Решение № 1177 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110108522 по описа за 2023 година

Ищцата Г.П. сочи, че с ответника „С.“ АД е сключен неформален договор за куриерска услуга от 06.01.2023г., за което е издадена товарителница под №62025506533, като пратката е съдържала клавир „Ямаха“, модел „Тайрос 3“ на стойност 3300евро и е била приета от гр.Ландграаф, Холандия с изпращач Д. Н. и получател в Р България, гр.Аксаково, *** с получател тя. Ответното дружество не е изпълнило задължението си да достави пратката на посочения адрес, за което е направена рекламация от П. регистрирана под номер 5815073. След проверка на случая пратката е обявена за изгубена от ответника, а рекламацията е приета за основателна. Предложено е обезщетение в размер на 100лв. Ищцата счита, че това обезщетение е неадекватно предвид размера на претърпяната вреда, изразяваща се в равностойността на вещта в размер на 3300евро, равняващи се на 6435лв. При сключване на договора П. не е била запозната с общите условия на дружеството, цитирани в разменената между страните кореспонденция.

Моли се, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 3300евро равняваща се на 6435лв., представляваща обезщетение за причинени при неизпълнение на задължение по сключен на 06.01.2023г. договор за извършване на куриерски услуги имуществена вреда от недоставяне на пратка, поради изгубването й и съдържаща клавир на стойност 3300евро равняваща се на 6435лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала възражение в което 1 сочи, че исковата претенция е недопустима, тъй като за ищцата липсва активна процесуална легитимация да води настоящия иск, ищцата претендира чуждо материално право - това на изпращача Д. Н., без обаче легитимацията й да следва от изрична законова разпоредба, така както изисква чл.26, ал.2 от ГПК. В исковата молба се твърди „Между доверителната и ответното дружество е сключен неформален договор за куриерска услуга от 06.01.2023г., за което е издадена товарителница под №62025506533.“ Това твърдение е неправилно, доколкото услугата е заявена от подателя/изпращач на пратката Д. С.Н., който като регистриран потребител на модула за самообслужване MySpeedy е открил заявка, попълнил е всички изискуеми данни и е генерирал товарителницата за пратката. С предаването на процесната пратката на куриера, подателят Д. С.Н. е сключил неформален договор за куриерска (неуниверсална пощенска) услуга. Той е действал в отношенията си с ответното дружество от свое име. Следва да се вземе предвид, че съгласно чл.21, ал.1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) Подписване на индивидуални договори с потребителите не е необходимо", а съгласно ал.4 на същия член „Договорът по ал.1 се смята за сключен с приемането на пощенската пратка ...". Поради това страна по договора за предоставяне на куриерска услуга, извършена от пощенския оператор „С." АД е именно Д. Н.. В този смисъл не съществуват договорни правоотношения между Г. П. и „С." АД. Отделно, съгласно чл.6, ал.6 от ЗПУ „Правото върху пощенската пратка принадлежи на подателя до доставянето й на получателя".

В настоящия случай пратката не е била получена от ищеца и с оглед на това собствеността не е преминала върху нея. От изложеното следва изводът, че за ищеца липсва активна материална легитимация за претендираното право на обезщетение. При заявяването на услугата и генерирането на товарителницата за нея подателят Д. Н. е поискал предоставянето на допълнителна услуга „Обявена стойност" в размер на 2000лв. В т.49 и т.49.1. /Раздел VII - „Обявена стойност на пратки"/ от приложимите към настоящия казус Общи условия към договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „С." АД, съгласувани с Комисия за защита на потребителите и одобрени от Комисия за регулиране на съобщенията при условията на ЗПУ (ОУ), е посочено, че „Допълнителна услуга „Обявена стойност" се предоставя само за пратки, които съдържат вещи или стоки, които са нови или в гаранция.", както и че „Тази услуга не се предоставя при пратки, съдържащи употребявани вещи и стоки, освен тези в гаранция". Видно от документа, представен за целите на проведеното рекламационно производство за пратката, съдържанието на последната е клавир марка „YAMAHA", модел "TYROS 3", закупен на 29.09.2009г. с гаранционен срок 36 месеца, който е изтекъл на 29.09.2012г. Поради това за процесната пратка не може да се ползва допълнителна услуга „Обявена стойност". Съгласно т.52, изр.2 от ОУ на пощенския оператор „Не се дължи обезщетение по допълнителна услуга „Обявена стойност", ако се установи, че пратката съдържа вещ или стока, посочена в т.48 и т.49.1-6 и заявителят на услугата не е декларирал изрично това обстоятелство при съставянето на товарителницата." Данните, посочени в товарителницата, се заявяват от подателя и той отговаря за верността им.

Респективно при неверност на тези данни, подателят не може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение. С оглед на гореизложеното дължимото обезщетение за пратка по товарителница 62025506533 се 2 определя съобразно правилата, приложими към пратките без „Обявена стойност". Съгласно т.71.1. от ОУ на „С." АД, по предявена от потребител основателна рекламация за изгубена пратка пощенският оператор дължи обезщетение в следните размери: „за международна непалетизирана пратка (в това число по услуга AIR EXPRESS или DPD Economy) без допълнителна услуга „Обявена стойност" - обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 100лв." Съгласно т.78 от ОУ на „С." АД „Отговорността на оператора за вреди, произтичащи от неизпълнение, непълно, неточно или забавено изпълнение на договора за куриерска услуга, е ограничена до размерите, посочени в т.71 до т.74 от настоящите ОУ." Срокът за изплащане на дължимо обезщетение е 15 работни дни след като пощенският оператор уведоми рекламанта за решението по рекламацията и последният посочи банкова сметка или офис, в който да получи обезщетението (т.81 от ОУ). В изпълнение на задълженията, предвидени в ЗПУ и ОУ, пощенският оператор „С." АД е разгледал подадената рекламация за пратка по товарителница 62025506533 и в срок е приел решение за изплащане на обезщетение в размер на 100лв., като същото е дължимо към подателя и платец на услугата. Видно от кореспонденцията между страните, операторът е поискал от ищеца - рекламант да бъде предоставена банкова сметка, по която да плати дължимото обезщетение, но такава не е била предоставена, нито е бил посочен офис за изплащане на сумата в брой.

Твърдението на ищеца в исковата молба, че същата не е била запозната с ОУ на дружеството счита за неотносимо към спора, тъй като, както подробно бе изложено по-горе, Г.П. не е страна по сключения неформален договор за куриерска (неуниверсална пощенска) услуга. Страна по договора с пощенския оператор е лицето Д. Н., което е било регистриран потребител на модула за самообслужване MySpeedy, т.е. може да се предположи, че е редовен ползвател на услуги и като такъв е запознат с условията на предоставянето им. Отделно, съгласно чл.21 от ЗПУ пощенските оператори задължително изготвят общи условия на договора с потребителите, в който включват обхват и характеристики на услугите, които извършват, условия за приемане и доставяне на пощенски пратки, права и задължения на потребителите и на пощенските оператори, процедури по рекламации и обезщетения с конкретни размери и срок за изплащане на обезщетения за счетените за основателни рекламации, други съществени условия. Подписване на индивидуални договори с потребителите не е необходимо. Съгласно същия член общите условия се съгласуват с КЗП и се одобряват от КРС, което е условие за влизането им в сила и прилагането им спрямо потребителите. Чл.21, ал.8 от ЗПУ изисква от пощенските оператори да доведат до знанието на потребителите общите условия, като ги поставят на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски станции и ги публикуват на страницата си в интернет. Като ползвател на интернет и на модула My Speedy в него, подателят, а и всяко друго лице, има достъп до тези условия на страницата на „С." АД в интернет www.speedv.bg. Съгласно т.14.6. от ОУ на пощенския оператор, „ В отношенията между страните се счита, че към момента на предаване на пратката, заявителят на услугата потвърждава, че е запознат с ОУ и те са част от договора за куриерска услуга.". Изрично отбелязване в този смисъл има и в представената по делото товарителница. Моли ако се приеме, че искът е допустим, то да се отхвърли претенцията на ищцата като 3 неоснователна, а ако се приеме за основателни, то счита, че дължимото обезщетението, което трябва да бъде заплатено, следва да е в размер на 100лв.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.85, ал.1, т.1 от ЗПУ вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД.

По делото е представена товарителница от 6.01.2023г. издадена на името на третото не участващо по делото лице Д. Н. от чието съдържание е видно, че той като изпращач, е предоставил на ответника в качеството му на оператор пратка за доставка на ищцата описана като „техника“ с тегло 31кг. съгласно представената разпечатка от параметри на пратката, тя е подадена от вече посоченият подател Савов с получател ищцата, като съдържанието е описано като техника с обявена стойност 2 000лв. при вече посоченото тегло от 31кг.

Страните не спорят относно това, че третото лице Н. е изпращача на пратката, както и не се спори за това какво е било изпратено - клавир и че пратката е била изгубена.

Първият спорен въпрос е кой е носител на активното материално право да търси обезщетението за загубената пратка. По този въпрос ответникът се позовава на разпоредбата на чл.6, ал.6 от ЗПУ. Посоченият текст е еднозначен и сочи, че до момента на доставянето на пратката до получателя правата върху нея принадлежат на подателя. При настоящия случай е безспорно, че до предаване на пратката не се е стигнало, което означава че носител на правата свързани с нея вкл. и правото да се търси обезщетение за изгубването на пратката принадлежи на подателя-Д.Н. и само той може да претендира ефективно заплащане на обезщетение. Това е така и поради факта, че подателят е този който изразява воля за приемане на договорните условия предложени от куриера. Настоящата ищца се явява претендираща чуждо материално право и съответно предявеният иск се явява недоказан по основание само на това основание.

Следва да се има предвид обаче, че дори ищцата да беше доказала материалноправната си легитимация, то искът й отново би бил неоснователен, тъй като съгласно представените от ответника ОУ приети от изпращача, т.49 услугата „Обявена стойност“ се предоставя само за стоки които са нови или в гаранция, а при настоящия случай липсват доказателства, че веща е била нова или в гаранция поради което обявената стойност от 2 000лв. е без значение. Посочената услуга „Обявена стойност“ е абсолютна предпоставка за присъждане на обезщетение различно от предложеното от ответника съгласно разпоредбата на чл.50 от ОУ.

Дори да се беше стигнало до доказаност по основание на претенцията, следва да се има предвид, че съгласно заключението на в.л. по приетата СТЕ реалната стойност на веща към момента на изпращането е била 2 860лв. и претенцията тогава би била основателна само да тази сум.

Воден от изложеното съставът приема, че ищцата не е доказала, че е носител на активно материално право и предявеният от нея иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.

Предвид извода за неоснователност на претенцията, направеното искане и представените доказателства ищцата следва да бъде осъдена да заплати на 4 ищеца сторените по делото разноски в размер на 1 000лв.

Ето защо, съдът