Решение № 239 от 13.11.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Шумен, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Геновева П. Стоева като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253600600468 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 341 от НПК.

С Присъда № 5 от 25.03.2025г. постановена по НЧХД № 364/2024г.

Великопреславският районен съд е признал подсъдимия М. Д. М. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.07.2024г. в имот №000014, ЕКАТЕ 99164, в местността „Ат Йолу“ в землището на бившето с.В., общ.Върбица, обл.Шумен, казал думата „Мухльо“ в присъствието на Ю. Д. П., която е унизителна за честта и достойнството на Ю. Д. П. ЕГН ********** от гр.Шумен, поради което и на основание чл.146, ал.1 от НК и на основание чл.

78а от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Осъдил подс. М. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на Ю. Д. П. ЕГН ********** от гр.Шумен, сумата от 500.00 /петстотин/ лева, като уважена част от предявения граждански иск, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, считано от 02.07.2024г., като отхвърлил предявения граждански иск в 1 останалата му част, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. М. Д. М. да заплати на Ю. Д. П.

ЕГН **********, сумата от 600.00 лв./шестстотин лева/, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, осъдил подс. М. Д. М. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 /петдесет/лева.

Срещу така постановената присъда на ВПРС в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия М. М., чрез адв. С. Т. от АК-Шумен. С жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в нарушения на материалния закон и несъобразен с доказателствата по делото. Моли се съда за отмяна на присъдата на ВПРС и постановяване на нова, с която подс. М. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и алтернативно, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание, частният тъжител Ю. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. С. П. от АК-Шумен, редовно упълномощен.

Процесуалният представител на частния тъжител намира жалбата за процесуално допустима, но по същество неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства пред първата инстанция по безспорен начин е установена и доказана фактическа обстановка, при която е изречена и обидната дума „мухльо“ по адрес на неговия доверител. Излага становище за неоснователност на възражението на защитата, че разпитаните по делото свидетели пред районния съд са заинтересовани. Моли присъдата да бъде потвърдена, както и да им бъдат присъдени разноските направени пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателя-подсъдим М. М., редовно призован, се явява лично и с адв. С. Т. от АК-Шумен, редовно упълномощена.

Защитата на подс. М. поддържа жалбата и изложеното в производството пред първоинстанционния съд. Подробно развива защитната си теза и изложените доводи, както това е сторил и пред районния съд. Намира, че обвинението е недоказано по несъмнен и категоричен начин, както и че 2 същото е неправилно повдигнато. Излага се довод, че районният съд не е взел предвид и твърдяно разминаване между възведената в тъжбата и описаната от свидетелите фактическа обстановка, като счита, че с това е нарушено правото на защита на подсъдимия. Излага се твърдение и за разминавания между свидетелските показания, въз основа на които е установена и приета от съда фактическата обстановка. Моли съдът да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия.

Подс.М. изразява съгласие с изложеното от защитника си и не се признава за виновен. Твърди, че не е имал словесен конфликт с дъщерята на тъжителя П. и нейния приятел, а само ги е помолил да си тръгнат сутринта по –рано, с цел да няма самият той проблеми с хора от управлението им. В последната си дума твърди, че не е произнасял никакви обидни думи и е невинен.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 314 от НПК установи наличие на основание по чл. 338, във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Д. М. работел в „Напоителни системи“ ЕАД. Като служител на дружеството на 02.07.2024 г. се намирал в имот №000014, ЕКАТЕ 99164, находящо се в местността „Ат Йолу“ в землището на бившето с.В., общ.Върбица, обл.Шумен, който бил съсобствен на работодателя му и на дружеството на частния тъжител „Т.......“ ЕООД.

Вечерта на същият ден дъщерята на частния тъжител Л. П.а и св.Ж. Ж., посетили имота с намерение да пренощуват там. Като ги видял подс.М. след като подирил сметка защо посещава имот, заявил на П.а, че на другия ден найкъсно до 9.00 часа трябва да напусне сградата, тъй като щяло да има проверка.

Л. П.а се почувствала засегната от начина, по който се отнесъл към нея М. и се обадила на баща си Ю. П.. Тъй като между частния тъжител и дружеството, работодател на подсъдимия, съществували от години спорове относно ползването на съсобствения им имот, които негативни аспекти били наслоени и в работещите в двете дружествата, включително и у частния тъжител, П. заедно със съпругата си незабавно отишъл до имота. Частният тъжител потърсил обяснение от подсъдимия за начина по който е разпитвал и 3 предупреждавал дъщеря му за посещението й в имота, като разговора между двамата бил изпълнен с напрежение по повод изложеното по-горе. При раздялата между двамата подсъдимия заявил на частния тъжител: “бягай от тука бе мухльо“.

Частният тъжител се почувствал изключително засегнат от съдържанието на думата, изречена в негово присъствие, в присъствието на съпругата му, на дъщеря му и на трето лице, което според него показвало и неуважение към обществото и подал жалба до ШРП ТО-В.Преслав.

Извършената проверка по образуваната преписка вх.№2814/2024 г. по описа на същата прокуратура приключила с отказ да се образува досъдебно производство с постановление от 15.10.2024 г. Обидното и унизително съдържание на думата изречена срещу него дало повод на частния тъжител, след постановения отказ да потърси защита на правата си пред съда, като подал тъжбата, въз основа на която е образувано настоящото наказателно производство от частен характер за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

След като възприел думата, частният тъжител бил възмутен, стресиран и обиден от поведението на подсъдимия, което било опозоряващо.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Л. П.а, Н. П.а и Ж. Ж., Х.Н., Ф. А., част от обясненията на подсъдимия, писмените материали от преписка вх. №2814/2024 г. по описа на ШРП ТО-В.Преслав.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът достигнал и до правилни правни изводи. По безспорен начин е установено, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият е отправил към частния тъжител думата „мухльо“. За да стори това, районният съд кредитирал с нужното доверие показанията на свидетелите Л. П.а, Н. П.а и Ж. Ж., като правилно ги оценил като последователни и непротиворечиви. Във връзка с това неоснователен е довода на защитата, че показанията на тези свидетели са в противоречие с описаната в тъжбата фактическа обстановка, както и че същите са противоречиви помежду си, а свидетелите заинтересовани. Няма спор по делото, че посочените свидетели са роднини /съпруга и дъщеря/ и свид.Ж. -служител на частния тъжител. Това обстоятелство не е самостоятелно основание техните показания да бъдат игнорирани. Същите са 4 били обсъждани заедно и поотделно, като съдът в аналитичната си дейност е констатирал, че кореспондират и с останалите по делото доказателства, поради което правилно ги е кредитирал. Покозанията на посочените свидетели са свързани с предмета на обвинението, същите са последователни и непротиворечиви. Изложените твърдения от защитата за наличие на разминавания в показанията на посочените свидетели, доколкото са налични, са житейски логични, с оглед изминалото време и личните възприятия на всеки един от свидетелите, които са строго субективни, но не и до твърдяната от защитата степен, че да обусловят необоснованост на повдигнатото обвинение или да подложат на съмнение неговата доказаност.

Изложения довод за различие между съдържащата се в тъжбата фактическа обстановка и изведената въз основа на така обсъжданите свидетелски показания, също не почива обективно на материалите по делото.

Тук следва да се посочи, че тъжбата само очертава рамката на обвинението и доказателствата във връзка с това обвинение, като в съдебното следствие следва да се установят и проверят фактите, свързани с предмета на доказване.

Горното налага извод за неоснователност на така изложения довод, както и липса на нарушени права както на подсъдимия, така и на неговата защита.

Анализът на събраните в хода на съдебното следствие пред ВПРС доказателствата е всеобхватен и обективен.

Шуменският окръжен съд, като не установи пороци в оценъчната дейност на първоинстанционния съд, както и основателност на изложените от защитата доводи, намира, че извода относно виновността на подс. М. в извършването на престъпление по чл.146, ал.1 от НК е правилен и обоснован.

Въззивната инстанция не констатира нарушения при решаването на въпроса за наложеното наказание. Правилна е преценката за наличие на предпоставките за приложението на чл.78а от НК. Подсъдимият М. не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност. Не са налице и основания за забраната на чл.78а, ал.7 от НК поради характера на престъплението, предмет на делото. При определяне на размера на предвиденото административно наказание „Глоба“, правилно РС е оценил степента на обществена опасност на деянието и дееца. Размерът на наложената „глоба“ в минималния размер 1000 лева, предвид в закона, е адекватен, справедлив и съответстващ на тежестта на извършеното от подс.М..

5

Настоящата инстанция споделя извода, че така определеното административно наказание в този си размер ще въздейства предупредително върху подсъдимия, а освен това и ще въздейства възпитателно и възпиращо върху другите членове на обществото.

Правилни са изводите и относно гражданският иск.

Правилно и законосъобразно е приел, че от деянието по чл.146, ал.1 от НК по отношение на гражданския ищец са му причинени неимуществени вреди. Уважил е същият частично, съобразно правилата за справедливост.

Правилно районният съд е посочил, че съдържанието на обидната дума, изречена пред семейството на пострадалия, житейския опит на същия в отношения с различни лица, са определили интензивността на психическия дискомфорт, както и негативното отражение върху доброто име на тъжителя и ги е оценил с не висока степен на засягане. Съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът е уважил гражданския иск до размер от 500,00/петстотин/ лева, който според ШОС е съответен на доказаните страдания, като се има предвид характерът на увреждането и начинът на извършването, а в останалата му част до пълния предявен размер същия е неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело пред първата инстанция. Такова искане е направено от процесуалният представител на частния тъжител и относно разходите направени за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 800.00 лева, за които е представен договор за правна защита и съдействие № 0001 от 01.09.2025г. /лист 39 от материалите по делото/. Искането е основателно и следва да бъде уважено. Подсъдимият е признат за виновен в извършването на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Налице са предпоставките за приложението на чл.189, ал.3 от НК, която норма има императивен характер и направените от тъжителя разноски във въззивната инстанция следва да бъдат възложени на подсъдимия.