. е получила счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в ляво на гръдния кош, като няма данни за травмиране на коремни органи, нито за колабиране и/или травмиране на бял дроб. Не са налице данни и за нарушение на дишането и последващи от това промени в кръвните и дихателни показатели. Вещото лице посочва, че проведените медицински процедури са били адекватни и навременни. Съгласно медицинската е кспертиза получените травматични увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движението на снагата със срок на оздравяване не помалък от месец и половина до два, при липса на усложнения. В заключението се приема, че описаните счупвания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При проведения преглед на ищцата вещото лице е установило, че към настоящия момент липсват белези и данни за остатъчни увреждания. Ищцата се придвижва свободно, като няма засягане на походката, стоежа на снагата и процесите на завъртане, извиване и навеждане. Също така няма нужда от чужда помощ при обличане и събличане. В своето заключение вещото лице посочва, че в медицинската документация няма описани увреждания по тялото на К. с характера на специфични следи от предпазни колани и други контактни увреждания, типични при поставен предпазен колан, по които еднозначно да се твърди за наличие на правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не може да бъде категоричен относно предпазния колан, но заявява, че е възможно да се счупят ребра при поставен предпазен колан.

От показанията на св. А.Б. се установява, че при настъпилия инцидент той е шофирал автомобила, а ищцата е била до него на предната седалка. След произшествието е закарана в болница, където е престояла 3-4 дена, като не й е правена операция. След престоя в болницата ищцата е изписана за домашно лечение. Чувствала се зле и приемала обезболяващи, като това продължило около 6-7 месеца. Дори и към настоящия момент при по-тежка работа усеща болка и ползва обезболяващи. Свидетелят заявява, че ищцата не е могла става около 7-8 месеца. През повечето време била на легло. Нейните снахи се грижели за нея, като я хранели и я придружавали до тоалетна. Нуждата от придружител продължила близо 7-8 месеца. Свидетелят посочва, че към днешна дата К. К. няма никакви оплаквания.

4

По делото е представена фактура от 16.10.2023 г., издадена от МБАЛ „С. Н. Ч.“ ЕООД гр. *. Същата е на стойност 210 лв., като в графа „наименование на стоки и услуги“ е записано „хирургичен профил“.

Представен е и касов бон за заплащането на посочената сума.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 и чл. 429 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 432 от КЗ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: извършено противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, а също и наличие на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по договор между ответника-застраховател и делинквента. На основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В случая от констативния протокол за ПТП и от автотехническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача И.В., който при излизане от частен имот предприел маневра завой наляво, без да се убеди, че пътят е свободен и отнел предимството на лек автомобил „* *“, вследствие на което настъпил сблъсък между двата автомобила. При така установеното И.В. е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, която вменява задължение на водача, излизащ на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

Съдебно-медицинската експертиза, която се кредитира от съда като обоснована, установява, че ищцата е получила счупване на пет ребра в ляво на гръдния кош. Видно от заключението по СМЕ тези увреждания се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От това следва, че е налице причинна връзка между противоправното деяние на водача И.В. и настъпилите увреждания на ищцата.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане. Между страните не е спорно, 5 че към датата на ПТП л.а. „* *“ има валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. Следователно, застрахователното дружество има задължение да обезщети причинените на ищцата вреди, настъпили вследствие процесния инцидент.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да съобрази характера и тежестта на уврежданията, продължителността на претърпените физически и емоционални болки, психическите и физически последици за пострадалата, степента на възстановяване и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.

В случая от СМЕ се установи, че получените травматични увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движението на снагата, което е продължило около два месеца. В заключението на вещото лице е посочено, че липсват данни за каквито и да било усложнения. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. А.Б., в частта, в която свидетелят твърди, че К.

К. не е могла да става около 7-8 месеца. В тази си част показанията не кореспондират със СМЕ, която се основава на данни от медицинската документация за проведеното лечение и личен преглед на ищцата. Несъмнено се установява, че през периода на възстановяване (около два месеца) ищцата е изпитвала болки и обективно е имала нужда от помощ при осъществяване на обичайните и ежедневни нужди. В тази частсъдът приема показанията на св.