Решение № 260377 от 22.10.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

260377 гр. П., 22.10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря

БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3559 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу

ОБЩИНА П., с ЕИК: *********, със седалище/адрес на управление: град П., пл.

„Св. Иван Рилски“ № 1, представляван от Станислав Иванов Владимиров – кмет, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружествосумата в размер на сумата 784,21 лева, от които сумата 722,75 лв. (седемстотин двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.;сумата 61,46 лв. (шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.;ведно със законната лихва върху главницата 722,75 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот, находящ се град П., ул. „Ю.Г.“ */*/**.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

В исковата молба е посочено, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

С влизането в сила на

Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката-продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Изрично трябва да подчертава, че облигационноправните взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.

Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.

Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.

Моли се съдът да признае за установено, че ответникът дължи процесните суми.

Представени са писмени доказателста. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба. По делото са били изслушани СИЕ и СТЕ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ОБЩИНА П., с ЕИК: *********, със седалище/адрес на управление: град П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, представляван от Станислав Иванов Владимиров – кмет, в който претенциите се оспорват по основание и размер. Посочено е, че със Заповед №121 от 01.06.1983г. в процесното общинско жилище е настанена В.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П.ул.Ю.Г.,

БЛ.5, ВХ. г ап.77, ведно с тричленното и семейство - К.Т.И./дъщеря/ и И.В./дъщеря/.Титулярката по договора за наем е починала на 26.09.2012г., за което е бил изаден Акт за смърт № ****.Общинското жилище е предадено на Община П. с протокол - Приемо - предавателен протокол - опис за недвижим имот от дата 17.08.2017г.В периода 26.09.2012г. до 05.10.2018г. в общинското жилище не е предоставяно на друго лице.На 05.10.2018г. със Заповед №1573 в жилището е настанена Велика Асенова Виденова, ЕГН **********.Видно от гореизложеното през периода посочен в исковата молба Общинското жилище не е обитавано, респективно не е потребявана и тoплинна енергия, поради което оспорваме изцяло по основание и размер сумите посочени в исковата молба. Обшина П. се твръди да не е била уведомявана през процесния период, посочен в исковата молба за дължими към шццовото дружество суми за изразходвана топлоенергия, не са получавани; фактури за дължими суми. Съгласно чл. 11, т.2 от Общите у еловия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ,.Тоилофикация --П.“ ЕАД ма потребители в град П.: „купувачът има право да получава информация от продавача за измерените и начислени количества топлинна енергия в абонатната станция“, което в конкретния случай шццовото дружество не е изпълнило по отношение на Община П., за която в исковата молба се твърди, че дължи процесиите суми.В разпоредбата на чл.20 от общите условия е регламентирано, че отчитането на продаденото на купувача количетво топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване - топломер. В случая топзопреиосното дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия за продажба на топлинна enepi ия м би тови нужди от „Топлофикация - П.“ ГАД на потребители в град П. за измерени и начислени количества гоплоенргия, тъй като Община П. не е уведомена за осигуряване на юстъи за отчитане на измервателните уреди.Предвид гореизложеното, се моли съдът да отхвърли предявените искове срещу Община П., като неоснователни и недоказани и да присъди на Община П. направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.

Ответникът, от своя страна, моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. По делото са били приобщени допълнителни писмени доказателства- по четливи копие на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства /заповеди за настаняване, приемо-предевателен протокол/, като по делото са назначени и изслушани в СИЕ и СТЕ, досежно спорните по делото факти.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.грд.№ **** по описа на съда за 2020 година по описа на ПРС, като заповедта е връчена на ответника и е постъпило възражение по чл.414 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

В настоящия случай, не се спори, че собственик на имота е именно ответникът- Община П., като от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. –със Заповед №121 от 01.06.1983г. се установява, че в процесното общинско жилище е била настанена В.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П.ул.Ю.Г., БЛ.5,

ВХ. г ап.77, ведно с тричленното и семейство - К.Т.И./дъщеря/ и И.В./дъщеря/.Титулярката по договора за наем е починала на 26.09.2012г., за което е бил изаден Акт за смърт № ****.Общинското жилище е предадено на Община П. с протокол - Приемо - предавателен протокол - опис за недвижим имот от дата 17.08.2017г.В периода 26.09.2012г. до 05.10.2018г. в общинското жилище не е предоставяно на друго лице.На 05.10.2018г. със Заповед №1573 в жилището е настанена Велика Асенова Виденова, ЕГН **********, като тези обстоятелства са били изложени и в отговора на исковата молба. В с.з. представителят поддържа като възражение само, че не е обитавано жилището, както и че не е била уведомявана за дължимите суми.