Решение № 2502 от 04.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2502 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330116204 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, против А. Х. В., ЕГН: **********, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит № ***************** следните суми: главница - 2797.07 лв.; непогасено договорно възнаграждение - 1197.38 лв., дължимо за периода от 15.03.2022 г. до 05.04.2023 г.; лихва за забава в размер на 359.84 лева за периода от 16.10.2021 г. до 05.04.2023 г., законна лихва в размер на 307.43 лева, дължима от 05.04.2023 г. до 29.08.2023 г.; възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ в размер на 644.02 лв. и възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1808.32 лв.. Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.08.2023г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на ** г. А. Х. В. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.

Последният получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации.

Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен 1 европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Ищецът сочи, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № ***************** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Ищецът твърди, че след като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата ** г. с ответника А. Х. В. е сключен Договор за потребителски кредит № *****************, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си, като извършва поисканите рефинансирания, а останалата част от сумата по договора, след извършените рефинансирания, в размер на 757.80 лева била преведена на А.

В. по посочена от него банкова сметка, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от ** г.

Ищецът излага, че общото задължение по кредита и по и закупени допълнителни услуги е както следва: Общо задължение: 8379.32 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 232.77 лева; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца. Ищецът твърди, че първоначално е изготвен погасителен план с определени 36 вноски. Погасителния план е получен лично от длъжника, заедно с Договора за кредит на дата ** г. Впоследствие погасителният план се увеличил с една вноска. Увеличаването броя на вноските се дължи на факта, че по ДПК №***************** А. Х. В. е поискал безплатно отлагане на една вноска. Тази възможност А. В. е получил съгласно закупените допълнителни услуги и ОУ към договора. Поради тази причина в погасителения план вноските нарастват до 37. Ищецът сочи, че общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 1197.38 лв., дължимо за периода от 15.03.2022 г. до 05.04.2023 г. По същия начин е уговорено и заплащането на възнаграждението за закупени допълнителни услуги Фаст и Флески, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК). Оставащата неизплатена част от него е в размер на 2452.34 лв. Ищецът твърди, че А. Х. В. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е 2 плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава, направил е следните плащания по заема на дати: На дата 14.08.2021 г. са платени 233.00 лева; На дата 29.12.2021 г. са платени 298.80 лева; На дата 28.01.2022 г. са платени 223.80 лева; На дата 24.02.2022 г. са платени 240.00 лева; На дата 25.03.2022 г. са платени 240.00 лева; На дата 26.04.2022 г. са платени 243.80 лева.

Ищецът твърди, че общата сума на направените плащания по ДПК ***************** е в размер на 1479.40 лева. С нея е погасена сума в размер на 1398.42 лева, съгласно задължението по погасителен план - 6 пълни вноски. Частично плащане в размер на 1.80 лева има по 7-та вноска /7-ма предвид отлагане/. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 50.98 лева. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 410.82 лв. които към момента са заплатени частично. Дължат се още 359.84 лева за периода от 16.10.2021 г. до 05.04.2023 г. Ищецът твърди, че след обявяването на предсрочна изискуемост (05.04.2023 г.) е започнало начисляване на обезщетение за забава. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. Х. В..

Ответникът счита, че депозираната искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, е допустима, като не отрича, че с ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № *****************.

Ответникът твърди, че е нарушена изцяло разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗПК, като Общите условия за горецитирания Договор за потребителски кредит № ***************** от ** г. от ищеца “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, а погасителен план не е изготвен коректно, като са посочени две суми на месечна вноска, както и не са в еднакъв по вид, формат, а и видимо шрифта е по-малък от определения от закона минимум 12, като шрифта на самите Общи условия е не повече от 11 на целият текст. Това от своя страна води до нищожност на целият Договор за потребителски кредит № ***************** от **г.

Ответникът сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9а от ЗПК, понеже по никакъв начин не е посочено в договора по какъв начин се определя и изчислява лихвения процент, липсва методология. Ответникът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като е посочено в раздел VI, от Договор за потребителски кредит № ***************** от ** г., което не отговаря на реалния такъв. Нарушена също така била и разпоредбата на чл. 4 от ЗПФУР. Ответникът твърди, че с оглед всичко изложено, сключения от него Договор за потребителски кредит № ***************** от **г. с ищеца ‘“Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 е недействителен поради неспазване и нарушаване на императивните разпоредби на чл.22 от Закон за потребителския кредит. Моли съдът да отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт“ № ***************** от **г., сключен между страните, като фактът на сключване на процесния договор и неговите параметри не са спорни между страните.

Съгласно приложения по делото погасителен план /л.20/, дължимата от ответника погасителна вноска в размер на 232, 77 лева се формира от главница, договорна /възнаградителна/лихва и вноска по закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Между страните не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца по процесния договор сумата в общ размер на 1479, 40 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Безспорно ответникът в настоящото производство – А. Х. В. има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което и приложение следва да намерят правилата на Закона за защита на потребителите. Процесният договор за паричен заем е потребителски по смисъла на закона, съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, ищцовата претенция за заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и закупена и ползвана услуга „Фаст“ са основани на клаузи в договора, съобразно които възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.

В чл.15.2 ОУ е разписано, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя на кредитополучателя право да променя погасителния си план при изпълнение на изискванията по чл.15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, а именно: да поиска отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да му се намали на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да се промени падежната дата, с изключение на вноски с настъпил вече падеж, за което страните подписват анекс.

В чл.15.1 е предвидено, че допълнителната услуга „фаст“ касае приоритетно разглеждане на искането за отпускане за потребителски кредит 4 преди клиенти, които не са закупили услугата.

Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен услуги – Фаст и Флекси" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси". Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.