Решение № 367 от 15.10.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 774/2026
- Вид
- Решение № 367
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 367 гр. К., 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100774 по описа за 2026 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.
Ищцата Е. Х. Г. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. *** твърди, че на 01.08.2025 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***.
Съгласно договора били уговорени следните основни параметри: сума на кредита - 7 000.00 лева; срок - 48 месеца; размер на месечната вноска по кредита – 327.97 лева; ГЛП – 47.50%; ГПР – 58.19%; дължима сума по кредита – 15 742.17 лева.
На същата дата - 01.08.2025 г., между страните било подписано и допълнително споразумение към договора за потребителски кредит, в което било посочено, че при непредоставяне на поисканото от кредитора обезпечение в 14-дневен срок клиентът дължи неустойка в размер на 5040.00 лева, разсрочена на 24 месеца, по 210.00 лева месечно. Изготвен бил и отделен погасителен план за разсрочване на неустойката, като за първите 24 месеца общата месечна дължима сума била 537.97 лева. Допълнителното споразумение изрично било посочено като неразделна част от договора за кредит. Следователно уговорената неустойка не била външен, случаен или последващ разход, а елемент от общата икономическа тежест на кредита, който бил предвиден още при сключването на договорния пакет. Счита, че процесният договор е недействителен, тъй като не отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит относно ясно, точно и пълно посочване на действителния годишен процент на разходите и на общата дължима от потребителя сума. Посоченият в договора ГПР не отразявал реално всички разходи, които потребителят следва да понесе по кредита, 1 доколкото при сключването едновременно с договора било уговорено и допълнително споразумение, предвиждащо заплащане на значителна неустойка при непредоставяне на обезпечение. На практика чрез това допълнително споразумение се увеличавала реалната цена на кредита и общото задължение на потребителя, без тази тежест да е отразена по ясен и разбираем начин в параметрите на договора. Това довело до невъзможност да се преценят действителните икономически последици от сключването на договора. Наред с това уговорката за неустойка в размер на 5040.00 лева, разсрочена към месечните вноски била прекомерна, поставяла потребителя в значително по-неблагоприятно положение и имала характер на скрито оскъпяване, поради което противоречала на добрите нрави, на принципа на добросъвестност и на правилата за защита на потребителя от неравноправни клаузи.
Към настоящия момент всички вноски с настъпил падеж до 14.04.2026 г. били заплатени. Съгласно представения погасителен план падежите са на всяко 10-то число на месеца. До 14.04.2026 г. включително настъпили падежите на следните 8 вноски: 1. вноска № 1 - с падеж 10.09.2025 г.; 2. вноска № 2 - с падеж 10.10.2025 г.; 3. вноска № 3 - с падеж 10.11.2025 г.;
4. вноска № 4 - с падеж 10.12.2025 г.; 5. вноска № 5 - с падеж 10.01.2026 г.; 6. вноска № 6 - с падеж 10.02.2026 г.; 7. вноска № 7 - с падеж 10.03.2026 г.; 8. вноска № 8 - с падеж 10.04.2026 г.
Размерът на всяка от тези вноски по представения погасителен план бил 537.97 лева, поради което общо платената сума по вноските с настъпил падеж до 14.04.2026 г. била: 8 х 537.97 лв. = 4303.76 лева. Изрично заявява пред съда, че горепосочените осем вноски са заплатени.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, че договор за потребителски кредит № *** от 01.08.2025 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. ***, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. и Е. Х. Г. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. *** е нищожен.
Ответникът „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва иска като неоснователен, прави правни възражения срещу всички твърдения за нищожност на договора.
Излага подробни правни доводи относно валидността на договора и отделните негови клаузи.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от представения договор, допълнително споразумение, погасителен план и общи условия, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** от 01.08.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил сумата от 7000 лева, която е била усвоена от ищеца. Т.е. изпълнението на задължението на ответното дружеството да предостави средствата не е спорно. С процесния договор, на ищеца е предоставена сума в размер на 7000 лева, които същият се е задължил да върне за срок от 48 месеца при размер на вноската 327.97 лева, ГПР 58.19%, ГЛП 47.50 и посочена обща 2 сума по кредита 15 742.17 лева. На същата дата е сключено посоченото допълнително споразумение към договора за кредит, с което ищецът се е задължил да заплати неустойка в размер на 5040 лева, в случай, че не предостави обезпечение по договора, която да плати разсрочено за срок от 24 месеца. Не е посочен размер на месечната вноска. Представен е по делото погасителен план, в който размерът на вноската за неустойка е определен в размер на 210 лева и общия размер на вноската по договора 537.97 лева. По делото е представен и стандартен европейски формуляр.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Не се спори, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителските кредити (ЗПК).
Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР на ЗПК, касаеща въвеждането разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
В т.3 от раздел ІІІ-Клиент от допълнително споразумение от 01.08.2025 г. към договор за потребителски кредит № *** о т 01.08.2025 г., е предвидено, че при непредоставяне на обезпечение по чл. 10 от ОУ в установения срок и съгласно реда и условията по общите условия, потребителят дължи на дружеството неустойка в размер на 5040 лева.
Изчислена математически неустойката представлява 72% от главницата по договора.
След преценка на клаузата относно исканото обезпечение, съдът намира, че въведеното задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция след сключване на договора, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основава на нищожна клауза. Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция едва след сключване на договора води до този извод. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се плаща разсрочено, макар и за 1/2 от срока на договора, а не за пълния период при непредоставяне на обезпечение, следва извод, че тя 3 води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към датата сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й в т.3 от раздел ІІІ на допълнителното споразумение е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но не и във връзка с изпълнението или неизпълнението на вече поетите от страните договорни задължения. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Съдът изчислява размера на неустойката на 72% от заетата сума, т.е. още със сключване на договора е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, за периода на връщане на кредита потребителят би дължал главницата, възнаградителна лихва, която по естеството си представлява печалба на кредитора и за 24 месеца сума за неустойка в значителен размер, макар и да не е упомената месечна сума, която се дължи и да не е посочено дали неустойката през тези 24 месеца се внася на равни вноски. Поради изложеното съдът приема, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, което прави санкционната функция на неустойката извън предмета на задължението и доколкото само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до вреди. Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, при така уговорените параметри, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал.1 вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие, а доколкото неясно остава оскъпяването по кредита, то целият договор е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи. Предвид изложеното, 4 предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.
Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4d34756-3f93-42fb-84dd-b7149fa96625