Решение № 30 от 08.06.2026, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 83/2026
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 08.06.2026
- Състав
- Мариела Анастасова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143,ал.10, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 481, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- член 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Карнобат, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20262130200083 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. А. с ЕГН ********** от гр.*** срещу Наказателно постановление № 25-0454-000521 от 19.11.2025 година, издадено от Началник РУ Сунгурларе, с което за нарушение по чл. 638 КЗ му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева /204.52 евро/. По съображения, подробно изложени в жалбата, е направено искане да се отмени цитираното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В съдебно заседание административнонаказващият орган не изпраща представител и не взема становище.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд - Карнобат, след като анА.зира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2025г. в гр.Сунгурларе св. С. Г.-служител в РУ Сунгурларе, спира за проверка лек автомобил **** с рег. № ******, управляван от жалбоподателя, но собственост на трето лице. При извършена от свидетеля проверка се установява, че за лекия автомобил няма сключена задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и автомобилът е със служебно прекратена регистрация. За констатираните нарушения на жалбоподателя са съставени актове за установяване на административно нарушение и впоследствие две отделни наказателни постановления.
От представената справка от интернет страницата на Гаранционен фонд се установява, че за лекият автомобил е имало сключена застраховка Гражданска отговорност със срок за вА.дност 18.11.2024г.-17.11.2025г., но на 02.09.2025г. застраховката е прекратена.
На следващия ден след извършената от полицейските служители проверка собственикът на лекия автомобил сключва необходимата застраховка.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел С. Г., които съдът цени като непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му, което той удостоверил с подписа си.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП нарушение, регламентирано в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно последната, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
2
След като е безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата А. е управлявал моторно превозно средство, което не е негова собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то същият е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение.
Спирането от движение на МПС не е от значение за съставомерността на административното нарушение. В тази връзка настоящята инстанция намира за неоснователни доводите в жалбата, че не се дължи сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за процесното МПС, тъй като същото е спряно от движение, понеже чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните МПС, които не са спрени от движение.
Възприемането на подобно тълкуване би довело от една страна до ситуация, при която за спрени от движение МПС повече да не може да се сключи застраховка Гражданска отговорност, именно поради факта на спиране. В случая обаче изрично в разпоредбата на чл. 143,ал.10, изр. 2 ЗДвП се предвижда, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд. Още повече, че на следващия ден собственикът е сключил необходимата застраховка.
От друга страна член 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл.
140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). След като обаче водачът управлява неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност". Действително задължението за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно от движение /чл. 483, ал. 1 от КЗ/, но чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма сключена и 3 действаща застраховка ГО за водача: "не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс".
Предвид тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност", то е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
В разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Правилото за поведение, изведено от чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставлява забрана за ползвателя /несобственик/ на МПС да го управлява, ако за това превозно средство не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Правната уредба за движение на пътните превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, се съдържа както в Закона за движение по пътищата, така и в Кодекса за застраховането. В своята съвкупност тя изисква от всяко лице, което предприема управление на МПС, независимо дА. е негов собственик или ползвател, да се увери, че автомобилът е регистриран, отговаря на техническите и другите предвидени в закона изисквания за движение по пътищата, включително за него да е заплатена винетна такса, да е сключен договор за задължителна застраховка, да е преминал технически преглед и др. Съгласно тази императивна правна уредба, след като автомобилът фактически е приведен в движение, за него трябва да има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Тези изисквания отразяват защита на обществения интерес с оглед целта на застраховката да обезпечи причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Жалбоподателят е следвало да се увери, че управлява автомобил, за 4 който е била сключена застраховка, както и че договорът за застраховка е действал към момента, в който е управлявал МПС като за това е могъл да извърши нарочна проверка в сайта на Гаранционния фонд, която информация е публична.
Предвид изложеното атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора на жалбоподателят няма право на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 във вр. ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0454-000521 от 19.11.2025 година, издадено от Началник група в ОД на МВР, РУ Сунгурларе, с което на А. Б. А. с ЕГН ********** от гр.*** за нарушение по чл. 638 КЗ му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева /204.52 евро/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 5