Разпореждане № 63307 от 13.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63307 гр. София, 13.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20221110136780 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 411 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417

ГПК и изпълнителен лист. Документът на който се основава вземането, е договор за заем, изменен с допълнителни споразумения, по които кредитор е банка, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на банката. Заявителят твърди да е придобил вземането на банката по отношение на длъжниците, въз основа договор за цесия, която е съобщена на длъжниците.

При произнасянето си, съдът съобрази следното. Разпоредбата на чл.417 ГПК предвижда издаване за заповед за изпълнение въз основа на документ, както и разпореждането за незабавното й изпълнение, и изпълнителен лист. В същата разпоредба са посочени изчерпателно документите, въз основа на които заявителят може да иска издаването на заповед по чл.417 ГПК. Макар нотариалният акт, с който да се учредява договорна ипотека да е посочен сред документите, той удостоверява вземане на кредитна институция, а не на заявителя. В частност, заявителят се легитимира въз основа договора за цесия. Разпоредбата на чл.99,ал.2 ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, /…/.

За договора за банков кредит, кредитната институция има правото да се снабди със заповед и изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК, в случай, че представи или извлечение от счетоводните книги /документ по чл.417, ал.1,т.2 ГПК/ или договор в нотариална форма, удостоверяваща поетото задължение за заплащане на парична сума / чл.417,ал.1,т.3 ГПК/. От представените преписи на документи, единственият документ, който попада под посочените в чл.417 ГПК е договорът за учредяване на ипотека, с ипотекарен кредитор – банката. Съдът намира, че доколкото разпоредбата на чл.171 ЗЗД предвижда прехвърлянето на вземането, обезпечено с ипотека да се 1 извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, то и заявителят не представя документ, удостоверяващ, че обезпеченото вземане му е прехвърлено, сред посочените в чл.417 ГПК. Разпоредбите на чл.171 ЗЗД и чл.99,ал.2 ЗЗД се съотнасят като специална към обща.

С оглед липсата на законова норма, предписваща че вземанията на заявителя по договор за заем, придобити от него въз основа договор за цесия, се събират принудително по реда на чл. 418 от ГПК, заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли. Тук е моментът да се посочи, че разпоредбата на чл.418,ал.3 ГПК е неприложима, тъй като вземането следва да бъде удостоверено в документ, посочен в чл.417 ГПК. Уведомяването на длъжниците за прехвърлянето на вземането се отнася до изискуемостта на вземането, респективно – неговата изпълняемост.

При тези мотиви, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 141237/6.7.2022г. изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист . за издаване на заповед за

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчване на преписа, от заявителя.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2