Решение № 1313 от 15.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110215476 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 23-2300498/06.10.2023 г., издадено от инж. КЙВ. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТСО) към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), на „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД, ЕИК 206263444, за това, че към 09.08.2023 г. „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД, в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), не е уведомил писмено ИА „ГИТ“ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава (Сърбия) лицето СС., гражданин на Република Сърбия, с разрешение за пребиваване № 70106635, валидно до 10.07.2019 г. с постоянно пребиваване, с което била нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като нарушението се изразявало в бездействие и се извършвало безспорно и до датата, на която работодателят бил призован да се яви за представяне на документи в ДИТСО на 09.08.2023 г. Предвид горното, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, на „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД, чрез представляващия дружеството, който в подадената жалба, както и в писмени бележки, депозирани за с. з. от процесуален представител, моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се развиват аргументи за 1 маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото дружеството било предприело действия по отстраняване на нарушението незабавно след започване на проверката, като уведомлението до ИА „ГИТ“ било изпратено на 09.08.2023 г. Касаело се единствено за нарушение на уведомителния режим, което било отстранено. Нямало нарушение на регистрационния или разрешителния режим при сключване на трудовото правоотношение. Липсвал и настъпил вредоносен резултат за държавния бюджет, като отделно от това нарушението било извършено за първи път. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква се, че целта на чл. 10, ал.

1 от ЗТМТМ била да се информира ИА „ГИТ“ относно граждани на трета държава, полагащи труд на територията на Р България, доколкото били в по-уязвимо положение и биха могли да бъдат подложени на експлоатация. Работодателят не бил информирал ИА „ГИТ“ продължително време, повече от година. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от другата страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:

Съгласно текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съобразно този текст, няма спор, че датата на евентуално нарушение на посочената разпоредба е законодателно фиксиран и това е първият ден, следващ изтичането на 7-дневния срок. Релевантно за началото на срока е датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава. Иначе казано, за да спазят изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актосъставителят и АНО е следвало недвусмислено и непротиворечиво да посочат датата, на която гражданинът на трета държава СС. е започнал действително да полага труд за „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД, както и (ако не датата на осъществяване на нарушението, поне) датата, на която изтича законоустановения в чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ 7-дневен срок. Актосъставителят и АНО не са сторили нито едното, нито другото. От една страна се твърди, че в трудовият договор на Симов било уговорено същият да постъпи на работа на 10.02.2022 г., а от друга – че са установени отчетни форми за явяване на работа за месец май и юни 2023 г., без обаче да се посочва каквато и да е конкретна дата от тези два месеца, в която е започнал да тече срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Напълно неясно остава дали актосъставителят и АНО считат за начало на действително полагане на труд датата 10.02.2022 г. (както твърди св. К. К., участвала в проверката, и процесуалният представител на АНО, който приема при пледоарията си, че е налице бездействие от „около година и повече“) или пък някоя неуточнена дата от месец май 2023 г. При първия вариант се явява очевиден извода, че АУАН е издаден след изтичане на субсидиарния едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което влече незаконосъобразност на административно-наказателното производство. При 2 втория вариант началната дата на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е оставена на догадки и предположения.

Самото обстоятелство, че актосъставителят и АНО вменяват нарушение, чиято дата на осъществяване не е посочена по изричен начин, а предполага вариативно тълкуване, е достатъчно съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита.

Неяснотата около датата на твърдяното нарушение допълнително се задълбочава от становището, лансирано в НП, че „нарушението се изразява в бездействие и се извършва безспорно и до датата, на която работодателят е бил призован да се яви за представяне на документи в ДИТ на 09.08.2023 г.“. Подобен извод противоречи както на изричната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, така и на принципа за законоустановеност на нарушенията. Нещо повече – подобен подход, въвеждащ статут на безкрайна осъществяемост на административните нарушения, освен че е предпоставка за заобикаляне на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, реално измества датата на което и да е административно нарушение от волята на законодателя към момента, в който контролните органи решат да осъществят проверка. Принципът на законоустановеност на нарушенията изисква, дори когато същото е осъществено чрез бездействие, то да е относимо към точно определен ден във времето, до края на който деецът е следвало да изпълни нормативно определено задължение.

3.Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесални нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон. В допълнение следва да се посочи, че непосочването на релевантната дата на изтичане на 7-дневния срок по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ и неправилните доводи за приемане като дата на нарушението датата на осъществената проверка, препятстват и служебната преценка за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, доколкото липсва възможност да се прецени дали последиците от нарушението са били отстранени дълъг период от време след осъществяването му или в кратък такъв.

С оглед отмяната на атакуваното НП искането на упълномощения представител на наказаното дружество за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Представени са доказателства (договор за правна и защита и съдействие и списък с разноски), че „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД се е договорило с адв. Г. за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Претендираният размер от 1000 лева обаче се явява прекомерен на фона на липсата на фактическата или правна сложност на делото, проведеното само едно съдебно заседание и неявяването на процесуалният представител, който е депозирал единствено писмени бележки по същество. Адекватният и справедлив размер в случая се явява този от 350 лева, което е в унисон и с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22, свързано с тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-2300498/06.10.2023 г., издадено от инж. КЙВ. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД, ЕИК 206263444.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати в полза на „Е – Комерс Фешън МОЛ“ ЕООД сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляващи сторени от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4