Решение № 107 от 15.10.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Търговище, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.А Въззивно гражданско дело № 20253500500353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника К. М. К. срещу постановление от 05.09.2025 г. по изпълнително дело № 1559/2025 г. по описа на ЧСИ А. Загорова с рег. № 769 и район на действие ОС-Търговище, с което ЧСИ е оставил без уважение искането да намали претендираното в полза на адвоката на взискателя „Пашабахче България“ ЕАД адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия във връзка с изпълнителното дело освен да подаде молбата за образуването му, както и да иска извършване на изпълнителни действия, като задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, а самото дело не се характеризира с правна и фактическа сложност. По изложените съображения счита, че адвокатското възнаграждение следва да се намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер от 100 лв.

1

Депозиран е отговор на подадената жалба от взискателя по изпълнителното дело „Пашабахче България“ ЕАД, в който изразява становище за правилност на обжалвания отказ. Твърди се, че представителството в рамките на процесното изпълнително производство не се изчерпвало единствено с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, а е включвало и други действия, сред които подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, както и за извършване на изпълнителни действия (налагане на запор), изготвяне на становище по депозираната от длъжника молба относно разноските, включително и изготвения отговор на частната жалба. Поддържа се, че уговореното възнаграждение в размер на 1 200 лв., от които 200 лв. са ДДС, не е прекомерно, доколкото отговаря на правната и фактическа сложност на делото, в това число и на размера на претендираните вземания.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г., с последна редакция от 18.02.2025 г. е неприложима към процесния случай, доколкото същата вече определя приложимите размери на адвокатски възнаграждения при липса на постигната договорка между адвоката и клиента, а такава била налице между взискателя и неговия адвокат, видно от представен договор за правна защита и съдействие. С оглед материалния интерес по изпълнителното дело, счита, че определеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо, поради което не подлежи на намаляване.

ОС-Търговище, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените материали по изпълнително дело № 20257690401559 на ЧСИ А. Загорова се установява, че то е образувано на 13.08.2025 г. по молба на взискателя „Пашабахче България“ ЕАД срещу настоящия жалбоподател въз основа на изпълнителен лист № 143, издаден на 07.08.2025 г. по гр.д. № 20223530101372 на Районен съд – Търговище. Със същия в полза на взискателя е присъдена сумата от

4 104 лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 1372/2022 г. на РСТ, сумата от 3 622,68 лв. с ДДС – разноски за адв. възнаграждение на въззивната инстанция 2 и заплатена държавна такса по въззивната му жалба в размер 343,31 лв., както и сумата от 4 560 лв. – разноски за касационна инстанция и сумата от 5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез адвокат Е. Т. от САК, като в нея е направено искане да се извършват справки за откритите на името на длъжника банкови сметки и сейфове в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ; за регистрирани трудови договори, както и за публични задължения. Придружена е от доказателства за представителната власт на действащия от името на взискателя адвокат.

С молба от 14.08.2025 г. взискателят е направил искане да се наложи запор на вземанията на длъжника от „Обединена българска банка“ АД и „Майфин“ ЕАД. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направените разноски по принудителното изпълнение, ведно с доказателства за платени изпълнителни такси в размер на 100 лв., както и за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.

Със запорни съобщения от 14.08.2025 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника при „Обединена българска банка“ АД и „Майфин“ ЕАД до размера на сумата от 15 223,11 лв.

На 28.08.2025 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която като дължими наред с останалите вземания по делото – присъдените разноски в общ размер на 12 634,99 лв., е посочена и сумата от 1 255,74 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, или общо задължението възлиза на 13 890,73 лв.

На 01.09.2025 г. е постъпила сума в размер на 13 890,73 лв. за погасяване на задължението. Видно от представеното платежно нареждане референция FT2524407N209TP6, сумата е наредена от лицето Таня Борисова М.а за сметка на вносителя К. М. К. по сметка на ЧСИ А. Загорова, на основание ИД 20257690401559.

Съобразно съобщение изх. № 25531/01.09.2025 г. на ЧСИ А. Загорова, остатъкът от задължението по изпълнителното дело възлиза на 1 335,10 лв., от които 21,99 лв. присъдени разноски, 1 200 лв. разноски по изпълнителното дело и 113,11 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

С последващо съобщение изх. № 25665/03.09.2025 г., ЧСИ А. Загорова е уведомила длъжника, че дължимите суми по изпълнителното дело са в 3 размер на 15 224,93 лв., представляващи 12 634,99 лв. – присъдени разноски по изпълнителен лист, 1 200 лв. – адвокатски хонорар по изпълнително дело и 1 389,94 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които по т. 1-24,00 лв., т.5 – 24,00 лв., т.3 – 18 лв., т.9 – 36,00 лв., т.31 /пощенски разходи, банкови преводи, справки РБНБ/ – 27,80 лв. и такса по т. 26 – 1260,14 лв. Отбелязано е, че сумите са с включен ДДС. Платената сума е в размер на 13 890,73 лв., а остатъкът за плащане – в размер на 1 335,10 лв.

Длъжникът е възразил срещу размера на вземането за адвокатско възнаграждение от 1200 лв., като е поискал от ЧСИ да намали същото до сумата от 200 лв., респективно да откаже присъждане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., тъй като не са извършвани действия по събиране на вземанията, а същите са погасени в срока за доброволно изпълнение.

С постановление от 05.09.2025 г. ЧСИ А. Загорова е отказала да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар.

Постановлението е изпратено на длъжника по електронен път на посочения от процесуалния му представител електронен адрес на 09.09.2025 г., като частната жалба срещу постановения акт е депозирана на следващия ден – 10.09.2025 г.

При така установеното, съдът намира, че подадената жалба е допустима като подадена в срок от правнолегитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и следва да се разгледа по същество.

По съществото на подадената жалба съдът намира следното:

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/. Освен това, когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство, съответно е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т.2 от Наредбата, което съставлява ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от наредбата.

4

Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал и допълнителна молба, в която е посочил способите на принудителното изпълнение – налагането на запор на банкови сметки. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 от Наредбата, но не съставлява действие, което да обуслови дължимост и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от същата. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като именно в такива случаи се дължи адвокатското възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.

От приложеното по делото изпълнително дело е видно, че в дадения срок за доброволно плащане след получаване на поканата за доброволно изпълнение К. М. К. е заплатил сумите, за които е образувано изпълнителното производство, като е оспорил единствено размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото липсват последващи действия, извършени от процесуалния представител на взискателя и насочени към удовлетворяване на парични вземания, то на последния не се дължат разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Подаването на становища по жалбите на длъжника срещу определените в изпълнителното дело разноски, респективно срещу отказа да бъдат намалени, не следва да бъде взето предвид при преценка за дължимост на адвокатския хонорар, тъй като не представлява искане за предприемане на изпълнителни действия.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.07.2025 г. се установява, че страните също са направили разграничение на основанията за заплащане на различни видове адвокатско 5 възнаграждение. За изготвяне на молбата за образуване на изпълнителното дело, извършване на проучване и налагане на обезпечителни мерки клиентът се е задължил да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., платимо до една седмица от подписване на договора, за което е издадена фактура № 23535/07.07.2025 г. – чл. 5, ал. 1 от договора. Представено е извлечение по сметка на адвокатското дружество „Д., Петров и Ко“, от което се установява извършване на плащане на сумата в размер на 1200 лв. по банков път.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора за правна защита и съдействие, в случай че се наложат допълнителни действия за събиране на присъдените суми, извън посочените в ал. 1, клиентът дължи допълнително адвокатско възнаграждение, което ще бъде предмет на договаряне и ще зависи от броя и сложността им. В този смисъл страните са уговорили, от една страна, възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнителното дело и в случай че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, отделно да се дължи последващо допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания, което подлежи на допълнително договаряне.

Предвид гореизложеното, възражението на жалбоподателя за прекомерност на приетото от ЧСИ възнаграждение се явява основателно.

Същото следва да се намали до минималния размер предвиден в чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. – 200 лв., като съдът намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел, предвид приетото с решенията по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я постановление от 05.09.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20257690401559 на ЧСИ А. Загорова, с рег. № 769 и район на действие ОС-Търговище, с което ЧСИ е отказал да намали определеното в полза на взискателя „Пашабахче България“ ЕАД адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 40 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4d1651d-10fb-46a7-aa57-45e27c5f5996