Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 635 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3340/2021
Вид
Решение № 635
Подписан
12.05.2022
В сила
12.05.2022
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300503340 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Образувано по жалба на З. Й. Й.,ЕГН-********** от гр.П. чрез назначения й особен представител адв.Е.З. против решение № 260076/27.10.21г.,постановено по гр.д.№ 529/19г.по описа на РС-Първомай,2-ри съд.състав,в частта му,с която е признато за установено в отношенията между страните,че З. Й. Й. дължи на „********* сумата от 59,04лв.,представляваща стойност на далекосъобщителни услуги,потребени чрез мобилен номер ************по абонаментна програма „Нонстоп 29,99лв.“за периода 31.12.16г.04.05.17г.по сключен помежду им договор за мобилни услуги от 31.12.16г.,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-25.02.19г.до окончателното изплащане,с изключение на периода от 13.03.20г.до 08.04.20г.вкл.,за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 47/26.02.19г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 94/19г.по описа на РС-П.,както и в частта му,с която е осъдена З. Й. Й. да заплати на „********** сумата от 151,80лв.,представляваща лизингови вноски по сключения между тях договор за лизинг на мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G Black към абонамент за телефонен номер *********** от 31.12.16г.за периода от месец април 2017г.до месец ноември 2018г.

Жалбоподателката счита решението в атакуваната му част за незаконосъобразно и иска отмяната му.Не ангажира доказателства.

Въззиваемата по тази жалба страна- „************ намира същата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.

ПдОС,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди 1 възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Предявени са обективно съединени искове от „************ против З. Й. Й.– установителен по чл.422 от ГПК за сумата от 89,40лв.представляваща стойност на далекосъобщителни услуги,потребени чрез мобилен номер ********** по абонаментна програма „Нонстоп 29,99лв.“за периода 31.12.16г.-04.05.17г.по сключен между страните договор за мобилни услуги от 31.12.16г., и осъдителен по чл.79,ал.1 от ЗЗД за сумата от 151,80лв.,представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 31.12.16г.на мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G Black към абонамента на посочения по-горе телефонен № за периода от м.04.17г.до м.10.18г.

По делото е установено от представените писмени доказателства,че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключени между тях на 31.12.16г. два договора-договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство.По силата на тези договори ищецът се е задължил да предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги по план „Нонстоп 29,99 с неограничени национални минути“ за 24 месеца при заплащане на месечна абонаментна такса от 17,99лв.,като към абонамента на ответницата е отстъпил мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G Black за временно и възмездно ползване срещу цена от 174,57лв.,платима разсрочено на 23 мес.вноски от по 7,59лв.Ответницата е декларирала,че е получила мобилното устройство и че е запозната с ОУ както на договора за лизинг,така и за мобилни телефонни услуги.На 05.04.17г. ищецът е издал фактура с начислена сума за плащане в общ размер на 355,25лв.,в която са включени-цената,дължима се за оставащите неизплатени лизингови вноски съгл.погасителния план и сумата за потребени мобилни услуги за предходните три отчетни периода.

Изготвена е и е приета ССЕ,според която ответницата не е заплащала задълженията си по договора за мобилни услуги,включващи дължими суми за абонаменти и размерът на стойността за потребление извън включеното в абонамента в размер на 59,04лв.за периода 31.12.16г.-до 04.05.17г.,както и сумата от 151,80лв.по договора за лизинг,включваща дължими 19 месечни вноски от по 7,59лв.,заедно с неустойка от 7,59лв. съгл.чл.1,ал.3 от договора.

Районният съд е приел за доказано задължението на Й. към ищцовото дружество в размер на 59,04лв.по договора за мобилни услуги и в размер на 151,80лв.по договора за лизинг съобразно заключението на ССЕ,като е намерил сключените между страните договори за действителни двустранни,консенсуални и възмездни Договорът за мобилни услуги пълноценно учредявал облигационни правоотношения,които създали за оператора задължения да предоставя на абоната непрекъснати далекосъобщителни услуги,а за последния-да заплаща на доставчика посочените в договора абонаментни такси.

От доказателствата по делото е видно,че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си и по двата договора.Това се установява както от издадените от него фактури,така и от ССЕ.Ответницата обаче,върху която лежи доказателствената тежест,не доказва да е платила дължимите суми по договора за мобилни услуги,както и неплатените падежирали лизингови вноски по договора за лизинг.

По отношение на договора за лизинг следва да се добави още,че същият е подписан от ответницата,последната е получила и мобилното устройство и за нея е възникнало задължението да заплаща определената в договора стойност на апарата на месечни вноски съгл.погасителния план към договора за изплащане.Не се доказва от ответницата да е 2 заплатила своевременно,нито по-късно,дължимите суми по вноските,поради което следва да се приеме,че същата е изпаднала в забава,в резултат на което е прекратен и договорът за лизинг.С неговото прекратяване ищецът е обявил останалите неплатени до този момент вноски за предсрочно изискуеми.

Като е стигнал до същите изводи,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в атакуваните му части,което следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Разноски с оглед изхода на спора се дължат на въззиваемото дружество.Същите са в размер на 480лв,от които 180лв.за адв.възнаграждение съгл.представения ДПЗС и 300лв. платени от „************ разноски за особен представител на жалбоподателката пред въззивната инстанция

По горните съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076/27.10.21г.,постановено по гр.д.№ 529/19г.по описа на РС-Първомай,2-ри съд.състав,в частта му,с която е признато за установено в отношенията между страните,че З. Й. Й. дължи на „************* сумата от 59,04лв.,представляваща стойност на далекосъобщителни услуги,потребени чрез мобилен номер ************ по абонаментна програма „Нонстоп 29,99лв.“за периода 31.12.16г.04.05.17г.по сключен помежду им договор за мобилни услуги от 31.12.16г.,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-25.02.19г.до окончателното изплащане,с изключение на периода от 13.03.20г.до 08.04.20г.вкл.,за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 47/26.02.19г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 94/19г.по описа на РС-Първомай и в частта му,с която е осъдена З. Й. Й. да заплати на ************* сумата от 151,80лв.,представляваща лизингови вноски по сключения между тях договор за лизинг на мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G Black към абонамент за телефонен номер ********** от 31.12.16г.за периода от месец април 2017г.до месец ноември 2018г.

ОСЪЖДА З. Й. Й.,ЕГН-********** от гр.П. да заплати на „************** сумата от 480(четиристотин и осемдесет)лв.разноски пред въззивната инстанция.

В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3