Решение № 19388 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19388 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20241110171403 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.......“ ЕООД срещу „И....“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2, във връзка с чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 546,29 евро /1068.45 лв./ за причинени имуществени вреди под формата на загуби, претърпени от ищцовото дружество.

Ищецът сочи, че сумата е била удържана в полза на НАП на 31.10.2024 г., вследствие на наложен запор с постановление от 18.09.2024 г., издадено по изп. дело № № ......../2024 г., по описа на публичен съдебен изпълнител Т Тов от ТД на НАП В. С удържаната сума била погасена сума размер на 853,10 лева за неплатени публични задължения и сума в размер на 215,35 лева –за погасяване на лихви за забава. Ищецът сочи, че тези вреди му били нанесени поради неточно изпълнение от страна на „И....“ АД на задължението му да извърши банков превод в полза на ТД на НАП – В на 13.11.2014 г. за погасяване на публични задължения на „Т.......“ ЕООД, дължими за периода от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. Ищецът сочи, че надлежно наредил изплащане на паричните суми на 13.11.2014 г. въз основа на 4 бр. платежни нареждания за следните суми – 269,61 лв., 75,42 лв., 120,69 лв. и 108,79 лв., като внесъл сумите на място, в клон В на „И....“ АД. В платежните нареждания посочил правилните реквизити, за да бъде осъществено плащането – име на получателя на плащането, ЕИК, банкова сметка и основание за извършване на плащането. При извършване на транзакцията към ТД на НАП обаче, банков служител на ответника вместо да изпише верния ЕИК на „Т.......“ ЕООД, ЕИК ...................22.---------, посочено като задължено лице, в полза на което да бъдат погасени публични вземания към НАП, поради техническа грешка посочил за ЕИК на задълженото лице ...................44.---------, който идентификационен код бил на друго търговско дружество – „М..“ ЕООД. Сочи, че поради грешката НАП приел, че с посоченото плащане не били погасени задълженията на ищеца за посочения период – 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. В тази връзка с последващите плащания през годините от страна на ищеца „Т.......“ ЕООД били погасявани стари данъчни задължения, а върху дължимата сума за периода била начислявана лихва за забава. Поради това спрямо ищеца било образувано изпълнително дело № ......../2024 г. по описа на публичен съдебен изпълнител Т Тов от ТД на НАП-В, вследствие на установено публично вземане на бюджета спрямо ищцовото дружество за сума в размер на 1054,56 лева, от които главница в размер на 853,10 лева и лихви в размер на 201,46 лева. Бил наложен запор на банковата сметка на „Т.......“ 1

ЕООД в „.....“ АД, като на 31.10.2024 година от сметката на ищеца била удържана и преведена сума в полза на НАП-В в размер на 546,29 евро /1068.45 лв./Посочва, че дружеството претърпяло имуществена вреда с удържане на посочената сума, която вреда била изцяло в пряка причинно-следствена връзка с неточното изпълнение на задължение на служител на ответника „И....“ АД да извърши наредения банков превод съобразно посочените от ищеца данни, което е довело до непогасяване в срок на възникнали публични задължения за октомври 2014 г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „И....“ АД чрез процесуалния му представител юрк. К. А., с който е оспорил предявения иск като неоснователен. Ответникът сочи, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяното неосъществено плащане по вина на служител на ответника и причинените на ищеца имуществени вреди, тъй като от представените доказателства не се установявало идентичност между наредените суми през 2014 г. и принудително събраните от ищеца суми през 2024 г. Посочва, че ищцовото дружество следвало да прояви грижата на добър търговец и да следи за задълженията си към НАП. При условията на евентуалност място е оспорил размера на предявения иск. Твърди, че посоченият в исковата молба размер на главницата от 853,10 лева не отговарял на общата сума от процесните платежни операции със сбор от 574,51 лева, поради което за разликата от 278,59 лв. не следвало да отговаря ответното дружество. Посочил е, че не се установява съответствие между процесната сума и неосъщественото от ищеца плащане. При условията на евентуалност е направил и възражение за погасяване на вземането по давност, доколкото твърдяното противоправно поведение на ищеца било осъществено на 31.10.2014 г. Посочил е, че на основание чл. 77 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги разполага с 13 месеца от заверяване на сметката му, за да възрази и да поиска от доставчика на платежни услуги да коригира неточно изпълнена платежна операция. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално – да го уважи в частичен размер до 574,51 лева. Моли присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2, във връзка с чл. 82 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е по така предявения иск е да докаже пълно и главно наличието на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежна услуга с посочения предмет и по-конкретно – че е извършил 4 бр. нареждания за плащане на суми, които преводи е следвало да бъдат изпълнени от ответника; че вследствие на твърдяното неизпълнение от ответника заради техническа грешка в изписването на ЕИК на дружеството, се е стигнало до нареждане на сумите в полза на НАП за погасяване на публични задължения, относими за друго лице, а не по отношение на ищцовото, посочено като задължено лице в платежните нареждания, както и причинна връзка между неизпълнението за извършване на точен банков превод и вредите под формата на претърпяна загуба – принудително събрани суми в общ размер на 1068,45 лв. по изпълнително дело, образувано пред публичен съдебен изпълнител по искане на НАП.

Безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото 4 бр. преводни нареждания от 13.11.2014 г., че на тази дата ищцовото дружество е внесло сума в размер на 269,61 лв., сума в размер на 75,42 лв., сума в размер на 120,69 лв. и сума в размер на 108,79 лв. на каса в клон на ответника, находящ се в гр.В, като е посочил получателя на плащането – ТД НАП, периода на задълженията – 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г., както и данните на задълженото лице, което е носител на задълженията, чието погасяване се цели с посочените преводи, а именно – „Т.......“ ЕООД с посочен ЕИК: ....... Преводните нареждания са подписани от ищеца и от служител на банката, но при изпълнението на същите вместо правилно посоченият ЕИК на дружеството, бил посочен ЕИК ...................44.---------, който принадлежи на друго дружество – „М..“ ЕООД.

От представеното по делото копие на изпълнително дело № ......../2024 г, образувано 2 по искане на НАП, по описа на главен публичен изпълнител Т Тов, се установява, че на 18.09.2024 г. на ищеца е изпратено съобщение за доброволно изпълнение за незаплатени дължими публични задължения за осигуровки и данъци за периода от 2022 г. до 2024 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 18.09.2024 г. е наложен запор на банковите сметки на дружеството, открити в ..... АД за пълния размер на задълженията от 1054,56 лв. Вследствие на наложения запор, е удържана сумата, като с разпореждане от 31.10.2024 г. делото е прекратено.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установява допусната техническа грешка при изпълнението на платежното нареждане от страна на служител на ответната банка – това обстоятелство не се и оспорва от ответника. Самото наличие обаче на неправилно изпълнение не е достатъчно, за да доведе до ангажиране на договорната отговорност на ответника за посочени за претърпени имуществени вреди от категорията на загубите за претендирания размер. За да бъде уважен искът, е необходимо ищецът да установи пълно и главно наличието както на претърпени вреди, така и на пряка причинно-следствена връзка между тях и неизпълнението на задължението, на което основава претенцията си.

В случая ищецът претендира обезщетение в размер на сумата, принудително събрана от него в рамките на образувано през 2024 г. изпълнително дело за публични задължения. От приложените материали по изпълнителното дело се установява, че събраните суми са отнесени за погасяване на множество посочени за възникнали задължения за данъци и осигурителни вноски, дължими за периода 2022–2024 г.

От събраните доказателства не се установява по сигурен, категоричен и несъмнен начин, че основанието за образуване на изпълнителното дело и принудителното събиране на посочените задължения в този размер е пряка и непосредствена последица именно от неправилното изпълнение на превода на наредените суми през 2014 г. Не са ангажирани никакви доказателства /ищецът сам е отказал изслушването на експертиза по делото/, от които да може да се установи какви суми са постъпвали към НАП през целия период от 2014 г. до 2024 г. и как са били разпределени плащанията на ищеца към НАП, нито да се установи по какъв начин допуснатата от банката грешка е довела до непогасяването на конкретните задължения, които са станали основание за образуване на изпълнителното дело.

Твърдението на ищеца, че е заплащал редовно текущите си публични задължения и че плащанията са били отнасяни за погасяване на най-старите му задължения, не е достатъчно само по себе си да установи категорична причинна връзка между банковата техническа грешка и последвалото принудително изпълнение.. Ето защо и при липса на достатъчно доказателства за конкретното разпределение на плащанията и за отражението на неправилно изпълненото нареждане върху публичните задължения не може да се направи обоснован извод, че претендираната сума – събрана по изпълнителното дело за задължения в периода от 2022 г. до 2024 г. е вреда, причинена от ответника, вследствие тъкмо на неговото неточно изпълнение на договорно задължение през 2014 г.

При липса на пълно и главно доказване от страна на ищеца, т.е. създаване на сигурно убеждение у съда, че посочените от него факти са се осъществили, за съда не остава нищо друго освен да отхвърли предявения иск. Поради неустановяване на един от основните елементи от предявената претенция – причинна връзка, съдът не следва да се произнася по евентуално направените от ответника възражения, вкл. и за давност.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Същият е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед липсата на правна и фактическа сложност определи на сума в размер на 50 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Т.......“ ЕООД, ЕИК:...... срещу „И....“ АД, ЕИК:

......... иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2, във връзка с чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 546,29 евро /1068.45 лв./ за причинени имуществени вреди под формата на претърпени загуби – принудително събрани суми по изпълнително дело № ......../2024 г, образувано по искане на НАП, по описа на главен публичен изпълнител Т Тов, поради банкова грешка, осъществена от служител на ответника при извършване на банкови преводи на 13.11.2014 г.

ОСЪЖДА Т.......“ ЕООД, ЕИК:...... да заплати на „И....“ АД, ЕИК: ......... разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4